О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 339

София, 26.01.2026 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:Мими Фурнаджиева

Членове:Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 2497 по описа за 2025 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК

Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез държавен инспектор Стоименова срещу решение № 59/27.03.2025 г., постановено по в. гр. дело № 12/2025 г. по описа на Апелативен съд В., с което като е потвърдено решение от 08.10.2024 г. по гр. д. № 523/2017 г. по описа на Окръжен съд Варна, са отхвърлени предявените от касатора против С. М. П. искове за отнемане на следното имущество: 1/ лек автомобил, марка „Фолксваген“, марка „ЕОС 2.0 ТДИ“, рег. [рег. номер на МПС] , придобит с договор за покупко-продажба от 24.10.2012 г. с цена на иска 20 800, 00 лв.; 2 / сума в размер на 292 158, 24 лв., представляваща дадени от С. П. заеми на „С. трейдинг“ ЕООД и 3/ сума в размер на 195 450, 00 лв., представляваща дадени от С. П. заеми на „Н. Х. Г. ООД.

Касаторът обжалва въззивното решение с доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост. В изложението са формулирани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следните въпроси: 1/ Допустимо ли е да се признават за законни доходи по смисъла на §1, т. 2 от ДР на ЗОНПИ на дарения, без да е изследвано дали дарителят е разполагал със законни средства за дарените суми; 2/ Допустимо ли е съдът да приеме за действително времето на съставяне на представен частен документ без достоверна дата, когато не е проведено доказване на същата, въпреки направеното възражение от ищеца за антидатиране на документа; 3/ Представляват ли „имущество по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ парични вземания на ответника, възникнали в резултат на предоставени през проверявания период заеми, които не са му възстановени в края на проверявания период; 4/ Представляват ли разход и следва ли като такъв да намерят отражение в анализа за определяне размера на нетния доход по смисъла на §1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ, внесените суми по банкови сметки, в случай че те не са налични в партримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество; 5/ Представляват ли разход и следва ли като такъв да намерят отражение в анализа за определяне размера на нетния доход по смисъла на §1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ, средствата, получени от трети лица без установено основание/произход, в случай че те не са налични в партримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество; 6/ Представляват ли „доходи, приходи, източници на финансиране“ по смисъла на §1, т. 2 от ДР на ЗОНПИ получени средства от продажба на имущество, придобито и отчуждено в проверявания период, без предварителен анализ дали за придобиването му са установени законни източници на средства; 7/ Представляват ли „доходи, приходи, източници на финансиране“ по смисъла на §1, т. 2 от ДР на ЗОНПИ върнати парични заеми, предоставени в проверявания период, без предварителен анализ дали за предоставянето им са установени законни източници на средства. По повдигнатите въпроси се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на задължителната практика на ВКС – ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС и на конкретно посочена казуална практика на ВКС. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са формулирани и следните въпроси: 1/ Какво е приложението на изричните разпоредби на чл. 5, ал. 2 и чл. 153, ал. 5 и 6 ЗОНПИ и въведената от законодателя оборима презумпция в чл. 107, ал. 2 ЗОНПИ при преценката дали мярката е пропорционална на преследваната цел и 2/ При съобразяване с принципа на примата при противоречие на разпоредби на ЗОНПИ с тези на КЗПЧОС, ако е налице такова противоречие, то по отношение на кои разпоредби е.

В хода за произнасяне по делото с определение по чл. 288 ГПК – на 07.11.2025 г. е постъпило искане от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС поради съществуваща противоречива съдебна практика по прилагане на §1, т. 3, т. 8 от ДР на ЗОНПИ, чл. 5, ал. 2, чл. 153, ал. 6 ЗОНПИ и чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ, при формулиран въпрос: „Какви са задължителните материалноправни предпоставки за реализиране на потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество; Къде са нормативно регламентирани;“ С разпореждане от 15.01.2026 г. на председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 1/2026 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия за приемане на тълкувателно решение по поставения от Комисията въпрос. Отговорът на този въпрос има значение за част от повдигнатите в касационната жалба въпроси относно приложението на §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ и на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ относно изискването за наличие на причинна връзка между придобитото имущество и конкретната престъпна дейност, които са решаващо произнесени от въззивния съд.

Ето защо, производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2026 г. на ОСГТК на ВКС.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА производството по гр. д. № 2497/2025 г. по описа на Върховния касационен съд, IV г. о. до постановяване на Тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2026 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: