Производството по делото е по реда на чл. 208, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по три касационни жалби, подадени срещу решение № 5347/04.09.2017 г. постановено по адм. дело № 1498/2016 г. на Административен съд София-град /АССГ/, Трето отделение, 45-ти състав, с което по жалби, подадени от "Аугуста-91" АД и "ВиК" ЕООД - гр. П., е отменено решение № Ж-105/17.12.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, във всички атакувани части, а именно - тези по т. т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 12 и 13 от диспозитива на решението, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, в частите относно т. т. 1, 2, 3, 5, 6 и 13, и на двамата жалбоподатели по делото са присъдени разноски.

Първата касационна жалба е подадена "Аугуста-91" АД, със седалище гр. Х., срещу горепосоченото съдебно решение в частите, в които решение № Ж-105/2015 г. на КЕВР е отменено в частта му по т. 2 и преписката е върната за ново произнасяне по т. 1 и т. 2 със съответни задължителни указания. Касаторът твърди, че видно от издадените от "ВиК" ЕООД - Пловдив фактури за предоставяна след 11.05.2015 г., услуга за пречистване на отпадъчни води, му е начислявана единична цена от 0.72лв, независимо, че приложимите пределни цени, определени съгласно чл. 6 ЗРВКУ - утвърдени от КЕВР с решения № Ц-7/23.02.2015 г. и № Ц-12/31.05.2016 г. за услугата "пречистване на отпадъчни води", са разделени на две категории в зависимост от това дали потребителят отделя производствени или фекално-битови отпадъчни води, като само в първия случай се дължат по-високи цени, подразделени на три групи според различната степен на производственото им замърсяване с вредни вещества. Изтъква, че разграничителен критерий между тези ценови категории е не вида на потребителите, а различното съдържание на услугата с оглед вида на пречистваните отпадъчни води. Твърди, че "Аугуста-91" АД, в качеството си на търговски потребител предоставя туристически услуги, при които се отделят битово-фекални отпадъчни води, респективно - следва да бъде приравнено на битов потребител по смисъла на решения №№ Ц-7 и Ц-12 на КЕВР, които в тази ценова категория изрично включват и "приравнени към битовите, обществени, търговски и други потребители". Оспорва приложимостта на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 7/14.11.2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места /Наредба № 7/, според чийто чл. 1, предмет на регулиране с тази наредба са "производствените отпадъчни води, зауствани в канализационните мрежи на населените места и селищните пречиствателни станции", но не и "битово-фекалните отпадъчни води", а оттам - твърди неприложимост на Приложение № 2, определящо степени на замърсеност само за "производствените" отпадъчни води, за които са приложими цените, определени от КЕВР във втората ценова категория за услугата "пречистване на производствени отпадъчни води". Излага подробни съображения, че хотелите следва да се приравняват на битови потребители, доколкото отпадъчните им води по произход, състав и свойства са "битово-фекални". На следващо място изтъква, че противно на приетото за установено от съда, между "Аугуста-91" АД и "ВиК" ЕООД - Пловдив няма сключен договор по смисъла на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 7, изискващ при заустването на "производствени" отпадъчни води /със замърсяване от първа, втора и трета степен, според Приложение № 2 от Наредба № 7/, да бъде сключен индивидуален договор с оператора, със съответно договорени степен на замърсяване и цена, като твърди, че наместо това, цената за пречистване на отпадъчните води на експлоатирания от дружеството хотел следва да бъде определяна при условията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредба № 4/, по публично оповестените от оператора общи условия. Позовава се и на чл. 16, ал. 2 от Наредба за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационни услуги, § 1 от ДР на Наредба № 7/2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места и § 1, т. 35 от ДР на Наредба № 6/09.11.2000 г. за емисионните норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти, както и на влезли в сила решения по граждански дела №№ 15724/2015 г. и 1037/2017 г., съответно на Районен съд и Окръжен съд-Пловдив, с които е уважен предявен от "Аугуста-91" АД, иск по чл. 55 ЗЗД, основан на твърдения за неправилно начисляване от "ВиК" ЕООД - Пловдив на единични цени за пречистване на отпадни води, наместо в размер на 0.24лв/куб. м, - по 0.72лв/куб. м. По изложените в касационната жалба съображения "Аугуста-91" АД претендира отмяната на съдебното решение в атакуваните от него части, /в които е отменена т. 2 от решението на КЕВР и са дадени задължителни указания при връщане на преписката за ново произнасяне по т. 1 и т. 2/, като необосновано и издадено в противоречие със закона. Претендира постановяване на нов акт по съществото на спора в тази му част, с който да бъде прието, че към дейността му е неприложимо начисляването на цени за пречистване на "производствени" отпадъчни води. В открито съдебно заседание и писмени бележки по съществото на спора касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на дружеството, ведно с претенция за присъждане на разноски за настоящото производство.

