О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1229

гр.София, 14.03.2025г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова гр. д.№ 3880/2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. И. Я., чрез адв. П. С., срещу решение № 105/ 27.02.2024г. по гр. д.№ 1116/2023г. по описа на Окръжен съд Благоевград, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение, е изменен на основание чл. 59, ал.9 СК режимът на лични отношения на бащата Л. Б. А. с детето Л. Л. А., определен с решение № 4437/14.05.2018г., постановено по гражданско дело № 362/2018г. по описа на РС-Благоевград и решение № 910043/ 29.12.2020г., постановено по гражданско дело 665/2020г. по описа на РС-Благоевград, като е определен следният:

през първите 3 месеца, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, бащата да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 13 ч., като срещите между двамата се осъществяват без присъствието на майката, в присъствието на пълнолетно лице, определено от майката по местоживеене на детето. Срещите следва да се осъществяват на място, посочено от майката, за което трябва да уведоми бащата най-късно в четвъртък до 19.00 ч. в седмицата, когато ще се осъществи срещата и в този случай определеното от нея пълнолетно лице следва да заведе детето на мястото на срещата в 10.00 ч. и да го върне след това у дома. Срещите могат да се осъществяват и на място, посочено от бащата, но само с одобрението на майката, дадено най-късно в деня на срещата;

през следващите 3 месеца бащата да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 16 ч., като срещите между двамата се осъществяват без присъствието на майката, в присъствието на пълнолетно лице, определено от майката по местоживеене на детето. Срещите следва да се осъществяват на място, посочено от майката, за което трябва да уведоми бащата най-късно в четвъртък до 19.00 ч. в седмицата, когато ще се осъществи срещата и в този случай определеното от нея пълнолетно лице следва да заведе детето на мястото на срещата в 10.00 ч. и да го върне след това у дома. Срещите могат да се осъществяват и на място, посочено от бащата, но само с одобрението на майката, дадено най-късно в деня на срещата;

след изтичане на шестмесечния период, за период от 4 месеца срещите на бащата и детето да се осъществяват всяка първа и трета седмица от месеца от 10:00ч. до 18.00ч. в съботния ден и от 10.00ч. до 18:00 ч. в неделния ден, без преспиване и без присъствието на трето лице, като бащата взема и връща детето от и в дома на майката;

след изтичане на десетмесечния преходен период, посочен по-горе и занапред до промяна на обстоятелствата, бащата ще осъществява контакти с детето, както следва: - Всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване при бащата, като взима и връща детето от и в дома, където то живее; -20 /двадесет/ дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като последната се задължава до 30 април на съответната година да уведомява писмено бащата кога ще ползва платения си годишен отпуск през лятото, а ако не направи това в посочения срок, бащата има право да определи дните, през които ще взема детето, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година;- през четните години бащата ще има право да вижда и взема детето при себе си през пролетната ваканция, определена от МОН за съответната година, като го взема от дома на майката в 10.00 часа на първия ден от пролетната ваканция и го връща в 18.00 часа на последния ден от пролетната ваканция;- бащата може да взима детето при себе си за рождения ден на детето – на 22.07 . - за два часа, през време, удобно за майката и детето, след конкретна уговорка с майката и което не съвпада с организираното от майката и семейството й тържество; - бащата ще може за собствения си рожден ден да взима детето при себе си за времето от 10 до 17:00 часа, след което да го връща на майката;- през четните години бащата да взима детето от дома, в който то живее с майката, съответно – да го връща там по време на следните празници: Деня на освобождението (3 март), Деня на труда (1 май), Деня на просветата (24 май), Деня на съединението (6 септември) и Коледните празници (24-26 декември) , като взима детето в 10 ч. и го връща до 18 ч. в съответния ден; - през нечетните години бащата да взима детето от дома, в който то живее с майката, съответно – да го връща там по време на следните празници: Великденските (от Велики петък до понеделник, които в съответната година са определени за празнуване), Гергьовден (6 май), Деня на независимостта (22 септември) и Новогодишните празници (31 декември и 1 януари), като взима детето в 10 ч. и го връща до 18 ч. в съответния ден.

