Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по постъпила касационна жалба от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, [населено място], чрез юрисконсулт И.М, против решение № 5785 от 15.10.2018 г. по адм. дело № 4145/2018 г. по описа на АССГ (Административен съд София – град), І-во отделение, 12 състав, с което е отменено решение № 17374/12.12.2017 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), с което е постановено прекратяване на предоставяния хуманитарен статут на А. Дахел, [гражданство]. Касационният жалбоподател счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Заявява, че съдът не е обсъдил всеобхватно и в цялост установените факти и обстоятелства, въз основа на което направените заключения са неправилни. Правните изводи не отговарят на реалната политическа и обществена обстановка към момента в [държава по произход], като се твърди, че положението коренно се е променило през последните години и още повече сравнено с 2010 година, когато А. Дахел е напуснал държавата си на произход. За неправилен счита и извода на АССГ, че промяната на обстоятелствата в [държава по произход] е незначителна и с временен характер. По подробно развити в тази връзка съображения моли обжалваното решение да бъде отменено. В открито съдебно заседание пред ВАС чрез надлежно упълномощен процесуален представител поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена като основателна. Претендира присъждане на разноски в размер на 188 лева, направени за извършване на експертизата.
От ответника А. Дахел е постъпил писмен Отговор, в който се изразява становище, че решението е правилно и справедливо и моли да бъде потвърдено. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът адв.. К оспорва жалбата и отново моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Допълнително са представени писмени Бележки. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че решението е недопустимо като постановено по просрочена жалба. Неправилно на основание чл. 161, ал. 1 АПК първоинстанционният съд е възобновил срока за обжалване на решението за прекратяване предоставянето на хуманитарен статут, като е приел, че срокът е пропуснат поради поведение на администрацията, въвело в заблуждение лицето. На следващо място прокурорът от ВАП изразява становище, че касационната жалба е основателна. Решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Според него в [държава по произход] не е налице въоръжен конфликт, обстановката не се характеризира с безогледно насилие, което да е опасно за живота и здравето на лицето. Базира се на представената по делото официална информация, усилията на официалните власти за предотвратяване на отделните размирици, включително между сунити и шиити, дейността на международните хуманитарни организации и големия брой завръщащи се обратно бежанци.
Настоящият състав на ВАС намира, че входираната на 29.10.2018 г. в Административен съд София – град касационна жалба на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на датата 18.10.2018 г. видно от приложената по делото разписка, и като подписана от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна.
С решение № 5785 от 15.10.2018 г. по адм. дело № 4145/2018 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 87 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ), Административен съд София – град, Първо отделение, 12 състав, на основание чл. 172 АПК, ОТМЕНЯ по жалба на А. Дахел, [гражданство], решение № 17374/12.12.2017 г. на председателя на ДАБ - МС, с което е постановено прекратяване на предоставения хуманитарен статут на чужденеца.
За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел на първо място, че жалбата е допустима, като се е позовал на свое определение по протокол от 11.06.2018 г., с което е възстановил срокът за обжалване на решението по делото.
По съществото на оспорването съдът е констатирал, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, защото на председателя на ДАБ с чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ е предоставено изрично правомощие да прекратява международна закрила в Р.Б.С съда решението е издадено в изискващата се писмена форма, съдържа правни и фактически съображения, поради което е законосъобразно по смисъла на чл. 149 (чл. 146 е верния текст), т. 1 и т. 2 АПК.
При проверката си за спазване на процесуалните правила съдът е достигнал до извод за допуснато съществено процесуално нарушение, довело до засягане на права на жалбоподателя и до вземане на решение без да са изяснени всички факти по случая, което е незаконосъобразност на решението по чл. 146, т. 3 АПК. По-конкретно съдът е констатирал, че процесуалните действия в хода на административното производство, свързани с връчване на съобщението от дата 16.08.2018 г. за образуваното производство за отнемане на статут и покана за провеждане на лично интервю, обективирани в един акт, не са връчени на заявения пред българските власти настоящ адрес от жалбоподателя към момента на извършване на посочените действия, защото са изпратени на адреса в [адрес], а не на адреса в район [адрес]. Според съда не е спазен и чл. 78, ал. 5 ЗУБ относно тримесечния срок от образуване на производството да се вземе решение за отнемане или прекратяване на международната закрила, защото производството е образувано с решение от 11.08.2017 г., а процесното решение е издадено на 12.12.2017 година. Освен това съдът е установил допуснато нарушение на второто изречение на чл. 78, ал. 5 ЗУБ, тъй като не е налице хипотезата решението да бъде взето без възраженията на чужденеца, когато те не са направени по зависещи от него причини, именно защото той не е бил уведомен на актуалния си адрес. З. съдът е приел, че жалбоподателят не е могъл да упражни правото си на защита, правото си да бъде изслушан в хода на административното производство да изложи съображения и да представи доказателства в защита на интересите си.
