Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.
Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 7943 от 20.12.2017 г., постановено по адм. д. № 11654 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2017 г. С обжалваното съдебно решение е отменено Решение № 16553 от 04.10.2017 г., издадено от председателя на ДАБ, с което на Ш. Рашид, [дата на раждане] е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, и административната преписка е изпратена на председателя на ДАБ за ново произнасяне по молбата за закрила с рег. № УП 18723 от 10.08.2016 г., подадена от това лице.
В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се становище, че първоинстанционният съд неправилно приел, че административният акт е издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради неспазване на разпоредбите на чл. 15, ал. 1 и ал. 6 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) (ЗЗДт). Изразява се становище, че разпоредбата на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт не разпорежда уведомяване на Дирекция „Социално подпомагане“ във всяко административно производство, като наред с това по време на процесуалните действия е присъствала майката на непълнолетната молителка. Неправилно и необосновано съдът приел, че председателят на ДАБ не е обсъдил подробно посочените от Рашид проблеми, които са я принудили да напусне [държава по произход], както и това, че не изследвал всички относими факти и обстоятелства, свързани с личното положение на лицето и със страната на произход. В допълнение, съдът цитирал избирателно информация относно обстановката в [държава по произход], изнесена в представената по делото справка, като въз основа на събитията в отделни райони, е направил неправилен извод за наличие на военен конфликт в И.К.Р не било мотивирано, като според касационния жалбоподател било налице несъответствие на формираните от решаващия съд изводи с установените по делото факти. По така изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение.
В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, но се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата. По същество моли да бъде уважена.
Ответникът Ш. Рашид не се явява и не се представлява в съдебното заседание.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на проверка пред първоинстанционния съд е било Решение № 16553 от 04.10.2017 г., издадено от председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ на Ш. Рашид е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.
Въз основа на подробно изяснената фактическа обстановка, съставът на АССГ е направил извод, че оспореното решение е издадено от компетентен орган - председател на ДАБ и в предвидената от закона писмена форма. Като е съобразил, че към момента на подаване на молбата за закрила и по време на административното производство Ш. Рашид е била непълнолетна, съдът е отчел, че административният орган е уведомил Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия й адрес с цел неин представител да присъства по време на извършване на процесуалните действия в административното производство. В случая обаче, те били проведени само в присъствието на майката на Ш. Рашид. Наред с това, въпреки че по делото били налице данни, че в административното производство на непълнолетния чужденец бил определен социален работник, който да присъства при изслушването на детето, видно от протокола за проведеното интервю, такъв не е присъствал. Отделно от горното, не е представен социален доклад с оглед преценка интересите на детето. Това, според първоинстанционния съд, в контекста на прилагане принципа за висшия интерес на детето, съставлява съществено нарушение в производството по предоставяне на закрила на дете, което обуславя извод за отмяна на оспорения административен акт. Посочил е също така, че не е спазен и принципа на чл. 6а от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ).
Отделно от така приетото, първоинстанционният съд е намерил, че изложените в обжалваното решение мотиви не са достатъчни, за да обосноват отказа на административния орган по молбата на чужденеца за предоставяне на закрила. Приел е, че в административното решение не е обсъдено твърдението на Ш. Рашид, че се страхува за живота си по причина, че е [етническа принадлежност] и не са изложени съображения относно опасенията й от преследване, основани на изповядваната от нея и семейството й религия. Според съда административният орган не е преценил всички относими факти, свързани с личното положение на кандидата за закрила и държавата й по произход в съответствие с чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Съдът е взел предвид и това, че органът не е извършил преценка на обстоятелствата, че в случая се касае за непълнолетно лице – [пол], от [произход], по религия – [етническа принадлежност], чието семейство не е на територията на [държава по произход]. Съобразил е и данните от представената по делото справка от 01.02.2017 г. относно актуалната обстановка в [държава по произход], в която се съдържа информация за насилието, осъществявано от ИД върху малцинствени религиозни групи, в това число йезиди, както и за голям брой отвлечени жени и момичета, принуждавани да сключат насилствен брак или третирани като сексуални робини. Наред с това, съдът е взел предвид, че обстановката в И. К е несигурна и се провеждат военни действия, предвид което е направил извод, че приетото от административния орган относно неприложимостта на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ е необосновано.
