О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 405

София, 28.01.2026 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 27 януари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

ч. гр. дело 176 / 2026 година

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 21655 от 21.11.2025 г., подадена от Етажна собственост в жилищна сграда с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] представлявана от професионален домоуправител „Входове БГ“ ЕООД, чрез адв. К. С., подадена против определение № 5090 от 06.11.2025 г. по ч. гр. д.№ 4078/2025 г. на ВКС, ІІ гр. о., с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от същата частна жалба вх. № 99195/22.08.2025г. срещу определение от 11.08.2025г. по гр. д. № 11609/2024г. на Софийски градски съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК.

В частната жалба се изразява оплаквания за неправилност, като е изложена теза, че определението на СГС на общо основание следва да подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 2 ГПК, пред Софийски апелативен съд, защото СГС се е произнесъл по чл. 248 ГПК за първи път.

Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба, е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което е преграждащо и подлежи на обжалване пред ВКС, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1 т. 1 ГПК, поради което съдът я преценява като допустима.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция е потвърдил решение № 13840/12.07.2024 г. по гр. д. №32853/2023 г. на Софийски РС, в частта, в която са отхвърлени предявените от етажните собственици на сграда с административен адрес: [населено място], С., район „К.“,[жк], [жилищен адрес] срещу М. И. Д., ЕГН: [ЕГН], положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС, за разликата от уважения размер от 70лв. до пълния предявен размер от 210 лв., незаплатени месечни вноски за Фонд „Ремонт и обновление, за периода от 01.10.2021г. до 31.10.2022г., ведно със законната лихва от 03.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за разликата от уважения размер от 63 лева, до пълния предявен размер от 126 лева, незаплатени месечни такси за поддръжка и управление на ЕС за периода от 01.10.2021 г. до 31.10.2022 г., ведно със законната лихва от 03.11.2022 г. до окончателното до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 1900/17.01.2023г. по ч. гр. д.№ 59906/2022 г. на СРС. С решението етажните собственици на сграда, с административен адрес: [населено място], С., район „К.“,[жк], [жилищен адрес] действаща чрез „Входове БГ“ ООД, ЕИК: 202208888 са осъдени да заплатят на основание чл. 38 ЗА на адв. Н. И. И., ЕГН [ЕГН], сумата от 200 лв. за оказана безплатна адвокатска помощ на М. И. Д. за въззивното производство.

С молба от 07.05.2025г. етажните собственици са поискали изменение на решение, постановено на 17.04.2025г., в частта за разноските, присъдени на основание чл. 38 ЗА, като бъде отхвърлено искането за присъждането им. С определение от 11.08.2025г. по гр. д. № 11609/2024г. на СГС, постановено по реда на чл. 248 ГПК, молбата е оставена без уважение.

С обжалваното сега определение е оставена без разглеждане подадената частна жалба против последното определение на СГС, постановено на основание чл. 248 ГПК. Съставът на ВКС е приел, че частната жалба е недопустима, защото, съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК определението по разноските подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението. Тъй като в случая въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, защото е за претенции под 5000 лв., определението по чл. 248 ГПК също не подлежи на обжалване.

Определението е правилно.

Съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК, определението, с което съдът се произнася по искане за изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението, чието изменение или допълнение се изисква. Тъй като постановеното въззивно решение е за искове с цена под 5000 лв., съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, то не подлежи на касационно обжалване. Съгласно правилото на чл. 248, ал. 3 ГПК и постановеното определение по молба за изменението или допълнението му също не подлежи на обжалване. Затова и подадената частна жалба против него е недопустима и правилно оставена без разглеждане.

Доводите в частната жалба за това, че определението следва да подлежи на общо основание на обжалване, на осн. чл. 274, ал. 2 ГПК пред апелативен съд, са неотносими към определение по чл. 248 ГПК, защото за този вид определения е предвидено специално правило за обжалването им в чл. 248, ал. 3 ГПК. Неотносимо е и тълкуването по т. 24 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. То се отнася за това по какъв ред – като касационно по реда на чл. 274, ал. 3 или по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК се обжалва определението по чл. 248 ГПК, но само когато това определение подлежи на обжалване, защото и крайният съдебен акт по спора – въззивното решение, респективно въззивното определение подлежи на касационно обжалване при съобразяване нормата на чл. 280, ал. 3 ГПК. В този случай е компетентен ВКС, защото той е компетентен да се произнесе и по касационната жалба и двете произнасяния са свързани. Когато въззивното решение не подлежи на обжалване, поради това, че се отнася за спор, посочен чл. 280, ал. 3 ГПК и определението по чл. 248 ГПК, постановено по молба за изменението или допълването му в частта за разноските не подлежи на обжалване и въпроса пред кой съд изобщо не се поставя.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И:ПОТВЪРЖДАВА определение № 5090 от 06.11.2025 г. по ч. гр. д.№ 4078/2025 г. на ВКС, ІІ гр. о.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