4№ 1242/14.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ : ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЗЛАТИНА РУБИЕВА

като разгледа, докладваното от съдия Рубиева гражданско дело № 1593 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България против решение № 56 от 21.02.2024 г., постановено по в. гр. д. № 50/2024 г. от Окръжен съд – Хасково, с което Прокуратура на република България е осъдена да заплати на С. Е. още 2000 лв. /или общо 2500 лв. с присъденото от първоинстанционния съд/ обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него вследствие на незаконно повдигнато обвинение, ведно със законната лихва, считано от 04.05.2021 г. до окончателното изплащане. В касационната жалба е релевирано касационното основание по чл. 281, т. 3 ГПК – неправилност на въззивното решение, като се поддържа, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът не е извършил преценка на всички правнорелевантни обстоятелства, поради което определеното обезщетение е завишено.

Към жалбата е приложено и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за прилагането на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД и за задължението на съда по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да извърши преценка на всички конкретно проявени обстоятелства, които са в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение и имат значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди се, че въпросите са решени от въззивния съд в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 г., ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС и решение № 186/21.12.2017 г. по...