При проверката си за съответствие на обжалваното решение с материалния закон съдът е констатирал, че мотивите по същество на органа да отнеме хуманитарния статут се основават на писмо от 10.03.2017 г. от посолството на Ф. Р. Г в София, с което се предоставя информация за [гражданство] А. Дахел, че същият е засечен да пътува по маршрут Багдат-Аман-Амстердам, легитимирал се е с иракски паспорт и българско удостоверение за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут, но българският документ не давал право на лицето да влиза на територията на Шенген, поради което още на същия ден – 04.03.2017 г. чужденецът е трябвало да бъде върнат в Багдад. От тези факти административният орган е формирал извод, че А. Дахел доброволно се е завръщал в държавата си по произход и за него са отпаднали основанията да се ползва от предоставената му по реда на чл. 9 ЗУБ закрила.
На следващо място съдът е констатирал, че административният орган е мотивирал отнемането на хуманитарния статут на [гражданство] и с информация за актуалната обстановка в [държава по произход] по справка с № МД-270/02.03.2017 г. на Д. Ма дейност при ДАБ.Пстанционният съд е констатирал, че мотивите по този въпрос са бланкетни и не съдържат обсъждане на промяната на обстоятелствата послужили като основание за предоставяне на хуманитарен статут. Съдът се е позовал на съдебно-техническа експертиза със задача вещо лице да изследва документи, намиращи се на л. 50, 51, 54 и 55 от делото. Счел е, че факта, че А. Дахел е влязъл на територията на [държава по произход] на 26.02.2017 г. и е напуснал тази страна на 04.03.2017 г., сам по себе си не е основание за прекратяване на предоставения хуманитарен статут на посоченото материално-правно основание – чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗУБ. Освен това е констатирал, че тази норма препраща към чл. 15, ал. 1, т. 1 - 5 и 9 ЗУБ и предвижда конкретни хипотези, от които е посочил, че са относими само т. 1, т. 2 и т. 5, които е цитирал, при което е стигнал до извода, позовавайки се е на чл. 15, ал. 2 ЗУБ, че за конкретния случай е налице ал. 1, т. 1. Много подробно съдът е обсъждал обстановката в [държава по произход] към момента когато е бил предоставен хуманитарен статут на А. Дахел с решение № 590/04.11.2011 г., и към настоящия момент, когато е прекратен. В тази връзка съдът се е позовал не само на справката за актуалната ситуация в [държава по произход], според която изборите през май 2018 г. се печелят от шиитите; на българската преса – вестник Труд онлайн издание от 09.03.2018 г., което цитира Ройтерс, че премиерът на [държава по произход] е издал декрет, с който формализира инкорпорирането на шиитските паравоенни групи в силите за страната; както и на служебно известни факти от съдебната практика, касаеща противопоставянето между сунити и шиити. Като краен извод е счел, че не може да се приеме, че ситуацията в [държава по произход], преценена от гледна точка на личното положение на жалбоподателя е съществено различна от тази, взета предвид при преценката за предоставянето на хуманитарен статут поради съществуващи страх от преследване и индивидуализирана заплаха за живота му във връзка със службата му и акциите, в които е участвал съвместно с американската армия. На това място съдът се е позовал на решения на Съда на Европейския съюз и на Директива 2004/83/ЕО, идентична с Директива 2011/95/ЕС; на Женевската конвенция – чл. 1С т. 1, 4 и 5; на Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец (издание на Службата на ВКБООН, Женева), т. 122. В резултат на тези съображения първоинстанционният съд е направил краен правен извод, че предоставената закрила на жалбоподателя не следва да бъде прекратена, поради което обжалваното решение е и материално незаконосъобразно по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК, което е още едно основание за отмяната му.
Така постановеното съдебно решение не страда от твърдяните в касационната жалба пороци. Допуснати са някои неточности, които обаче не се отразяват на достигнатия краен правен резултат.
Безспорно е по делото, че с решение № 590 / 04.11.2011 г. на Заместник-председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет е отказано да се предостави статут на бежанец на А. Дахел, но на същото лице е предоставен хуманитарен статут. Очевидно това решение не е било обжалвано, поради което е влязло в сила.
С решение № 17374 / 12.12.2017 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, на основание чл. 78, ал. 5 във връзка с чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ е прекратен хуманитарния статут на А. Дахел.
От данните по делото се установява, че А. Дахел е [гражданство], [народност], с вероизповедание: [вероизповедание] – [етническа принадлежност], работил като полицай в държавата си по произход.
От датата на предоставения хуманитарен статут е променял няколко пъти адреса си в [населено място]: след кратък престой в [населено място], в центъра на ДАБ на [улица], в [адрес] - [адрес] в [адрес] и в район [адрес]. От 15.08.2017 г. е с постоянен и настоящ адрес в [населено място], район [адрес], [улица], което се потвърждава от приложените по делото официални документи като Удостоверение за настоящ адрес с изх. № 870, издадено от Р. В, както и писмо изх. № 03-04-270 / 31.05.2018 г. от Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) – Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” (ГРАО), издадено въз основа на данни от Национална база данни „Население”, дори и от неприетата по делото като доказателство лична карта – карта на чужденец с хуманитарен статут, тъй като е била унищожена.
