Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на В.Л против решение № 2934 от 30.04.2018г., постановено по адм. дело № 1647/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата против Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № П-22221417167913-004-001/25.10.2017г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 99/19.01.2018г. на директора на Дирекция „ОДОП” София.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развиват се оплаквания за неправилност на съдебното решение. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отмени Акт за прихващане или възстановяване № П-22221417167973-004-001/56.10.2017г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" София изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил Акт за прихващане или възстановяване № П-22221417167913-004-001/25.10.2017г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 99/19.01.2018г. на директора на Дирекция „ОДОП” София, с който е прието, че липсват основания за възстановяване на претендирата за възстановяване сума в размер на 54 842, 47 лв., представляваща парично задължение по протокол за разпределение от 3.02.2014г. по изп. д. № 20127800400304 по описа на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Любенова от извършена публична продан на товарни автомобили в размер на 54 842, 47 лв., преведени по сметка на ТД на НАП за погасяване на публични задължения на „Р. Ш 1884“ АД, длъжник по изп. дело №956/2012г., образувано от публичен изпълнител

Административният съд е приел, че процесният АПВ е издаден от компетентен орган при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че приходният орган е издал съответстващ на разпоредбата на чл. 129, ал. 2, т. 2 от ДОПК акт за прихващане или възстановяване.

По делото не е спорно, че от специалната сметка на ЧСИ В.А /с вносна бележка от 13.11.2014г./ е преведена по сметка на ТД на НАП сума в размер на 54 842, 47 лв., за погасяване на публични Процесната сума в размер на 54 842, 47 лв. е по протокол за разпределение от 3.02.2014г. по изп. д. № 20127800400304 по описа на ЧСИ В.А и е от извършена публична продан на товарни автомобили собственост на „Р. Ш 1884“ АД.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че извършеното от ЧСИ В.А разпореждане с платежно нареждане по същество е разпореждане с чужди средства, от името на длъжника „Р. Ш 1884“ АД.Стелно, правоотношението, прекратено с юридическия факт на плащането, е това между акционерното дружество и приходната администрация, а извършеното плащане погасява безспорно съществуващи публични вземания като част от съдържанието на това правоотношение. Сумите, внесени по сметка на ЧСИ, са на длъжника, постъпили след извършена публична продан на товарни автомобили и разпределението на ЧСИ докато не са изплатени на взискателя. Рискът от неправилно разпореждане със средствата на длъжника се носи от последния, в негова тежест са и последиците от евентуални грешки при плащанията. Именно защото материалното правоотношение е между длъжника и приходната администрация, ЧСИ не може да иска в този случай, възстановяване на чужди средства, без да процесуален субституент, каквото качество законът не му дава.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че позоваването от страна на жалбоподателката на решение по ч. гр. д. №4013/2016г. по описа на СГС, с което е отменено разпореждане от 3.02.2014г. по изп. д. № 20127800400304 по описа на частен съдебен изпълнител Любенова е неоснователно. В мотивите на съдебното решение се подчертава, че по силата на чл. 638, ал. 1 от ТЗ с откриването на производство по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото по чл. 193 ДОПК. Но в случая, както правилно е посочил АССГ, към момента на откриване на производството по несъстоятелност длъжникът „Р. Ш 1884“ АД не е бил собственик на товарните автомобили, във връзка с чиято продан са получените суми, предмет на оспореното разпределение.

По изложените съображения решението на АССГ като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед резултата по делото, в полза на Дирекция „ОДОП" София при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 2175 лева съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2934 от 30.04.2018г., постановено по адм. дело № 1647/2018г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА В.Л, ЕГН [ЕГН], да заплати на Дирекция „ОДОП" София при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 2175 /две хиляди сто седемдесет и пет/ лева за всички съдебни инстанции. Решението е окончателно.