О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 412

гр.София, 29.01.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Г. Николаева

като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. №4092 по описа за 2025 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Р. Х. против решение №4240 от 2.7.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело №10642 по описа за 2023 г. на Софийския градски съд, IV „Д“ състав, с което е обезсилено решение №13984 от 15.08.2022 г. по гр. д. №14904 по описа за 2022 г. на Софийския районен съд, 120 състав, като делото е върнато за разглеждане от друг състав.

Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила – основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по следните въпроси:

1. Добавянето към първоначално заявените в исковата молба по чл. 439 от ГПК обстоятелства на нови обстоятелства, изразяващи се в извършено от съдебния изпълнител приключване на изпълнителното производство след принудително събиране на парични средства чрез осребряване на имуществото на длъжника и последващо плащане по сметката на взискателя, с оглед настъпилата промяна след подаване на исковата молба, само по себе си съставлява ли изменение на основанието на иска?

2. Добавянето към първоначално заявените в исковата молба по чл. 439 от ГПК обстоятелства на нови обстоятелства, изразяващи се в извършено от съдебния изпълнител приключване на изпълнителното производство след принудително събиране на парични средства чрез осребряване на имуществото на длъжника и последващо плащане по сметката на взискателя, с оглед настъпилата промяна след подаване на исковата молба, заедно с предприето изменение на петитума на иска от отрицателен установителен по чл. 439 от ГПК към осъдителен по чл. 55, ал. 1 от ГПК, респективно по чл. 59 от ЗЗД, съставлява ли едновременна промяна на основанието и петитума на иска?

Адвокатско дружество „Д. и Л.“ застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

В исковата си молба от 22.03.2022 г. срещу адвокатско дружество „Д. и Л.“ касаторът е заявил, че оспорва на основание чл. 439 от ГПК чрез иск изпълнението на подробно посочени суми по образувани срещу него изпълнителни дела. В обстоятелствената част е посочил, че заради сключен на 10.4.2006 г. договор адвокатското дружество му дължи 12 000 лв. възнаграждение за една година. Относно присъдените суми по гр. д. № 48/2007 г. по описа на СГС, ГО, 1-7 състав, е изложил, че е заплатил на 7.2.2011 г. всички дължими суми за главница, лихви и разноски, но въпреки всичко по делото на 23.05.2013 г. е бил издаден изпълнителен лист. Същото се е случило според него и по отношение на присъдените суми по гр. д. № 8990/2009 г. по описа на СГС, ГО-1-8 състав-на 23.08.2011 г. е заплатил в брой присъдените суми, а на 29.05.2011 г. за тези суми е бил издаден изпълнителен лист. Въз основа на изпълнителните листове е образувано изпълнително дело № 20207370401033 по описа на ЧСИ Л. Т.-гр. Д.. Касаторът подробно е изложил съображения защо според него изпълнителните действия по това дело не са прекъснали давността, поради което вземанията са били погасени и по давност. Освен това е посочил, че е извършил и прихващане с дължимата към него сума от 12 000 лв. по договора от 10.4.2006 г. Затова ищецът е поискал да бъде признато за установено, че не дължи исковите суми като погасени поради извършено плащане, евентуално са погасени поради извършено прихващане и евентуално-погасени по давност.

В отговора на исковата молба адвокатското дружество е оспорило предявените искове. Заявило е, че всички дължими на ищеца суми по договора от 10.04.2006 г. са изплатени, не са извършени твърдените от ищеца плащания в брой на дължимите от него суми, а изпълнителни дела срещу ищеца са образувани още през 2013 г. и по тях са извършвани изпълнителни действия, които са прекъснали давността.

