Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ДКЦ „С. П” ЕООД гр. П., чрез адв. И.Ц – Адвокатска колегия, гр. П. против Решение № 128 от 06.03.2018 г., постановено по адм. дело № 776/2017 г. по описа на Административен съд Плевен. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и уважаване на оспорването срещу административния акт, както и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

Ответникът - директорът на Районна здравноосигурителна каса – Плевен, не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на оспорване пред Административен съд Плевен е заповед № РД-08-1103/07.06.2017 г. издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса – Плевен (РЗОК - Плевен), с която е постановен отказ за частично сключване на договор за извършване на специализирани медико - диагностични изследвания по специалност “Клинична лаборатория“ с ДКЦ „С. П” гр. П.. От фактическа страна съдът правилно е установил относимите за спора факти и след вярна преценка на събраните в хода на делото доказателства. Касационният жалбоподател е регистрирано лечебно заведение, което предоставя извънболнична медицинска помощ. Със заявление вх. №52-06-12 от 28.04.2017 г. до компетентните органи е поискало да му бъде разрешено да сключи договор за специализирани медико - диагностични изследвания по специалност „Клинична лаборатория“ от основния пакет „Специализирана извънболнична медицинска помощ“. Представило е необходимите документи по Приложение № 11 към Националния рамков договор за медицинските дейности за 2017 година (НРД за МД за 2017 г.), както и декларация на прокуриста на лечебното заведение, в която се декларира наличието на функциониращо изискуемо медицинско и техническо оборудване и обзавеждане. При извършената на осн. чл. 23, ал. 3, изр. второ от НРД за МД за 2017 г. проверка, обективирана в Протокол от 04.05.2017 г. се установява, че само част от апаратурата отговаря на изискванията за извършване на клинични изследвания, като липсват реактиви и консумативи. Отделно от това, фирмата доставчик не е въвела апаратурата в техническа експлоатация в присъствие на лабораторния персонал. Липсват контролни карти за извършван ежедневен вътрелабораторен качествен контрол, за всеки един показател от всички налични анализатори. Едва след проверката се представят гаранционни карти на апаратите, сертификати за проведено обучение, договор за техническо обслужване на медицинска апаратура. За установяване на правнорелевантните факти съдът е изслушал заключение на единична съдебно-медицинска експертиза, с участието на специалист по клинична лаборатория. Експертното заключение е обсъдено с останалите по делото писмени и гласни доказателства, последните изразяващи се в разпит на свидетели очевидци на проверката в лечебното заведение. Първоинстанционното решение е основано на единство между установените фактически обстоятелства и приложимите правни норми. Неоснователни са касационните доводи за необоснованост и неправилност на съдебния акт. На ДКЦ „С. П ” гр. П. е отказано частично сключване на договор за извършване на специализирани медико – диагностични изследвания по специалност „Клинична лаборатория”, затова че не е изпълнил изискването на чл. 111 от НРД за МД за 2017 г., а именно лечебното заведение да има функциониращо медицинско оборудване и обзавеждане, съгласно приложение №11 от НРД за 2017 година.

На осн. чл. 26, ал. 1, т. 2 от НРД за МД за 2017 г. директорът на РЗОК отказва да сключи договор при липса на някое на общите или специалните изисквания на Закон за сключване на договор, което се установява от представените документи или при проверка. В конкретната хипотеза административният съд е достигнал до аргументирани правни изводи, че с подаването на заявление за сключване на договор/допълнително споразумение с РЗОК, жалбоподателят по същество декларира, че е в състояние, има технически ресурс да извършва заявената медицинска дейност и по съответния стандарт. От прочита на чл. 26, ал. 1, т. 2 от НРД за МД за 2017 г. става ясно, че изправността на апаратурата, нейната поддръжка, консумативи и персонал трябва да са налице както към датата на подаване на заявлението, така и към датата, когато се извършва проверка на декларираните обстоятелства. Съответни на НРД за 2017 г. са фактическите установявания на административния съд, че към датата на проверката на лечебното заведение - 04.05.2017 г. медицинската апаратура не функционира според медицинския стандарт. Както правилно е посочено в съдебното решение, видно от глава шеста на медицинския стандарт „Клинична лаборатория“, озаглавен „Осигуряване на качеството“ и раздел първи „Вътрелабораторен качествен контрол“, структурата по клинична лаборатория провежда системен вътрелабораторен качествен контрол, който се извършва чрез използване на контролни проби, които се оценяват по начин, подробно описан в разпоредбите на раздела. Резултатите от този контрол се съхраняват в продължение на 5 години. Именно осъщественият контрол към момента на проверката дава оценка дали клиничната лаборатория функционира според стандарта или не. Макар жалбоподателят да е представил такива документи, те не съответстват изцяло на медицински стандарт „Клинична лаборатория” по Наредба № 1 от 31.01.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Клинична лаборатория”. Също така, видно от данните по делото, документите, по които вещото лице е работило и е формирало своето експертно заключение са представени едва към края на 2017 г., а не и към периода на проверката. На това основание съдът не е приел за обосновано заключението на вещото лице, защото е дало вяра на писмени доказателства, които не доказват по безспорен начин изпълнение на изискванията на съответния стандарт „Клинична лаборатория”, а част от тях са предадени след извършване на проверката. Съображенията на административния съд за материална законосъобразност на административния акт съответстват на изискванията на чл. 111 от НРД за МД за 2017 година. От него се установяват правните основания, при наличието на които лечебното заведение ще сключи договор. Съгласно разпоредбата, лечебното заведение за болнична помощ по чл. 5, ал. 1 от Закон за лечебните завадения, което желае да сключи договор с НЗОК, трябва да отговаря на посочените в глава осма общи условия, както и да има функциониращо и налично медицинско и техническо оборудване и обзавеждане по приложение №11 от НРД „Изисквания за сключване на договор с лечебни заведения за оказване на СИМП”. От прочита на цитирания текст на НРД се извежда извод, че лечебното заведение е необходимо да бъде обезпечено с функциониращо оборудване към датата на подаване на заявлението, доколкото се касае за сключване на договор със съвпадащи изявления на страните по него и постигане на съгласие за съществените елементи на индивидуалния договор, на основание НРД от 2017 година.

По така изложените съображения настоящият касационен състав счита, че не се установиха сочените от жалбоподателя касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на съдебния акт. Първоинстанционното решение е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от гореизложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 128 от 06.03.2018 г., постановено по адм. дело № 776/2017 г. по описа на Административен съд Плевен. Решението е окончателно.