№ 276

[населено място], 29.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Г. И.

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

като изслуша докладваното от съдия Г. И. т. дело № 3 по описа за 2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Г. З. Д. чрез адв. Р. Н. обжалва определение № 576 от 26.09.2025 г. по т. д. 816/24 г., по описа на АС-София, в частта, с която е оставено без уважение искането й за освобождаване от внасяне на дължимата държавна такса по въззивната жалба за разликата над 8 438, 17 лв. до пълния размер от 18 438, 17 лв. Излага съображения, че в определението липсват мотиви относно това кои факти и обстоятелства са формирали извода на съда, че молителката разполага с финансови средства да заплати остатъчната стойност от 10 000 лв. държавна такса. Въззивният съд не бил изложил анализ кои финансови показатели от ГФО на „Алфа корпорация“ ЕООД и „Галикомерс“ ЕООД са обосновали становището на съда при положение, че се касае за имуществен патримониум на дружества, начина да се получат парични средства от собственика бил свързан с изплащане на дивиденти при наличието на неразпределена печалба. Липсата на мотиви по отношение на посочения въпрос възпрепятствало правото й на защита.

Моли да се отмени определението и вместо него да се постанови друго, с което да бъде уважена молбата й за освобождаване от държавна такса.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е допустима, подадена от легитимирано да обжалва определението лице, срещу акт, подлежащ на обжалване.

За да остави без уважение частично искането на Г. Д., на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, въззивният съд е приел, че представената от молителката декларация за имотно, семейно и здравословно състояние не установява основание за освобождаване от дължимата държавна такса. Въззивният съд е приел и служебно установен факт, че молителката е едноличен собственик на капитала на две търговски дружества. Постановено е определение, за частично освобождаване от дължимата държавна такса за сумата 8 438, 17 лв. и е оставено без уважение искането за освобождаване от дължимата държавна такса до напълно дължимия размер от 18 438, 17 лв., определен на основание чл. 18, ал. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК. На основание чл. 4, вр. чл. 12 и чл. 5 от ЗВЕРБ дължимата държавна такса следва да се превалутира в размер на 9 427, 29 евро.

Определението на въззивния съд е постановено при съществено процесуално нарушение, тъй като съдът не е обсъдил подробно доказателствата, представени от жалбоподателя за установяване на релевантните обстоятелства, предвидени в нормата на чл. 83, ал. 2 от ГПК. Липсват изводи относно това какво е действителното имуществено, здравословно и семейно състояние на молителя, както и преценката дали дължимата държавна такса в пълния й размер, е затруднително да бъде внесена от жалбоподателя, така че да упражни правото на защита на субективните си права по предвидения в процесуалния закон ред.

С оглед разясненията в Тълкувателно решение 6 от 15.01.2019 г. по тълк. д. 6/17 г. на ОСГТК на ВКС, на основание чл. 278, ал. 2 от ГПК, въззивният съд може да събира и доказателства и да изяснява всички факти, както и да приема настъпването на нови факти в производството по обжалване на определенията, с цел установяване истинността при постановяване на обжалвания акт. В случая липсата на изложени мотиви от въззивния съд не препятства възможността на настоящия съдебен състав да провери обжалвания акт.

Съгласно трайната практика на ВКС по приложение на чл. 83, ал. 2 от ГПК, съдът следва да извърши преценка дали са налице условията за освобождаване от дължимата държавна такса. Тази преценка се прави като се съпостави имущественото състояние, семейното положение, здравословно състояние, трудова заетост, получавани доходи, осигурявана издръжка и подпомагане на други лица и всички обстоятелства, които са относими към задължението му за внасяне на държавна такса в срок, с цел да се обезпечи липсата на нарушение на правото на защита в исковия процес. Тези въпроси съдът преценява в съвкупност и съобразява с размера на дължимата държавна такса.

При извършената проверка, настоящият съдебен състав установи, че въззивният жалбоподател е представил декларация, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК и доказателства за получавания месечен доход, както и справки от Агенция по вписванията относно прехвърлените имоти. От нея се установява, че молителката е декларирала добро здравословно състояние, че е омъжена, както и че има доход от 2 188, 26 лв. месечно, получаван от трудово правоотношение и договор за управление и контрол. Декларирала е, че издръжката й е осигурена от заплата, като била самоосигуряваща се. Приложени са два фиша за заплати за месец февруари 2025 г., както и епикриза на З. Г. Я.. Декларирала е, че доходи от дружествата не получавала. За трудов договор с фирма „Алма хоум“ ЕООД е представила фиш за заплата за м. 02, 03, 04.2025 г. и анекс към трудов договор за заплатата от дружеството. Декларирала е, че няма доходи и спестявания в банкови институции.

От справка от Агенция по вписванията за И. Д., съпруг на молителката, се установява, че е продал недвижим имот през 2016 г в м. Елата, [населено място], 10, 898 дка.

От справка от Агенция по вписванията за Г. З. се установява, че през 2020 г. е дарила ид. ч. от имот, както и през 2008 г. е продала имот. През 2025 г й е наложена възбрана върху имот [населено място], обл. В. Търново, общ. Г. О. В предходни години е извършвала прехвърляния на недвижими имоти.

Представени са фишове за заплати февруари, март, април 2025 г. и допълнително споразумение към трудов договор за уговорено трудово възнаграждение от 1000 лв. на 14.08.2019 г. От фишовете за заплати за този период се установява, че месечната заплата е 791, 50 лв. От допълнително споразумение към трудов договор от 01.02.2025 г. се установява, че трудовото й възнаграждение от „Алма хоум“ ООД е 1 000 лв. Установява се от анекс към договор за управление, сключен между молителката и „Галикомерс“ ЕООД, че е уговорено да получава възнаграждение от 1 800 лв. месечно. От фиш за заплати от „Галикомерс“ ЕООД за м. февруари 2025 г. се установява, че получава 1396, 76 лв., като доходът й е по 1 800 лв. месечно за месеците февруари, март, април 2025 г. Няма декларирани доходи от рента, аренда, дивиденти от дружества, пенсия, фирма като едноличен търговец, както и не е декларирано да получава наеми и няма данни да издържа непълнолетни деца.