В образуваното производство за прекратяване на предоставената международна закрила, на лицето са изпращани съобщения на адреса в [адрес] и те са се връщали с отметка, че пратката е „непотърсена”, което е нормално след като лицето А. Дахел вече не живее на този адрес. По-конкретно, на този вече неактуален адрес е изпратено съобщение по чл. 78, ал. 3 и чл. 79а от ЗУБ, което е с рег. № УП 4533/16.08.2017 година. Действително според писмо на Главна дирекция „ГРАО” при МРРБ от 15.06.2017 г. адресът на лицето е в [квартал], но от месец юни до месец август е настъпила промяна. При тези данни А. Дахел не е бил надлежно уведомен нито за образуваното производство, за да се яви на интервю и даде възражения и обяснения, нито е надлежно уведомен за взетото решение за прекратяване на предоставения преди 6 години хуманитарен статут.
Затова правилно съдът е уважил молбата на жалбоподателя А. Дахел и е възобновил срока за обжалване на решение № 17374 от 12.12.2017 г. видно от протокол от съдебно заседание, проведено на 11.06.2018 година. На това място следва да се отбележи, че правното основание за това процесуално действие е чл. 161 от АПК, а не чл. 160 от АПК, както е посочил съда и тази неточност на разпоредбата е довела и до неточност на израза, тъй като законодателят е използвал термина „възстановяване” на срок за обжалване, а не „възобновяване” на срок за обжалване. Според ал. 3 на чл. 161 АПК, определението, с което искането е отхвърлено може да се обжалва с частна жалба, а определението, с което искането е уважено, се обжалва заедно с решението по делото. В случая при уважено искане за възстановяване на срока за обжалване на решението, настоящият касационен състав намира, че определението на съда е правилно, поради което и съдебното решение не е недопустимо като постановено по недопустима поради просрочие жалба.
Съдебното решение е и правилно. Не се отразява на законосъобразността му обстоятелството, че съдът е използвал в своето изложение ту „отнемане”, ту „прекратяване” на хуманитарния статут.
Същите съображения относно адреса на А. Дахел се отнасят и за това, че поради ненадлежно уведомяване, лицето е било лишено от предвидената от закона възможност да даде възражения по преписката, което в бежанското производство представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Недаването на възражение се дължи на причини, които не зависят от бежанеца, а са в резултат на действията на административния орган и неговата администрация.
В частта на съдебното решение по отношение на изложените съображения за нарушение на материалния закон, първоинстанционният съд е констатирал, че мотивите на административния орган са бланкетни. Този извод се споделя и от настоящия състав. Но вместо да приеме, че това представлява немотивираност на административния акт, тоест липсата на правни и фактически основания за издаване на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, съдът е решил да прави свои разсъждения, като по този начин е дописал мотивите на решение № 17374 от 12.12.2017 година. Никъде в решението за прекратяване на хуманитарния статут не е посочено, че е налице хипотезата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, както е приел съдът. Напротив, административният орган се е позовал само на чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, но тази норма не е самостоятелна и препраща към много и различни хипотези. Решението на Председателя на ДАБ е изключително лаконично относно обстановката в [държава по произход] и по-скоро препраща към актуална справка на дирекция „Международна дейност”. Собствени мотиви не са изложени от органа, а от съда, който разглежда възникналия правен спор, което е недопустимо. Мотивите на всеки административен акт са именно за да може адресатът да се запознае със съображенията по които е издаден този акт и своевременно да организира защитата си. От друга страна мотивите дават възможност на съда да упражни ефективен съдебен контрол върху законосъобразността на акта и затова е недопустимо съдът да излага мотиви вместо административния орган, да ги дописва и разширява. Налице ли е промяна в политическата и икономическата обстановка в [държава по произход] през периода от 2011 до 2017 година, какъв е резултата от провежданите в тази страна избори, какви са взаимоотношенията между сунити и шиити, с какъв характер е евентуалната промяна – временна или постоянна, налице ли е съществено различие на ситуацията, промяна на обстоятелствата и причините за предоставяне на хуманитарния статут и дали са налице условията за прекратяване (в конкретния случай, а не за отнемане) на предоставения хуманитарен статут, трябва да бъде обсъдено от административния орган в нов акт.
С оглед изложените допълващи и коригиращи мотиви, обжалваното пред ВАС съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
Разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат по аргумент от чл. 92 ЗУБ, въпреки, че са поискани.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5785 от 15.10.2018 г. на Административен съд София – град, Първо отделение, 12 състав, постановено по адм. дело № 4145/2018 година. РЕШЕНИЕТО е окончателно.