Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от С.Б, изтърпяващ наказание в З. [ място], срещу Решение № 5 от 18.01.2018 г., постановено по адм. дело № 191/2017 г. по описа на Административен съд Ловеч, с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявения иск за обезщетяване на причинени на жалбоподателя неимуществени вреди в претендирания размер.
О. Г дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГД „ИН”) към Министерство на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Луканова в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.
Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.
Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, Административен съд Ловеч е отхвърлил предявения от С.Б срещу ГД „ИН“ иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода 19.02.2016 г. – 07.10.2016 г., произтичащи от лишаването му от право на законно намаляване на наложено наказание, поради бездействието на администрацията на Затворническо общежитие [наименование] [населено място] да го включи в културно-информационни мероприятия по чл. 150, ал. 1 ППЗИНЗС.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че не е налице незаконосъобразно бездействие на администрацията в посочения в исковата молба период, при установеното по делото, че са провеждани културно-информационни мероприятия за лишените от свобода, които не работят, ищецът в същия период е работил и не е изявил желание да участва в провежданите такива. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства, въз основа на установената фактическата обстановка по делото е направил и своите правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от Закон за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС) държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност..
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ППЗИНЗС отм. , в редакцията и действаща през периода, предмет на иска, ежедневно, в рамките на час и половина, във всяка група на лишени от свобода, които не са ангажирани в трудов процес, се провеждат културно-информационни мероприятия под формата на беседи, лекции, дискусии, диспути.
При правилно установената по делото фактическа обстановка законосъобразен е изводът в обжалваното решение, че не е налице неизпълнение на така установеното законовото задължение от страна на администрацията на ЗО [наименование] [населено място], тъй като в посочения в исковата молба период от една страна ищецът е имал трудова ангажираност, макар и не изцяло, а от друга са осъществявани културно информационни мероприятия, основно под формата на беседи. Неоснователна е твърдяната в касационната жалба недоказаност на извършената дейност, основана на липса на протоколи по чл. 125, ал. 5 ППЗИНЗС. Тези протоколи се изготвят при реализиране на специализирани програми за индивидуална и групова работа в съответствие с профила на регистрираните нужди и целите в индивидуалния план за изпълнение на присъдата на лишените от свобода, но не и при проведени културно-информационни мероприятия по чл. 150 ППЗИНС. Целта на мероприятията по чл. 150 ППЗИНС е различна и несъпоставима с тази на Раздел втори ППЗИНЗС.
Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение, като задължава Държавата да осигури на лишените от свобода, от една страна, условия, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. По делото не се установява неизпълнение на задължения, пряко свързани с ежедневието на лишения от свобода които могат да породят чувство на малоценност у него, да са в състояние да го унизят.
В случая ищецът основава причинените неимуществени вреди на субективно възприетата от него невъзможност за предсрочно освобождаване от мястото за лишаване от свобода, поради неправилното тълкуване на разпоредбата на чл. 178, ал. 4 ЗИНЗС. Това несъстоятелно правно очакване не подлежи на обезвреда, при положение, че в исковата молба не се и твърди конкретно негово въздействие върху обективното състояние на ищеца.
С оглед гореизложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5 от 18.01.2018 г., постановено по адм. дело № 191/2017 г. по описа на Административен съд Ловеч. Решението е окончателно.