О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 417

гр. София, 29.01.2026 г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари, две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3904 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата И. К. К. срещу решение № 171 от 14.04.2025 г. по гр. д. № 18/2025 г. на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено решение № 1233 от 24.09.2024 г. по гр. д. № 2727/2023 г. на Русенски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от жалбоподателката срещу А. А. А. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на обща сума в размер на 20 165 лева, формирана от следните суми: 4 255 лева – платена без основание на 18.05.2022г.; 1 800 лева – платена без основание на 23.06.2022г.; 4 300 лева – платена без основание на 18.07.2022г.; 1 400 лева – платена без основание на 03.08.2022г.; 1 400 лева – платена без основание на 01.09.2022г.; 5 100 лева – платена без основание на 19.09.2022г. и 1 910 лева – платена без основание на 30.09.2022г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.11.2022г. до окончателното им изплащане.

Касаторката поддържа в касационната си жалба, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил всички изложени от страната с въззивната жалба доводи и възражения и по-конкретно не е отговорил на поставените въпроси: „Защо, ако „Ка Нейлс“...