ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 361
Гр.София, 27.01.2026г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито заседание през януари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВАНЯ АТАНАСОВА
АТАНАС КЕМАНОВ
Като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов ч. гр. д.№4968/25г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца Р. Ц. П., чрез адв.Ч. Д., срещу определение №20555/22.10.2025г., постановено по в. ч.гр. д.№9585/2025г. по описа на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение № 26016/16.06.2025г. по гр. д. № 10599/2023г. на Софийски районен съд, 165 състав, с което първоинстанционният съд е върнал искова молба и е прекратил производството по делото като недопустимо.
Частният жалбоподател се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като се поставят следните въпроси :
1/Има ли преюдициално значение за спора предявеният иск с правно основание чл. 79 от ЗС пред предявеният иск за делба ;
2/Могат ли съдебни решения, издадени по отношение на несъществуващ субект да породят правни последици за страните по отношение на предявения иск по чл. 79 от ЗС.
Частната касационна жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното:
Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК от Р. Ц. П. за признаване за установено спрямо Д. С. П. /починал в хода на процеса и на чието място е конституиран наследника му П. К. Й., чрез управителя на наследството на починалия - И. Н. М./, че същата е собственик на следния недвижим имот: 1/2 ид. ч. от недвижим имот / различна от придобитата от нея 1/2 ид. ч. след прекратяване на СИО/ от самостоятелен обект с идентификатор ***представляващ апартамент ап.***, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] на основание давностно владение, считано от 24.02.2010. до момента на предявяване на исковата молба.
Констатирано е, че с решение по гр. д. №65922/2017 г. на СРС, 144 състав, влязло в сила на 17.06.2020г. така описания имот е бил допуснато до делба при квоти по 1/2 идеална част за всеки съделител/страните по настоящото дело/.
Прието е още, че в първата фаза на делбеното производство се разрешават споровете относно имота, предмет на делбата, страните и квотите в съсобствеността – чл. 344 ал. 1 от ГПК.За тези въпроси решението по допускане на делбата има установително действие и с влизане в сила на решението по допускане на делбата се преклудират всички непредявени претенции и неупражнени права в делбеното производство, които касаят правото на собственост между страните/включително възражение или установителен иск за придобиване на целия имот или идеална част от един съделител на основание давностно владение/.Независимо от това, че производството във втората фаза на делбата не е приключило, с установителен иск, осъдителен по чл. 108 от ЗС или нов иск за делба, никой от съделителите не може да пререши въпроса относно принадлежността на правото на собственост и неговия обем върху спорната вещ – в случая ап.***към датата на влизане в сила на решението за съдебна делба.В този смисъл и изложените основания за придобиване на 1/2 идеална част от недвижимия имот, предмет на съдебна делба /над 1/2 идеална част притежавана от ищеца Р. П. и собствена на ответника Д. П./ на основание давностно владение за периода от прекратяване на брака – 2010г. до момента на подаване на исковата молба /28.02.2023г./ е въз основа на факти, преклудирани със силата на присъдено нещо със съдебното решение по допускане на делбата /влязло в сила на 17.06.2020г./.Въз основа на горното е било прието, че предявеният установителен иск за собственост е недопустим и правилно първоинстанционният съд е прекратил производството по делото.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
В случая не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като поставените от касатора въпроса са неотносими към решаващите изводи на въззивния съд за недопустимост на предявения иск.
Силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по допускане на делбата, с което съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съсобственик, има преклудиращо действие спрямо всеки факт, настъпил до приключване на съдебното дирене, въз основа на който ответникът би могъл да предяви възражение срещу иска, поради което в това производство той е бил длъжен да изчерпи всичките си възражения/решение № 110/2019 г. по гр. д. № 4232/2018г. на ВКС, ІІ г. о./.
Въззивният съд е съобразил, че влязлото в сила решение по иска за делба е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на нов иск между същите страни за същото искане и на същото основание.За да е основателен отвод за присъдено нещо следва да е налице обективен и субективен идентитет между спора, предмет на влязлото в сила решение и предявения по-късно иск. Няма обективен и субективен идентитет, когато в исковата молба има позоваване на нови факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, към който момент се преклудират всички възражения/решение № 475 от 9.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1559/2010 г., I г. о. и посочената в него допълнителна съдебна практика по този въпрос/.
В процесния случай производството за делба е било инициирано от ищцата по настоящото производство, която е навела фактически твърдения, че апартамент ап.***, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] е съсобствен между нея и ответника Д. П. и следва да бъде допуснат до делба при равни квоти на всеки един от съделителите.Допустим е нов иск, предявен след влизане в сила на решението по допускане на делба, с който един от съделителите да претендира, че е придобил 1/2 ид. ч. на другия съделител, но той може да се основана само на факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене пред инстанцията по същество, след което решението е станало необжалваемо.Тъй като претендираното от ищеца право се основа на факти, които са съществували към момента на приключване на съдебното дирене по гр. д.№65922/201г. по описа на СРС – 21.01.2020г. /придобивна давност, която е започнала да тече от 2010г./, то следва да се приеме, че същите са обхванати от преклудиращото действие на формираната по това производство сила на пресъдено нещо, което обуславя извода за недопустимост на предявения иск.
Предвид горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №20555/22.10.2025г., постановено по в. ч.гр. д.№9585/2025г. по описа на Софийския градски съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :