Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. О. е по подадена касационна жалба от Ц.К от [населено място], чрез процесуалния си представител адв.. Ч, против решение № 378/14.09.2017 г., постановено по адм. дело № 772/2015 г. на Административен съд – Плевен. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяването на друго по съществото на спора.Твърди се, че съдът не е обсъдил възраженията им, че жалбоподателката не е подала молба за картотекиране и че не е била страна по в сключения договор за отдаване под наем на процесното жилище и че е прехвърлила имота, който е придобила на член от семейството на нейната сестра.В съдебно заседание, редовно призован касационният жалбоподател не се явява, представлява се от адв.. Ч,която заявява, че и към настоящия моамент фактическото положение не е променено. Жилището се ползва от жалбоподателката и нейната сестра в качеството им на неаметели.

Ответникът по касационната жалба – кметът на община П., представя отговор на касационната жалба. За съдебно заседание редовно призован, не се явява и не се представлява.В отговора поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 33 от Наредба №18 на ОбС - Плевен, в установената форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с материалния закон.

Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.Обосновава се, че се касае до срочен договор за наем, чийто срок е изтекъл на 3.08. 2015 г.,срокът му не е продължен, не е налице сключен нов договор за наем, което прави оспорваната заповед законосъобразна.

Върховният административен съд...