В декларацията относно доходи на съпруга на молителката е посочено, че е самоосигуряващо се лице, като в последваща молба е декларирано, че е пенсионер и към момента не е самоосигуряващо се лице. Посочила е, че доходите му са от пенсия по инвалидност от 1 300 лв. Няма влогове и спестявания, притежава МПС „Опел З.“ от 2001 г.

Изложените мотиви от въззивния съд относно притежаването на капитала в две дружества, и поради това не може да бъде освободена от внасяне на повече от от дължимата държавна такса, за разликата над 8 438, 17 лв. до 18 438, 17 лв., е неправилен. Действително се установява от извършената служебна справка в Търговския регистър, че молителката е едноличен собственик на капитала на дружествата „Алфа корпорация“ ЕООД и „Галикомерс“ ЕООД. Молителката е декларирала, че не получава доходи от дружества. Притежанието на капитала на две дружества с ограничена отговорност, не може пряко да се свърже с възможността страната да заплати дължимата държавна такса в срок. От обявените финансови отчети по партидата в търговския регистър на посочените дружества за 2022 г. не може да се направи извод какъв би бил доходът от тези дружества за едноличния собственик на капитала; както и дали той има вземания към дружеството на какво основание и изискуеми ли са. Действително следва да се съобрази това притежание, като се включи в съвкупната преценка относно възможността в предвидения в закона срок да бъде заплатена дължимата държавна такса по въззивната жалба.

Установява се от справка за осигурителния доход, че молителката се осигурява при осигурителен доход от 1 020 лв за „Алма хоум“ ООД и 1 800 лв за „Галикомерс ЕООД.

Представена е и епикриза за З. Г. Я., на 80 г. с диагноза неинсулинозависим захарен диабет.

От значение за освобождаване от държавна такса, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, е правната възможност страната да разполага с имущество и със средства, които да й позволят без особени затруднения да осъществи правото си на защита в исковия процес, за което следва и да внесе държавна такса в определен нормативно размер.

При извършената съвкупна преценка на установените обстоятелства съдът намира, че Г. З. Д. живее в едно домакинство със съпруга си. Общият им доход е 3488, 26 лв. месечно. Удостоверените прехвърляния на недвижими имоти са извършени в предходен период. В случая не може да се установи пряко, че страната има право на вземане за дивидент или други вземания към дружествата, чийто капитал притежава от дейността им, различен от осигурителния доход, който е посочен. Въпреки това следва да се съобрази, че така притежаваният капитал от тези дружества, еднолично от молителката, представлява нейно имущество, актив. Притежаваният автомобил, с оглед на годината му на производство, не може да се приеме, че е на значителна стойност. Прехвърлянето на недвижими имоти от молителката и съпруга й е станало много отдалечено във времето и не може да се приеме, че със средствата от него, може да се обезпечи издръжката на семейството на молителката. Няма данни молителката да осигурява издръжка на деца или на лицето, за което е представена епикриза. Също така няма данни да е с влошено здравословно състояние, което да изисква наличието на допълнителни средства за лечението й.

Същата е декларирала и че работи по трудово правоотношение, от което има месечен доход. При извършената проверка, не може да се установи, че към момента на подаване на искането за освобождаване от внасяне на държавна такса, има доход в по-голям размер от месечния й доход от заплати в посочения размер. Притежаваното имущество следва да се вземе предвид, като се прецени и възможността страната да има възможност в кратък срок да обезпечи изпълнение на задължението за внасяне на държавна такса.

В случая от самия факт на притежание на капитала на две търговски дружества, без данни за изплащане на дивидент или право на вземания на от друг характер, различен от договора за управление и от трудовия договор, не може да се направи извод, че за страната няма да бъде затруднително да представи доказателства за внесена държавна такса по подадена от нея въззивна жалба до дължимия общ размер.

С оглед така извършения анализ, настоящият съдебен състав намира, че за молителката би било затруднително да заплати държавна такса от 10 000 лв., в определения от закона и подлежащ на продължаване по преценка на съда срок. С оглед съвкупната преценка на описаните имуществено, семейно и здравословно състояние на молителката, следва да се признае, че частично е налице предвиденото в чл. 83, ал. 2 от ГПК основание и жалбоподателката следва да бъде освободена от внасяне на държавна такса в размер над 766, 93 евро. За дължимата такса по въззивната жалба от 766, 93 евро не е налице основание за освобождаване, съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Предвид изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ

ОТМЕНЯ определение № 576 от 26.09.2025 г. по т. д. 816/24 г. по описа на Апелативен съд – София, в частта, с която е оставено без уважение искането на Г. З. Д. за освобождаване от дължимата държавна такса по подадена от нея въззивна жалба, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК за разликата над 766, 93 евро и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

ОСВОБОЖДАВА, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, Г. З. Д. от внасяне на държавна такса, дължима по подадена от нея въззивна жалба пред Софийски апелативен съд срещу решение № 1161 от 16.08.2024 г. по т. д. 778/23 г., по описа на Софийски градски съд, VI-7 състав, за разликата над 766, 93 евро.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата обжалвана част, с която Апелативен съд – София е приел, че искането за освобождаване от държавна такса по въззивна жалба, е неоснователно за сумата 766, 93 евро.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: