Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по две касационни жалби - на кмета на О. Л и на М.М, подадени против решение № 83/30.05.2018 г., постановено по адм. д. № 35/2016 г. по описа на Административен съд Ловеч. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационните жалби са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са основателни по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Апиакта 97" ООД, "СК Солид" ЕООД, "Бонева" ЕООД, "Миро" ООД и М.А против заповед № 9/05.01.2016 г. на кмета на О. Л, с искане за прогласяване на нищожността й, алтернативно за обявяване на незаконосъобразността й, по съображения, изложени в жалбата.

Съдът е уважил жалбата, като е прогласил нищожноста на процесната заповед. Приел е, че са налице условията на чл. 172, ал. 2, пр. 1 АПК. Изложил е и мотиви по алтернативната претенция - досежно материална незаконосъобразност на оспорения административен акт.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. приетото безкритично заключение на вещото лице по назначената и приета СТЕ, както и доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на неверни правни изводи. Относно нищожността.

При постановяване на решението си съдът неправилно е тълкувал фактите по делото и не е съобразил напълно фактическата обстановка. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, на която се е позовал, актове и действия...