Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Ф. Ил Лимитид, регистрирано в Р. К, подадена чрез адв.О.Х, със съдебен адрес: [населено място], бул. [адрес], № [номер],ет. [номер], срещу решение №4722 от 11.07.2018 г. постановено по адм. д.№69 по описа на Административен съд София град за 2018 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт №Р-22221016006218-091-001 от 10.08.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, в частта, с която е изменен с решение №1703/27.10.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София.

Касаторът твърди, че решението на АССГ е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според изложеното при обжалването, съдебния акт противоречи на приложимите материално правни разпоредби и задължителната тълкувателна практика на СЕС. Формално е приложена от органите по приходите и от съда разпоредбата на чл. 71, т. 3 от ЗДДС.

Според практиката на СЕС условията за признаване на право на данъчен кредит са: субектът, който ползва данъчен кредит да е данъчно задължено лице; закупените стоки или услуги да се използват за облагаеми доставки; тези стоки или услуги да са закупени от друго данъчно-задължено лице. Тези условия са налице и неспазването на изискването по чл. 71, т. 3 от ЗДДС – данъчно задълженото лице да притежава документ, който да го посочва като вносител или получател на стоката не може да е самостоятелно основание да не му се признае право на данъчен кредит. От всички събрани в хода на съдебното производство доказателства е видно, че при подаването на митническата декларация неправилно е вписан като получател на стоката "Софарма" АД.Уено е безспорно, че ревизираното лице е собственик на внесените стоки и...