Касационна жалба срещу съдебното решение е подадена и от КЕВР. Този касатор излага подробни съображения за необосноваността и противоречието с приложимия закон на атакуваното съдебно решение, с което е уважена изцяло жалбата на "ВиК" ЕООД - Пловдив, и решение № Ж-105/17.1.2015 г. на КЕВР е отменено в обжалваните части, а именно - тези по т. т. 1-6 и т. 12 и 13, и преписката е върната за ново произнасяне в частта й по т. 1, 2, 3, 5, 6 и 13, със съответни задължителни указания. Твърди, че Комисията, въз основа приобщените по преписката данни и приложимата правна уредба, ясно е определила характера и вида на отпадъчните води, предмет на пречистване при доставяната от ВиК оператора услуга на всички обследвани потребители, като "производствени" отпадъчни води, което обосновава и необходимостта от изпълнение на изискванията на Наредба № 7 за сключване на съответни договори от ВиК оператора, след съответни замервания и проби, определящи степента на замърсяване на водите, отделяни от всеки потребител, в какъвто смисъл са и отменените части от решението на КЕВР.Пва се на § 3 от ДР на Наредба № 7, с отбелязването, че при издаване на административния акт са отчетени представените по преписката от "ВиК" ЕООД - Пловдив, Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора, наличните договори с част от другите страни по делото, справки за водомери на абонати, карнети, протоколи за изпитвания и пробовземания. Излага подробни съображения, че противно на приетото от АССГ, обосновани са дадените на "ВиК" ЕООД - Пловдив указания за сключване на договори за предоставяне на услугите водоснабдяване и канализация с "Аугуста-91" АД, [Фирма 2] и "СБР-НК" ЕАД доколкото, дори и приети за налични такива договори, сключени преди 11.05.2015 г., когато община Х. е предоставила на оператора правото на ползване, стопанисване, поддържане и експлоатация на пречиствателната станция за отпадъчни води-гр. Х., те не са съобразени с предоставяната считано от тази дата, услуга "пречистване на отпадъчни води" за включените към нея потребители в гр. Х.. Сочи се необходимостта от съобразяване на договорите с изискванията на Наредба № 7 - да определят нормите на допустимото съдържание на замърсяващи вещества в производствените отпадъчни води, доколкото заплащането на услугата "пречистване на отпадъчни води" се определя според степента на замърсеност, установена в резултат анализи на проби от тези води за всеки потребител и по цена, ненадхвърляща определената от регулатора съгласно чл. 14, ал. 4 ЗРВКУ. Изтъква се, че в т. 2 от решение № Ж-105 е отчетено, че операторът не представя доказателства за степента на замърсеност на отпадъчните води за периода преди пробонабирането, а оттам и правилността на дадените от административния орган указания, за този период цената на услугата "пречистване на отпадъчни води" да бъде определена като за битови и приравнени на тях потребители. По аналогични съображения се твърди незаконосъобразност на съдебното решение в частите, в които то отменя т. 3, 4, 5 и 6 от решение № Ж-105. За "Национал-2009" ЕООД, "Бенд ойл" ООД, "Ей Д. Х" ООД, "Найденов" ЕООД и ЕТ "Ц.Т" са определени цени по степен на замърсеност за услугата "пречистване на отпадъчни води" преди пробонабирането независимо, че именно ВиК операторът е имал правото и възможността да го извърши и определи конкретна степен на замърсеност за всеки от тях съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 7 и чл. 27, ал. 1 от Наредба № 4, а оттам и че не би могъл да черпи права от собственото си противоправно бездействие. По т. 5 от решение № Ж-105/2015 г. се сочи, че отново за обекта на потребителя не е установена конкретна степен на замърсеност поради липса на изградена ревизионна шахта, а протоколът за изпитване от 12.10.2015 г. е представен едва в хода на съдебното производство. Твърди се неправилност и на решението в частта, по която е отменена т. 4 от решение № Ж-105/2015 г. на КЕВР, дадените по която указания към ВиК оператора са под условието, че не бъде представен протокол от извършено пробонабиране и анализ на отпадъчните води на ЕТ "А.-АП-И.Н", доколкото с представянето на този протокол е отпаднало тяхното правно значение. По отношение отменената от съда т. 13 от решението на КЕВР са изложени подробни доводи за неправилността на направения от съда извод, че границите за стойностите на степените на замърсеност били определени в решенията на КЕВР, а оттам и че неправилни са дадените към ВиК оператора указания да обоснове нови такива граници след изследване на допълнителни показатели по смисъла на Приложение № 2 от Наредба № 7 и неприемливостта на заложените от "ВиК" ЕООД - Пловдив, граници за стойностите на степените на замърсеност 1, 2 и 3 на заустваните в градска канализация производствени отпадъчни води, многократно занижени спрямо възпритите от останалите ВиК оператори в страната. Това на свой ред е наложило и постановяването на т. 12 от решение № Ж-105, по която на "ВиК" ЕООД - Пловдив е предоставен срок за актуализация на договорите със 17-те търговски обекта, изготвени в съответствие с нормативната уредба и съответно коригираните от оператора граници на степен на замърсеност. Претендира се цялостна отмяна на съдебното решение, при което да бъде отхвърлена жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По делото е постъпила и касационна жалба от "Агенция за СПА и почивки" ЕООД, срещу решението на съда, в частта в която решение № Ж-105/2015 г. на КЕВР е отменено относно т. т. 1, 6, 12 и 13 и преписката е върната за ново произнасяне. Този касатор се присъединява към изложеното в жалбата на "Аугуста-91" АД и твърди необоснованост на направения от съда извод за незаконосъобразността на даденото по т. 6 от решението на КЕВР указание, оперторът да извърши корекция на формираните задължения на "Агенция за СПА и почивки" ЕООД за услугата "пречистване на отпадъчни води" за периода м. май 2015 г. до последния реален отчет, в съответствие с новоприетите гранични стойности на показателя БПК5 за трите степени на замърсеност. Изтъква, че управителя на "ВиК" ЕООД - Пловдив е изпълнил решение № Ж-105/2015 г. на КЕВР, в частта му по т. 13, доколкото със заповед № 160/31.05.2016 г. е определил нови гранични стойности на БПК5 за трите степени на замърсеност на производствените отпадъчни води, поради което неправилно със съдебното решение, административният акт е отменен в тази му част и в частта по т. 12, налагаща актуализация на сключените с потребителите договори съобразно така постановеното изменение. В открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител, дружеството поддържа касационната жалба и прави искане за присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - Пловдив, чрез процесуалния си представител оспорва касационните жалби и моли решението на съда, като правилно да бъде оставено в сила, ведно с присъждане на разноски.

От заинтересованите страни, редовно призовани, отговори по касационните жалби на "Аугуста-91" АД и "Агенция за СПА и почивки" ЕООД, са подадени единствено от "Специализирани болници за рехабилитация-Национален комплекс" ЕАД, обективиращи становища за основателността им.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са допустими, а разгледани по същество - основателни, но по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по реда на чл. 145 и сл. АПК, във връзка с чл. 13, ал. 9 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА), по жалбите, подадени от "Аугуста-91" АД и "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - Пловдив, срещу решение № Ж-105/17.12.2015 година на Комисия за енергийно и водно регулиране. Първият жалбоподател е атакувал решението само в частта му по т. 1, а вторият - в частите му по т. т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 12 и 13, като в тази връзка всички атакувани части от обжалвания акт са отменени от съда като незаконосъобразни и преписката е върната на органа за ново произнасяне по т. т. 1, 2, 3, 5, 6 и 13, съобразно дадени в мотивите на решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, и ведно с присъдени на "ВиК" ЕООД - Пловдив и на "Аугуста-91" АД, разноски по делото.

За да постанови посочения резултат съдът въз основа данните от представената административна преписка и приложените по делото други доказателства, в т. ч. приетите заключения на вещи лица, приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган /по данни от протокол № 277/17.12.2015 г., решението на КЕВР е прието на проведено на тази дата закрито заседание с четири гласа "за", от които два гласа на членове на КЕВР със стаж във ВиК сектора/, в кръга на предоставените му правомощия и при съобразяване на приложимите процесуални правила. В тази връзка е отчел, че при условията на чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗЕ, КЕВР разглежда жалби включително на потребители срещу ВиК оператори, свързани с предмета на регулиране по ЗРВКУ, като в съответствие с ал. 5, когато комисията приеме жалбата за основателна, с решението си дава задължителни указания по прилагането на закона. Взето е предвид, че съобразно чл. 22, ал. 7 ЗЕ, редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се уреждат в наредбата по чл. 60, а именно - Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (обн. ДВ бр. ЗЗ/05.04.2013 г.), Глава девета, както и че в случая, изискванията по чл. 144 и сл. от нея са спазени, с оглед изготвения доклад и проведеното закрито заседание, на което е прието процесното решение.

За да отмени атакуваните части от решение № Ж-105/17.12.2015 г. на КЕВР - по т. т. 1-6 и т. 12 и т. 13, по същество съдът е приел, че администратвният орган необосновано и незаконосъобразно е приел, че са налице основанията за даване на следните задължителни указания на ВиК оператора: по т. 1 - да изпълни изискванията на Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Наредба № 7/2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места по отношение сключването на договори за предоставяне на услугите водоснабдяване и/или канализация с "Аугуста-91" АД, "Профилактика, рехабилитация и отдих" ЕАД и "СБР-НК" ЕАД; по т. т. 2, 3, 4, 5 и 6 - да извърши корекция на формираните задължения на конституираните по делото заинтересовани страни, в т. ч. горепосочените дружества и касатора "Агенция за СПА и почивки" ЕООД, за услугата "пречистване на отпадъчните води" за периода от м. май 2015 г. до сключване на договори и вземане на проби, респективно до датата на съответното пробонабиране за анализ на отпадъчните води/до датата на реално пробовземане, като начислените количества се фактурират по цена за битови и приравнени на тях обществени, търговски и др. потребители, като за тези, посочени в т. 6, корекцията следва да се извърши в съответствие с новоприетите гранични стойности на показателя БПК5 за трите степени на замърсеност; по т. 12 и т. 13 - да въведе обосновани граници за стойностите на степените на замърсеност 1, 2, и 3 на заустените в градската канализация производствени отпадъчни води, на база на показателя БПК5, след анализ и оценка на проектната натовареност на експлоатираните ПСОВ, действителните товари, постъпващи на станциите и приноса на производствените отпадъчни води към тях, които да бъдат залагани в бъдещите договори за предоставяне на услугата "пречистване на отпадъчните води", съответно - да представи на КЕВР актуализирани договори със 17-те търговски субекта, изготвени в съответствие с действащата нормативна уредба, с коригирани граници за степените на замърсеност.