Решението е валидно, допустимо и правилно, предвид изложените от първоинстанционния съд съображения, свързани с допуснати в хода на административното производство нарушения на разпоредби от ЗЗДт.
Безспорно е установено по делото, че настоящата ответница по касация е [дата на раждане] и е била непълнолетна, както към момента на провеждане от административния орган на производството по предоставяне на закрила, така и към момента на издаване на спорното административно решение. Макар този факт да е установен от административния орган, обосновани са изводите на първоинстанционния съд за неизпълнение от негова страна на задълженията, които има съгласно ЗЗДт и задължението му, произтичащо от чл. 6а ЗУБ.
Обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на първоинстанционния съд за допуснато в хода на административното производство нарушение на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт, съдържащ правилото, че при всяко дело съдът или административният орган уведомява Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, която изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. Обоснован е изводът на съда, че по делото не са налице данни, нито се твърди, че по време на изслушването на Ш. Рашид (провеждане на интервюто) е присъствал социален работник съобразно предвиденото в чл. 15, ал. 4 ЗЗДт. Констатира се също така, че по време на административното производство не е дадено становище от социален работник, нито е представен социален доклад. Въпреки, че Дирекция „Социално подпомагане“ е била уведомена за висящото административно производство, по делото не се съдържат доказателства, че във връзка с него е изискано становище или социален доклад. Наред с това не са налице и доказателства, от които да се установи, че тази дирекция е била нарочно уведомена за датата на интервюто с Рашид с оглед обезпечаване съответствието на действията по изслушването на Рашид по време на интервюто с нея с чл. 15, ал. 4 ЗЗДт. Неоправдано в тази връзка се твърди от касационния жалбоподател неприложимост на разпоредбите на ЗЗДт, които регламентират задължителното уведомяване на Дирекция „Социално подпомагане“ за всяко административно производство, в което се засягат интересите на дете.
Многократно в практиката си Върховният административен съд е имал възможността да се произнесе по приложението на разпоредбата на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт, приемайки, че същата е императивна по своя характер и нарушаването й води до съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По силата на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт социалният работник действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и именно в това качество следва да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най - добрия негов интерес. Р.те на чл. 15, ал. 4 и ал. 6 ЗЗДт следва да се тълкуват във връзка с прилагане принципа за "висшия интерес на детето", установен в Конвенцията на ООН за правата на детето. Този принцип е от основополагащо значение и именно поради тази причина непълнолетните деца са уязвима група лица по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 6а ЗУБ (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.), съгласно която при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, като преценката за най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗЗДт. Критериите за преценката са посочени в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт, към който препраща § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ. Освен това, съгласно чл. 2 (1) от Конвенцията за правата на детето, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации и в сила за Р. Б, считано от 03.07.1991 г., държавата е длъжна да зачита и да осигури правата, предвидени в Конвенцията на всяко дете, в пределите на своята юрисдикция, без каквато и да е дискриминация. Тя трябва да взема необходимите мерки за дете, което иска да получи статут на бежанец - чл. 22 (1) от нея, а съгласно чл. 3 (1) от Конвенцията висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи.
Като съобрази изложеното, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е постановил съдебно решение, което следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Спорният административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради неспазване на разпоредбите на чл. 15, ал. 4 и ал. 6 ЗЗДт. Констатираните нарушения са достатъчно основание за отмяната на обжалваното административно решение и за изпращане на преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на посочените специални разпоредби от ЗЗДт, доколкото Ш. Рашид е непълнолетна и към настоящия момент. По тази причина останалите оплаквания в касационната жалба няма да бъдат обсъждани.
Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7943 от 20.12.2017 г., постановено по адм. д. № 11654 по описа на Административен съд София – град за 2017 г. Решението не подлежи на обжалване.