В публичното съдебно заседание на 15.11.2022 г. пълномощникът на адвокатското дружество е представил съобщение от 18.10.2022 г. за приключило изпълнително дело, тъй като дължимите от ищеца суми са изплатени. На същата дата ищецът е депозирал молба вх. №248756 за изменение на иска, в която се е позовал на представеното съобщение за приключено производство по изпълнителното дело с превеждането в полза на взискателя на сумата от 19116, 95 лв. Заявил е, че заради това ново обстоятелство увеличава размера на иска с още 1303, 52 лв. над първоначално предявения до 19 116, 95 лв. и предявява вместо установителен иск за недължимост на сумата осъдителен иск срещу дружеството. Софийският районен съд е допуснал исканото изменение, след което с решение № 13984 от 15.08.2023 г. по гр. д. № 14904 по описа за 2022 г. е отхвърлил предявените искове в тяхната евентуална поредност.

В обжалваното пред настоящата инстанция решение въззивният съд е приел, че ищецът е поискал и първоинстанционният съд е допуснал едновременно изменение както на основанието, така и на петитума на исковата молба. Това процесуално действие според въззивния съд е забранено от разпоредбата на чл. 214 от ГПК и е довело до отклонение от диспозитивното начало и до постановяване на недопустимо първоинстанционно решение, поради което този съд го е обезсилил и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав.

Така постановеното въззивно решение не е очевидно неправилно поради неспазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, както твърди касаторът. В случая въззивният съд не е обсъждал и не е приложил тази разпоредба, а е приложил съществуващата норма на чл. 214 от ГПК според своето тълкуване. Дори това тълкуване на въззивния съд да е в колизия с чл. 235, ал. 3 от ГПК, не може да се окачестви като очевидно неправилно поради противоречие с правилата на формалната логика. Ето защо касационно обжалване на решението на СГС на това основание не следва да се допуска.

Като е приел, че едновременно е допуснато изменение на основанието и на петитума на предявените искове, въззивният съд е счел, че посоченото в молбата на касатора превеждане на исковата сума по изпълнителното дело на взискателя, извършено след завеждане на исковата молба, както и прекратяването на изпълнителното производство са факти, които представляват изменение на основанието на иска. Според мотивите на цитираното от касатора решение № 59 от 27.04.2015 г. по гр. д. № 4647/2014 г. на III ГО на ВКС изменение на основанието на иска е позоваването на друг, различен от посочения в исковата молба юридически факт, от който произтича твърдяното от ищеца право. В решения № 55 от 27.04.2015 г. по гр. д. № 5558/2014 г. на I ГО и № 454 от 03.06.2010 г. по гр. д. № 195/10 г. на ІV ГО също е изяснено, че основанието на иска представляват фактите, с които ищецът свързва възникването и съществуването на спорното право, чието защита търси в исковия процес, при което всякакви други фактически твърдения, които не се отнасят до заявеното в исковата молба материално правоотношение, не формират основанието на иска по смисъла на чл. 214 ГПК. Уточненията, направени от ищеца в първото съдебно заседание по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК, не променят основанието на иска такова, каквото е очертано в обстоятелствената част на исковата молба, а само го детайлизират посредством релевиране на конкретни фактически твърдения в рамките на заявената от ищеца фактическа рамка на спора. Това са твърдения за факти, които са част от вече посоченото основание на иска и които като такива се обхващат от обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение по делото, независимо дали са посочени изрично или не, тоест не могат да бъдат основание за предявяване на нов иск за същото право. В този смисъл тези уточнения не могат да бъдат приравнени на изменение на иска по основание по смисъла на чл. 214, ал. 1 ГПК, тъй като не променят основанието на предявения иск, а само го поясняват и детайлизират. В настоящия случай превеждането на исковата сума на взискателя и прекратяването на изпълнителното дело не е друг факт, различен от посочените в исковата молба факти като основания за недължимост на исковите суми-плащания в брой, погасяване на вземанията по давност и прихващане с насрещно задължение. Следователно въззивният съд е дал разрешение на поставените от касатора въпроси, което противоречи на практиката на ВКС, поради което на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийския градски съд.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №4240 от 2.7.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело №10642 по описа за 2023 г. на Софийския градски съд, IV „Д“ състав.

Дава седмичен срок на Р. Р. Х., считано от съобщението, да внесе 195, 49 евро държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай производството ще бъде прекратено.

След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на докладчика за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.