Между страните липсва спор, че производството пред КЕВР е образувано по подадени множество жалби и сигнали срещу "ВиК" ЕООД - Пловдив, във връзка с начисляваните от последното стойности на предоставяни услуги за промишлени и стопански потребители. Съдът обосновано е приел, че видно от споразумителен протокол от 11.05.2015 г., община Х. е предоставила на "ВиК" ЕООД - Пловдив безвъзмездно правото на ползване на обект Пречиствателна станция за отпадни води - Хисаря, както и че считано от тази дата, със заповед № 120/28.05.2015 г., управителят на оператора е разпоредил на всички клиенти на дружеството в Хисаря да бъдат начислявани услугите доставка на вода, отвеждане и пречистване на отпадни води, с изключение на тези, за които няма техническа възможност да бъдат включени към канализационната мрежа. Цените на услугите са утвърдени с негови заповеди №№ 45/26.02.2015 г. и 160/31.05.2016 г., в съответствие с решенията на КЕВР №№ Ц-7/23.02.2015 г. и Ц-12/31.05.2016 г. Цените, утвърдени с първата заповед за услугата пречистване на отпадъчни води са както следва: за битови и приравнени на тях обществени, търговски и др. потребители в размер на 0.24лв/куб. м, без ДДС, а за промишлените и други стопански потребители, в зависимост от степените на замърсяване: за степен 1 - 0.48лв/куб. м; за степен 2 - 0.72лв/куб. м; за степен 3 - 1.20лв/куб. м, при утвърдени норми за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места в зависимост от капацитета и натоварването на селищната пречиствателна станция, по три показателя, в т. ч. по БПК5, за степен 1 - до 25мг/куб. дм; за 2 степен - до 200; за 3 степен - над 200. С втората заповед, от 31.05.2016 г., тези цени и стойности по показатели, определящи степен на замърсяване са изменени, отново при съобразяване на цените, утвърдени съответно в решение № Ц-12 на регулатора, като за услугата пречистване на отпадъчни води за битови и приравнени на тях обществени, търговски и др. потребители, цената вече е в размер на 0.29лв/куб. м, без ДДС, а за промишлените и други стопански потребители, в зависимост от степените на замърсяване: за степен 1 - 0.59лв/куб. м; за степен 2 - 0.88лв/куб. м; за степен 3 - 1.47лв/куб. м, при утвърдени от ВиК оператора норми за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места, в зависимост от капацитета и натоварването на селищната пречиствателна станция, съобразно данните по показателя БПК5 за степените за замърсеност: за степен 1 - до 200мг/куб. дм; за 2 степен - 201-600; за 3 степен - над 600.

Съдът е анализирал представените по делото доказателства, в т. ч. Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г., договори, сключени от ВиК оператора с част от заинтересованите страни по делото, протоколи за вземане на проби и изпитване от обектите на обследваните потребители и данните от заключенията на приобщените по делото СТЕ. При това, в противоречие с представените по делото документи е приел, че е налице сключен договор между "ВиК" ЕООД - Пловдив и "Аугуста-91" АД, предвид приложения от оператора договор № 5347/19.05.2003 г. Страна по този договор обаче е "К. С" АД, за което липсват данни за идентичност, вливане или сливане в горепосоченото дружество - страна по делото и касатор в настоящото производство, включително и в цитираните от съда документи по фирмени дела.

Наред с горното от АССГ са направени изцяло необосновани изводи при преценката за незаконосъобразността на т. 1 от атакуваното решение на КЕВР. Съдът не е отчел, че при издаване на тази част от акта, органът законосъобразно се е позовал на чл. 27а, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г., според която ВиК операторът осъществява контрол върху степента на замърсеност на производствените отпадъчни води за съответствие с изискванията за максимално допустимите концентрации на вещества в заустваните в канализационните мрежи производствени отпадъчни води, определени с договора за предоставяне на услугите, както и на легалната дефиниция по § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 7/2000 г. на "производствени отпадъчни води", като отпадъчни води, изпускани в резултат на производствена, стопанска или други дейности, които по своя произход, състав и свойства са различни от фекално-битовите отпадъчни води, резултат от човешкия метаболизъм и битово-домакински дейности. В резултат, КЕВР обосновано е приела, че към категорията "промишлени и други стопански потребители" спадат и тези, които без да осъществяват производствена дейност, генерират замърсяване на отпадъчните води, различно от фекално-битовите такива /кумулативен резултат от човешкия метаболизъм и битово-домакински дейности/ и за чието пречистване са необходими допълнителни разходи за ВиК оператора. Противно на приетото от АССГ, КЕВР е мотивирала направения в решението й извод, че обектите, собственост на 17-те търговски субекта, по подадени от които жалби и сигнали е образувано процесното административно производство, с оглед осъществяваните от тях стопански дейности, формират отпадъчни води с произход, състав и свойства, определящи ги именно като "производствени отпадъчни води". В тази връзка са отчетени данните от представените договори и от взетите от отпадъчните води, проби и анализи по тях /обобщени в талица на стр. 15 от административния акт, сочеща представените договори, степента на замърсеност, определена по приложените към преписката протоколи от изпитване и фактури/.

