Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.

Образувано е по касационна жалба на Кмета на Район „Централен” – О. П, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт К.С, против Определение № 2553/15.12.2017 г. и против Решение № 1535/02.07.2018 г., постановени по административно дело № 2771/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

С оспореното решение е отменена Заповед № РД-17-897/11.08.2017 г. на Кмета на Район „Централен” – О. П, с която на И.И е наредено да премахне незаконен строеж „Двуетажна жилищна сграда с идентификатор 56784.520.981.1”, находяща се в поземлен имот с идентификатор 56784.520.981 по КК и КР на [населено място], административен адрес [улица], [населено място]. С определението, предмет на касация, съдът е уважил искането на И.И за възстановяване на срока за обжалване на оспорената от него заповед, което определение, съгласно чл. 161, ал. 3 АПК е обжалвано заедно с решението.

В касационната жалба се твърди неправилност на определението по чл. 161, ал. 3 АПК, като се оспорват правните изводи на съда относно наличието на особени непредвидени обстоятелства, поради които жалбоподателят е пропуснал срока за оспорване на решението. В тази връзка се иска отмяна на определението и обезсилване на постановеното решение. Алтернативно, се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата против процесната заповед. Сочи се неправилност на същото, като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационният жалбоподател и ответникът – И.И, не се явяват и не се представляват.

От страна на процесуалният представител на ответника – адвокат А.Б е постъпил отговор и писмена защита по съществото на спора, с които се оспорва касационната жалба и се изразяват доводи в подкрепа на обжалваните съдебни актове, с молба да бъдат оставени в сила, както и се присъдят сторените от доверителя й разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Определението, постановено в производство по реда на чл. 161 АПК, е подробно мотивирано, обосновано и правилно. Напълно споделяеми са изводите на съда за наличие на особени непредвидени обстоятелства, поради които е пропуснат срокът за обжалване на заповедта. Нещо повече, настоящият съдебен състав счита, че в случая, с оглед съдържанието на съобщението от 24.08.2017 г. /л. 9/, е налице и втората хипотеза на чл. 161, ал. 1 АПК, а именно поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Определението следва да бъде оставено в сила, което обуславя допустимост на съдебното решение.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Пловдив е заповед, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено премахването на строеж, квалифициран като незаконен по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изграден без одобрен проект и без разрешение за строеж. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, въз основа на което е извършил правилни фактически установявания и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на материалния закон.

Касационният съд споделя мотивите, развити в съдебното решение, обуславящи отмяна на заповедта. Установено е по делото, че по отношение на жилищната сграда с площ 2, 50 / 8, 00 м., находяща се в имота е била издадена заповед за премахване на през 1995 г., която е била отменена от съда, поради приложението на чл. 149, ал. 1 ППЗТСУ отм. , в редакцията от ДВ, бр. 48 от 1985 г./, тъй като строежът е съответствал по площ и етажност на предвиденото в тази норма изключение за задоволяване на неотложна жилищна нужда. Установено е също така, че именно тази сграда е била ремонтирана и достроена до края 1995 г., така, че приблизителната й площ в план е от 30 кв. м., което обстоятелство е отразено в констативния акт и в последвалата го процесна заповед от 2017 г. Липсата на пълна идентичност в строежите, предмет на двете заповеди, което е установено както от събраните писмени и гласни доказателства, така и от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, е обосновало изводът, че е налице пристрояване/надстрояване на сградата, предмет на заповедта от 1995 г., а не изграждането на „нова сграда”, както е прието в процесната. От тук, правилно съдът е приел, че строежът, чието премахване е разпоредено, не е точно установен и конкретизиран по параметри, обем и характеристики, следователно заповедта се явява незаконосъобразна поради неточното му описание и инидивидуализация като „нова двуетажна жилищна сграда”. Освен това, с оглед установения период на довършване на сградата - до края на 1995 г. и подадената през м. март 1998 г. декларация за построяването й пред одобряващите органи, правилно строежът е приет за търпим, на основание § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ и като такъв, неподлежащ на премахване.

По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, основателно е искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, които са в доказан размер от 650 лева за платено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 2553/15.12.2017 г., постановено по административно дело № 2771/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1535/02.07.2018 г., постановено по административно дело № 2771/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА О. П – Район „Централен” да заплати на И.И от [населено място], [улица], съдебно – деловодни разноски в размер на 650 лева. Решението не подлежи на обжалване.