Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018г.).
Образувано е по жалба на И.С срещу решение № 120/11.07.2017г. постановено по административно дело № 234/2016г. по описа на Административен съд Кюстендил /АС/ - Кюстендил.
Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон. Иска оспорваното решение да бъде отменено и да се задължи ответника да предостави исканата информация. Претендира разноски.
Ответникът по касация – Председателят на Народно читалище „Братство 1869“ – Кюстендил не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение № 120/11.07.2017г. постановено по административно дело № 234/2016г. по описа на АС – Кюстендил, е отхвърлена жалбата на И.С срещу решение за достъп до обществена информация № 7/30.06.2016г. на председателят на Народно читалище „Братство 1869“ – Кюстендил, с което на Сапунджиев е отказан достъп до поисканата със заявление вх. № 79/17.06.2016г. обществена информация. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. АС е посочил, че заявителят не е субект на информацията по чл. 4, т. 1 от ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) /ЗДОИ/ и по отношение на него съществува специален правен ред за снабдяване с информацията. Така постановено съдебно решение е правилно.
Правилен е изводът на първостепенния съд, че поисканата със заявление вх. № 79/17.06.2016г. информация е обществена по смисъла на чл. 2 ЗДОИ. Съгласно тази разпоредба обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Р. Б и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В случая със заявлението се иска достъп до информация свързана с разходването на средства с произход финансови средства от общински източник, републикански източник и/или европейско финансиране, а по отношение на тази информация, юридическите лица по силата на чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗДОИ, са задължени субекти. Поради това е правилен и изводът на съда, че читалището е задължен субект по ЗДОИ.
Народните читалища са юридически лица с нестопанска цел – чл. 2, ал. 2 от ЗНЧ (ЗАКОН ЗА НАРОДНИТЕ ЧИТАЛИЩА) /ЗНЧ/. По делото е установено, че в периода 01.01.2015г. – 31.12.2015г. касаторът е бил член както на Настоятелството на читалището, така и член на самото сдружение. Съгласно чл. 30 ЗНЧ за неуредените в този закон случаи се прилага Законът за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/. Изрично в чл. 21, ал. 2 от ЗЮЛНЦ е предвидено, че всеки член има право да участва в управлението на сдружението, да бъде информиран за неговата дейност, да се ползва от имуществото му и от резултатите от дейността му по реда, предвиден в устава. Тази правна възможност, изключва членовете на сдружението като субекти на информацията по чл. 4, ал. 1 ЗДОИ. В този смисъл Решение № 2158/14.02.2019г. по дело 10482/2017г. по описа на ВАС.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо, и правилно следва да бъде оставено в сила.
По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна не е направила разноски, не е и поискала присъждането на такива, поради което не и се следват такива, въпреки отхвърлянето на жалбата.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 120/11.07.2017г. постановено по административно дело № 234/2016г. по описа на Административен съд Кюстендил - Кюстендил. Решението е окончателно.