Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община С., чрез процесуален представител, срещу решение № 64/16.04.2018 г., постановено по адм. дело № 68/2018 г. на Административен съд - Сливен, в частта в която е отменена т. 2 от негово решение за предоставяне на достъп до обществена информация № РД – 15-238/ 08.02.2018 г. и е върната преписката на административния орган за произнасяне по заявление с вх. № 9400 -1973/25.01.2018 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - необосновано, като навежда доводи и за материалноправна незаконосъобразност. Претендира юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции.
Ответникът по касационна жалба – Г.Г, в писмен отговор чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Претендира съдебни разноски в размер на платения адвокатски хонорар.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че кметът на община С. е бил сезиран със заявление по ЗДОИ от Г.Г, в което в 4 точки се иска предоставяне на достъп до информация. Първоинстанционният съд е установил, че с оспореното пред него решение на кмета на община С. не е предоставен достъп до информацията в нейния пълен обем, така както е формулирано изричното искане в т. 2 от заявление № 9400-1973/25.01.2018г. Не е предоставен достъп до конкретната исканата информация за представителните разходи на общината за 2017 г. – какво е закупено, какви услуги са платени, подробно по видове и цени. АС и изложил мотиви, че решението в частта по т. 2 противоречи на принципите за достъпност, откритост, достоверност и пълнота на търсената информация с цел гарантиране сигурността на обществото и държавата, като в случая надделява и общественият интерес по смисъла на чл. 13, ал. 4 във връзка с § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ - когато чрез исканата информация се цели повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ. Решението е правилно.
Правилно АС е приел, че с решението си кмета на община С. е отговорил само на част от въпроса относно общия размер на представителните разходи, както и самите разходи по групи. Не е отговорено на поставените конкретни въпроси в т. 2, за това какво е закупено, какви услуги са платени – подробно по видове и цени, Правилна е преценката на АС, че исканата информация е служебна по смисъла на чл. 13 ЗДОИ и съобразно чл. 13, ал. 4 ЗДОИ достъпът до нея не може да бъде ограничаван при наличие на надделяващ обществен интерес.
В съотвествие с приложимото материално право първоинстанционният съд е приел, че исканата информация е с надделяващ обществен интерес по смисъла § 1, т. 6 от ЗДОИ, тъй като чрез предоставяне на информацията ще се осигури прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, ал. 1 относно вземаните от тях решения. Легалната дефиниция на понятието „надделяващ обществен интерес“ е дадена с § 1, т. 6 на ЗДОИ, съобразно който такъв е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на задължените субекти.
Неоснователно е оплакването на касатора, че не съхранява и не създава подобна информация, доколкото за да бъдат отчетени и осчетоводени представителните разходи, доставчиците на стоки и услуги издават фактури, в които подробно са описани закупените стоки и получените услуги и последните се съхраняват в счетоводството на закупилия стоките и получил услугите.
Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила.С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. В постъпилата на 08.02.2019 г. - след съдебното заседание на 07.02.2019 г. допълнителна "касационна жалба" на кмета на община С. е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна, което е просрочено - направено след приключване на устните състезания и по него съдът не дължи произнасяне. На ответника по касационна жалба Г.Г следва да присъдят направените в касационната инстанция разноски - заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева, заплатени в брой, съгласно представения договор за правна помощ, платими от община С..
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА обжалваната част от решение № 64/16.04.2018 г., постановено по адм. дело № 68/2018 г. на Административен съд -Сливен.
ОСЪЖДА О. С да заплати разноски по делото в размер на 300 (триста) лева на Г.Г, жив. в [населено място], [адрес].
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.