Доколкото горните изводи са преценка по правото, а не по фактите, следва да се отбележи и следното: Както правилно е отбелязано и от АССГ, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2, б. "в" от ЗРВКУ (ЗАКОН ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ВОДОСНАБДИТЕЛНИТЕ И КАНАЛИЗАЦИОННИТЕ УСЛУГИ) /ЗРВКУ/, при изпълнение на правомощията си за регулиране на цените на ВиК услугите, КЕВР се ръководи от принципите по чл. 7 и от възстановяемостта на икономически обоснованите разходи, като разходи за дължимите такси за водовземане и замърсяване, при спазване разпоредбата на чл. 192, ал. 2, т. 2, чл. 192б, чл. 192в и § 139 от ПЗР на ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ). Според ал. 2 на чл. 14 ЗРВКУ /в сила от 31.07.2015 г./ операторите прилагат принципа на единна цена на ВиК услуга на обособената територия, който се спазва задължително за цените на ВиК услугите "доставяне на вода на потребителите и/или на други В и К оператори" и "отвеждане на отпадъчните води". Цената за ВиК услугата "отвеждане на отпадъчни води и пречистване" може да се определя диференцирано за групи потребители, в зависимост от степента на замърсеност по реда на този закон и актовете по неговото прилагане. Наред с горното, в § 1, т. 1 ДР на Наредба № 7/2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места, "производствените отпадъчни води" са определени като отпадъчни води, които се изпускат в резултат на производствена, стопанска или други дейности и които по своя произход, състав и свойства са различни от фекално-битовите отпадъчни води, резултат от човешкия метаболизъм и битово-домакинските дейности. Чл. 1 от Наредба 7/2000 г. определя предметния обхват на наредбата, а именно - производствените отпадъчни води, зауствани в канализационните мрежи на населените места и селищните пречиствателни станции. Съгласно чл. 4 от същата наредба, заустването на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места се извършва при условията и по реда на Наредба № 9/1994 г. за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Последната е отменена с приемането на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /съгласно § 5 от нейните ПЗР/, а оттам и заустването се извършва при условията на Наредба 4/2004 г. Чл. 27а, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. предвижда, че операторът осъществява контрол върху степента на замърсеност на производствените отпадъчни води за съответствие с изискванията за максимално допустимите концентрации на вещества в заустваните в канализационните мрежи производствени отпадъчни води, определени с договора за предоставяне на услугите. Към датата на приемане на решение № Ц-7/23.02.2015 г. на КЕВР е в сила Наредба за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги, приета на основание чл. 13, ал. 5 ЗРВКУ, обн. ДВ бр. 32/2006 г. и отменена, считано от 22.01.2016 г. с приемане на нова такава наредба. Според нея ВиК операторите могат да предлагат за утвърждаване от комисията цени на водоснабдителните и канализационните услуги, по групи потребители в зависимост от степента на замърсяване на отведените и пречистените отпадъчни води. Така именно в решение № Ц-7/23.02.2015 г. на КЕВР, цената за пречистване на отпадъчни води е определена: за битови потребители и приравнени към тях обществени, търговски и други потребители на 0.24лв/куб. м, съответно за промишлени и други стопански потребители - три различни цени, в зависимост от степента на замърсяване, при степен на замърсяване 1 - 0.48лв/куб. м; степен на замърсяване 2 - 0.72лв/куб. м; степен на замърсяване 3 - 1.20лв/куб. м, съобразени с издаденото от управителя на ВиК оператора, решение № 45/26.02.2015 г. Независимо от липсата на изрично посочен в решение № Ц-7/23.02.2015 г. на КЕВР разграничителен критерий, по който потребителите да бъдат отнасяни към едната или другата група, такъв може да се извлече от действащата нормативна уредба във всеки конкретен случай. В тази връзка правилно КЕВР е съобразила текста на чл. 27а, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. и легалното определение в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 7/2000 г., на "производствените отпадъчни води", като отпадъчни води, изпускани в резултат на производствена, стопанска или други дейности, които по своя произход, състав и свойства са различни от фекално-битовите отпадъчни води, резултат от човешкия метаболизъм и битово-домакинските дейности. Извод за законосъобразното определяне на обследваните от регулатора отпадъчни води, като "производствени" по смисъла на чл. 1 от Наредба № 7 се налага и от цитирания от АССГ, чл. 2, т. 3 от Директива 91/271/ЕС от 21.05.1991 г. за пречистването на градските отпадъчни води, според който "промишлени отпадъчни води" са всички отпадъчни води, изпускани от помещения, ползвани с търговска или промишлена цел, освен битовите отпадъчни води и дъждовните води. Противно на доводите, излагани от касаторите "Аугуста-91" АД и "Агенция за СПА и почивки" ЕООД, не би могло да се приеме, че аргумент в обратен смисъл се извлича от легалните определения на понятията "отпадъчни води от населени места" /като фекално-битови отпадъчни води или смес от такива води и производствени отпадъчни води и/или дъждовни води/, "производствени отпадъчни води" /като отпадъчни води, които се изпускат в резултат производствена, стопанска или други дейности и които по своя произход, състав и свойства, са различни от фекално-битовите отпадъчни води/ и "фекално-битови отпадъчни води" /като отпадъчни води от жилищни местообитания, места за услуги и работни места, които са преимуществено резултат от човешкия метаболизъм и от битово-домакински дейности/, дадени с § 1, т. 24, т. 28 и т. 35 от ДР на отменената от 04.08.2015 г., Наредба № 6/09.11.2000 г. за емисионните норми за допустимото съдържание на вреди и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти, с оглед предметния и времеви обхват на този нормативен акт.

Съдът е отбелязал и наличието на разрешен с влезли в сила съдебни решения гражданскоправен спор, по иск предявен на основание чл. 55 ЗЗД от "Аугуста-91" АД, срещу "ВиК" ЕООД - Пловдив. С решение на РС-Пловдив, потвърдено с решение по гр. дело № 1037/2017 г. на Окръжен съд-Пловдив, последното дружество е осъдено да заплати надвзети суми по фактури за пречистване на отпадъчни води. Административният съд не е коментирал пределите на силата на пресъдено нещо на горепосочените съдебни решения. В тази връзка и с оглед оплакванията на касаторите "Аугуста-91" АД и "Агенция за СПА и почивки" ЕООД, следва да се отбележи, че не може да бъде споделено схващането, че тези съдебни актове обвързват КЕВР и съда да приеме, че пречистването на отпадъчните води на хотели следва да бъде начислявано по цени като за битови и приравнени на тях потребители. С горепосочените съдебни решения на общите съдилища е разрешен облигационен спор между двете търговски дружества, поради което тези актове имат обвързващ характер единствено относно определения с тях размер на дължимите от "Аугуста 91" АД суми за услугата "пречистване на отпадъчни води", за обследвания от общите съдилища период от време, а именно - 12.06.2015 г. до 06.11.2015 г., за който е прието, че е следвало да бъде начислявана от ВиК оператора единична цена за тази услуга от 0.24лв на куб. м, без ДДС, наместо 0.72лв/куб. м без ДДС. Доколкото указанията по т. 2 от решение № Ж-105/2015 г. на КЕВР, макар и по различни съображения са в идентичен смисъл - по съществото си налагат извършване на корекция на формираните включително спрямо "Аугуста-91" АД задължения за тази услуга, за периода от м. май 2015 г. до сключване на договори и вземане на проби за анализ от обекта на дружеството, като начислените количества се фактурират именно по цена за битови и приравнени на тях обществени, търговски и други потребители /0.24лв на куб. м/, не би могло да се приеме, че съдебните решения сочат на незаконосъобразност на решението на КЕВР в тази му част, която се явява съобразена с материалната им законна сила. Следва да се има предвид, че силата на пресъдено нещо не обхваща мотивите на разглежданите осъдителни решения и не се ползва с такава, застъпеното в тях схващане, че действащата нормативна уредба изключва приложимостта към спорното правоотношение на цени за пречистване на "производствени отпадъчни води" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 7/2000 г. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд не възприема доводите на "Аугуста-91" АД, че отпадъчните води, изпускани и зауствани в градската канализация и отвеждани в ПОСВ - гр. Х. от хотел "Аугуста" са "фекално-битови" по смисъла на § 1, т. 35 от ДР на Наредба № 6/09.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти, а оттам и че цената за услугата пречистване на отпадъчни води за дружеството следва да бъде определяна по цените на битови и приравнени на тях обществени и търговски потребители. Наред с изложеното по-горе във връзка с цитираната разпоредба следва да се отбележи, че определянето на "фекално-битовите отпадъчни води" като "отпадъчни води от жилищни местообитания, места за услуги и работни места, резултат преимуществено от човешкия метаболизъм и битово-домакински дейности", налага изпълнението и на последното условие - те да са резултат основно от битово-домакински дейности, което не е налице спрямо отделяните при предоставяне на хотелиерски услуги, отпадъчни води. Тълкуване в този смисъл налагат и отбелязаните от АССГ дефиниции по чл. 2, т. 2 и т. 3 от Директива 91/271/ЕС за пречистването на градските отпадъчни води, според които "битови отпадъчни води" са отпадъчните води, изпускани от жилищни помещения и учреждения, и съдържащи главно продукти на човешкия метаболизъм и на битовите дейности, а "промишлени отпадъчни води" - всички отпадъчни води, изпускани от помещения, ползвани с търговска или промишлена цел, освен битовите отпадъчни води и дъждовните води. Несъмнено, принципът на примата на правото на Европейския съюз налага прочитът на всички залегнали в българското законодателство легални определения да бъде извършван именно в светлината и духа на разпоредбите на ПЕС. Поради това и настоящият състав приема, че анализът на цитираните по-горе разпоредби, обосновава именно извода, направен от административния орган - че отпадъчните води, отделяни при извършвана стопанска дейност "хотелиерство" и др. подобни, следва да бъдат определени като производствени отпадъчни води по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 7/2000 г. Изключена е възможността да се приеме, че те съставляват отпадъчни води, съдържащи главно продукти на човешкия метаболизъм и битови дейности, доколкото съставляват такива, изпускани от помещения, ползвани с търговска цел. Следва да се има предвид, че приложимата уредба налага извода, че без правно значение за преценката относно приложимостта на Наредба № 7 се явяват приобщените по делото заключения на вещи лица в частите, по които в изпълнение на поставените им задачи, са дадени отговори на въпроси, касаещи физико-химичните характеристики, произхода и свойствата на процесните отпадъчни води, относими при определянето на подход и избор на технологична схема в пречиствателния процес. В този смисъл, независимо, че според вещите лица, по данни от конкретно замерените показатели на обследваните отпадъчни води, които са резултат от хотелиерска и ресторантьорска дейнст, същите имат параметри, характерни за отпадъчни битово-фекални води, не би могло да се приеме, че цената за пречистване на тези отпадъчни води, следва да бъде определена като за битови потребители.

Съдът обаче, наместо да анализира цитираната в мотивите на решението му правна уредба и да извърши дължимата от него преценка относно законосъобразността на атакуваното решение на КЕВР, /с което е прието, че отделяните от обследваните потребители отпадъчни води, имат характера на "производствени отпадъчни води" по смисъла на § 1, т. 1 от Наредба № 7/2000 г. с произтичащите от това последици отосно контрола и оценяването на услугата за тяхното пречистване, и необходимостта от сключване на съответни договори/, се е задоволил да вмени това задължение на административния орган след връщане на преписката за ново разглеждане, отменяйки решението на КЕВР в атакуваните части като необосновано и оттам неправилно. Направеният по-горе правен извод, че правилно регулаторът е определил отпадъчните води като производствени, логично обосновава и дадените от него указания, ВиК операторът да изпълни изискванията на Наредба № 7 за сключване на съответен договор с всеки отделен потребител, след съответни замервания и проби, определящи степента на замърсяване на отделяните от него за пречистване води. Следователно, като е приел атакуваното решение на КЕВР за необосновано и неправилно в частите му по т. 1 и 2, именно съдът е постановил необосновано решение, което влиза в противоречие с чл. 4, ал. 3, чл. 7 и § 3 от ДР на Наредба № 7. Визираните норми налагат сключването на договори за предоставяне на услугите водоснабдяване и канализация с обследваните от КЕВР потребители, съобразени включително с предоставяната считано от м. май 2015 г. услуга "пречистване на производствени отпадъчни води", заустени към пречиствателната станция на гр. Х., с които да бъдат определени нормите на допустимото съдържание на замърсяващи вещества в тези води, с цел обоснованото определяне на цената на услугата според степента на замърсеност, установена при анализи на проби от тези води за всеки потребител и по цени, ненадхвърляща определените от регулатора съгласно чл. 14, ал. 4 ЗРВКУ. Предвид изложеното по-горе, правилни според настоящия състав се явяват и указанията, дадени по т. т. 2, 3, 4, 5 и 6 от решение № Ж-105, за периодите преди пробонабирането, за които не е установена степента на замърсяване, приложима за всеки от потребителите, цената за пречистването на производствените отпадъчни води да бъде определена като за битови и приравнени на тях потребители. Действително, те са в ущърб на ВиК оператора, но именно последният не е изпълнил задължението си да установи конкретна степен на замърсеност на реално отведежданите отпадъчни води за всеки потребител съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 7 и чл. 27, ал. 1 от Наредба № 4 и следва да понесе негативните последици от собственото си противоправно поведение.

По отношение отмяната на решението на КЕВР в частта му по т. 4, наред с обсъденото по-горе следва да се отбележи, че след като е установено изпълнението на поставеното от КЕВР условие, предпоставящо отпадането на дадените по тази точка указания и по-конкретно - с представянето на протокол от извършено пробонабиране и анализ на отпадъчните води на ЕТ "А.-АП-И.Н", е отпаднал и правният интерес от търсената от "ВиК" ЕООД - Пловдив защита, а оттам и жалбата на същото дружество, в частта й срещу т. 4 от решение № Ж-105/2017 г. на КЕВР е била недопустима. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата, за която съдът следи във всяко положение на делото, поради което АССГ е следвало да съобрази това обстоятелство и да остави жалбата, в недопустимата й част без разглеждане. Като не е сторил това, съдът е постановил недопустимо решение в частта, в която е отменил решението на КЕВР по т. 4, поради което съдебното решение следва да бъде обезсилено в тази му част и образуваното пред АССГ производство по жалбата на ВиК-Пловдив, по която тя е постановена - да бъде прекратено.

Противно на приетото от АССГ, в атакуваното решение на КЕВР са изложени и достатъчни мотиви за дадените по т. 13 указания. В подкрепа на същите са и приложимите към процесния период Указания за образуване на цените на ВиК услугите, чрез метода "горна граница на цени" за регулаторен период 2017-2021 г., дадени от КЕВР, според които необходимите годишни приходи за услугата пречистване на води се разпределят по групи потребители с коефициенти, одобрени от Комисията в зависимост от степента на замърсеност, която за битови и приравнените на тях обществени потребители е 1, а за останалите категории потребители се определя по следните коефициенти: степен 1 - коефициент от 1.10 до 1.60 вкл.; степен 2 - коефициент над 1.60 до 2 вкл.; степен 3 - коефициент над 2.00 до 2.50 вкл. Съгласно т. 12 от тези указания, информацията се попълва в съответна справка, като именно операторът прилага обосновка на избраните стойности на коефициентите на замърсеност. За този регулаторен период указанията съдържат конкретни гранични стойности само по показателя БПК5, в мг02/л, а именно: за степен на замърсеност 1 - до 200; степен на замърсеност 2 - от 201 до 600; степен 3 - над 600. Според тях, именно операторът обосновава принадлежността на един потребител към категорията "промишлени и други стопански потребители" с право да начислява цени за услугата "пречистване на отпадъчни води" по степен на замърсеност, при наличието включително на сключен договор по Наредба № 7. Наред с горното, кореспондират с данните по преписката и тези от заключенията на вещите лица, направените от КЕВР изводи, че определените със заповед № 45/26.02.2015 г. на управителя на ВиК оператора, норми за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на Хисаря в зависимост от капацитета и натоварване на селищната пречиствателна станция /за 1 степен, по БПК5 - до 25мг/л; за 2-ра - БПК5 до 200 мг/л и за 3-та категория - БПК5 - над 200 мг/л/, са с около десет пъти по-малки от тези на останалите ВиК оператори в страната за първа степен замърсяване, с около 4-5 пъти - за втора и 3 пъти - за трета степен на замърсяване, с което класифицира почти всички потребители, като плащащи цена за по-висока степен на замърсяване независимо, че данните от протоколите от лабораторни изпитания на пробите и вида на дейността им, сочат на отпадъчни води, които по състав и свойства не се различават от отпадъчните води на битовите потребители. Отбелязано е, че параметрите за замърсеност, определени включително по горепосочения показател от "ВиК" ЕООД - Пловдив са допустими за заустване във водните обекти без необходимост от пречистване, съгласно Наредба № 6 за емисионни норми за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти. Следователно, в противоречие с нормативната уредба и т. 12 от Указанията на КЕВР за образуване на цените за ВиК услугите, е направеният от съда извод, че конкретните граници за стойностите на степените на замърсеност са определени в решения на КЕВР и че неправилно на ВиК оператора е указано да обоснове нови такива граници след изследване на допълнителни показатели по смисъла на Приложение № 2 от Наредба № 7. За да постанови т. 13 от решение № Ж-105/2015 г., както вече беше отбелязано по-горе, регулаторът е отчел неприемливостта на заложените от "ВиК" ЕООД - Пловдив, граници за стойностите на степените на замърсеност 1, 2 и 3, на заустваните в градска канализация производствени отпадъчни води - многократно занижени спрямо възпритите от останалите ВиК оператори в страната, както и че една от възприетите граници е идентична с нормативноизискуемата на изхода на пречиствателна станция, което я прави неприемливо определена степен на замърсеност на отпадъчни води, по която да се определя цена за услугата за пречистването им. На последно място, както изтъкват и касаторите, със заповед № 160/2016 г. на управителя на "ВиК" ЕООД - Пловдив, тези стойности са вече коригирани, като за 1-ва степен замърсяване, по показателя БПК5 е определено до 200 мг/л; за 2-ра - БПК5 от 201 до 600 мг/л и за 3-та - БПК5 над 600 мг/л. Това на свой ред обосновава и постановената от административния орган, т. 12 от решение № Ж-105, по която на "ВиК" ЕООД - Пловдив е предоставен срок за актуализация на договорите със 17-те търговски обекта, изготвени в съответствие с нормативната уредба, включително при съобразяване на съответно коригираните от оператора граници на степен на замърсеност. Изложеното налага извод за неправилната отмяна и на т. 12 и т. 13 от обжалваното решение на КЕВР.

Предвид така установеното от фактическа и правна страна, настоящият състав приема, че съдебното решение, като необосновано и неправилно, следва да бъде отменено, с изключение на частта, по която е отменена т. 4 от атакуваното решение на КЕВР, в която като недопустим атакуваният съдебен акт следва да бъде обезсилен, а производството по жалбата на "ВиК" ЕООД - Пловдив пред АССГ в тази й част - да бъде прекратено.

С оглед изхода на делото и отхвълянето на жалбите на "Аугуста-91" АД и "ВиК" ЕООД - гр. П., по които е образувано първоинстанционното производство, исканията за присъждане на разноски, направени от тези дружества следва да бъдат оставени без уважение. Наред с горното, съдът, като взе предвид исканията, направени от процесуалните представители на касаторите КЕВР и "Агенция за СПА и почивки" ЕООД, и заинтересованата страна "Бенд ойл" ООД /в хода на настоящото и първоинстанционното производство/, както и възражението за прекомерността на възнаграждението, претендирано по първоинстанционното дело от "Агенция за СПА и почивки" ЕООД/, предявено от процесуалния представител на "ВиК" ЕООД - Пловдив в открито съдебно заседание на 08.06.2017 г., намира, че двамата жалбоподатели в първоинстанционното производство следва да бъдат осъдени за заплатят поравно, както следва: на Комисията за енергийно и водно регулиране сумата от 400лв, представляваща определен от съда размер на юрисконсултското възнаграждение за двете инстанции; на "Агенция за СПА и почивки" ЕООД - сумата общо от 832.50лв, представляваща сбор на разноските, направени за двете инстанции по делото, съответно за държавна такса в настоящото производство 32.50лв и намален до 800лв от съда, с оглед фактическата и правна сложност на спора, адвокатски хонорар, изплатен на адвокат Стоянов; на "Бенд ойл" ООД - сумата от 600лв, представляваща установено като изплатено на адвокат Гунев в хода на първоинстанционното производство, адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 5347/04.09.2017 г. постановено по адм. дело № 1498/2016 г. на Административен съд София-град, Трето отделение, 45-ти състав, с което е отменено решение № Ж-105/17.12.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране в частта му по т. 4 и Н. Т. П.: ПРЕКРАТЯВА производството по жалбата на "Водоснабдяване и Канализация" ЕООД - гр. П., в частта й подадена срещу т. 4 от решение № Ж-105/17.12.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране.

ОТМЕНЯ решение № 5347/04.09.2017 г. постановено по адм. дело № 1498/2016 г. на Административен съд София-град, Трето отделение, 45-ти състав, с което е отменено решение № Ж-105/17.12.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране в частите му по т. т. 1, 2, 3, 5, 6, 12 и 13, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, в частите относно т. т. 1, 2, 3, 5, 6 и 13, ведно с присъдени на двамата жалбоподатели разноски, като Н. Т. П.:

ОТХВЪРЛЯ жалбите, подадени от "Аугуста-91" АД, срещу решение № Ж-105/17.12.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта му по т. 1 и от "Водоснабдяване и Канализация" ЕООД - гр. П., срещу същото решение, в частите му по т. т. 1, 2, 3, 5, 6, 12 и 13.

ОСЪЖДА "Аугуста-91" АД, ЕИК 825302377, със седалище и адрес на управление гр. Х., бул. "Гурко" № 3 и "Водоснабдяване и Канализация" ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. П., район Източен, бул. "6-ти септември" № 250, да заплатят поравно на Комисията за енергийно и водно регулиране сумата общо от 400 /четиристотин/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

ОСЪЖДА "Аугуста-91" АД, ЕИК 825302377, със седалище и адрес на управление гр. Х., бул. "Гурко" № 3 и "Водоснабдяване и Канализация" ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. П., район Източен, бул. "6-ти септември" № 250, да заплатят поравно на "Агенция за СПА и почивки" ЕООД, ЕИК 203469930, със седалище и адрес на управление гр. С., ж. к."Младост 1" бл. 87, вх. А, ет. 6, ап. 16, сумата общо от 832.50 /осемстотин тридесет и два и 0.50/ лева, представляваща направени по делото разноски, в това число адвокатско възнаграждение в намален от съда размер.

ОСЪЖДА "Аугуста-91" АД, ЕИК 825302377, със седалище и адрес на управление гр. Х., бул. "Гурко" № 3 и "Водоснабдяване и Канализация" ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. П., район Източен, бул. "6-ти септември" № 250, да заплатят поравно на "Бенд ойл" ООД, ЕИК 102070354, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. "Шейново" № 3, ет. 6, ап. 1, сумата общо от 600 /шестстотин/ лева, представляваща разноски за адвокатска защита пред първата инстанция.

Решението е окончателно.