Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП против решение № 805/16.04.2018 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. д. № 3211 по описа за 2017 г. на този съд, с което е отменен ревизионен акт/РА/ № Р-03000317000225-091-001/27.07.2017г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна в частта, в която с Решение № 369/20.10.2017 г. на директор на дирекция „ОДОП” Варна е потвърден и изменен с установени различни задължения за ДДС по ЗДДС за д. п. 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 10, 11 и 12.2013г., м. 01, 02 и 03.2014г., както и в частта, в която е изменен и са установени задължения за КД по ЗКПО за 2013г.

От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 668.54 лв. за две съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – „К. И“ ООД, в дадения от съда срок не изразява становище.

Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна.

За да постанови процесното решение съдът е счел за установено следното: Предмет на обжалване е ревизионен...