Касаторът иска отмяна на обжалваното решение, като сочи и обосновава всички основания на чл. 281,т.3 ГПК. С твърдения, че въззивният съд не е отчел, наличието на доказателства за рисково поведение на бащата, се иска допускане на касационно обжалване по въпроса: как следва да се определя режима на лични контакти между дете и родител, който не упражнява родителските права, но който е криминално проявен, доказано агресивен спрямо майката и детето, а е и с наченки на психическо заболяване, за да бъде защитен най - добрия интерес на детето?, който се твърди да е разрешен с атакуваното решение в отклонение от съдебната практика, вкл. задължителната такава по ППВС № 1/74г.

Насрещната страна по жалбата – ищецът Л. Б. А., чрез адв. С. А., възразява срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване и оспорва оплакванията по касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, намира касационната жалба за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване за основателно по следните съображения:

За да измени определения с влязло в сила решение режим на лични контакти между детето и баща му, въззивният съд е установил, че отношенията между двамата родители са изключително влошени; бащата не се води на диспансерен отчет, но е лекуван в лечебно заведение за времето от 05.03.2023г. до 07.03.2023г. с диагноза смесено личностово разстройство, невротична декомпенсация, където е бил отведен от органите на полицията след задържане по жалба на ответницата; спрямо ищеца са наложени с влязло в сила решение мерки за защита срещу домашно насилие по реда на ЗЗДН спрямо ответницата С. Я., сред които такава за забрана да приближава жилището на С. И. Я. в [населено място], [улица], както и местоработата и местата за социални контакти и отдих на С. И. Я. за срок от осемнадесет месеца, считано от влизане в сила на решението, а със заповед за незабавна защита № 11/17.03.2023г., издадена на основание чл. 18, ал. 1 ЗЗДН, Л. Б. А. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката С. И. Я. и Л. Л. А., [дата на раждане]

Въззивният съд е възпроизвел заключението по съдебно-психологичната експертиза, което определя ищеца Л. Б. А. за нормално когнитивно функционираща личност, с холеричен темперамент и експанзивен характер, но и добре контролирано самообладание, ниско ниво на социална желателност, гневен, непреработил загубата на чувството за семейно благополучие, експанзивен, невъздържан, вербално агресивен и доминантен тип личност, а детето Л. Л. А. – като типично развиващо се дете с нормално речево, когнитивно и интелектуално развитие и външен вид съответстващ на календарната възраст, деен, интровертен, общителен, преживяващ несъзнавано емоционален конфликт, свързан с конфликта между майка му и бащата. Според експерта е в интерес и на двете страни (детето и бащата) и с оглед постигне на плавен преход към възстановяване (изграждане) на емоционалната връзка между тях, необходима за правилното психично израстване на детето, срещите между тях в началото да бъдат под наблюдението на медиатор (психолог, социален работник). Вещото лице е заключило, че поведението на детето Л. реално отговаря на умерената степен на родителско отчуждение, при която симптомите са по-силно изразени.

Така установеното е мотивирало въззивния съд да промени по жалба на ответницата определения от първата инстанция режим на лични отношения между бащата и детето като увеличи времетраенето на преходния период на десет месеца; промени времетраенето на срещите през този период, и измени начина, по който следва да се осъществяват тези срещи, като вместо в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП – Благоевград, на място, определено от ДСП-Благоевград, срещите да се провеждат отново без присъствието на майката, но в присъствието на пълнолетно лице, определено от нея, на място, посочено от нея, до което и от което детето ще бъде водено/ отвеждано от въпросното лице.

Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.

Обжалваното въззивно решение следва да бъде допуснато до касационен контрол по поставения от касатор въпрос за проверка съответствието му със задължителната практика на ВС по ППВС №1/12.11.1974г. и формираната в нейно приложение практика на ВКС, намерила израз в решение № 291 от 9.10.2012 г. на ВКС по гр. дело № 115/2012 г., III г. о., ГК, решение № 217 от 27.05.2015 г. на ВКС по гр. дело № 6851/2014 г., IV г. о., ГК, решение № 59 от 04.05.2018 г. на ВКС по гр. дело № 2396/2017 г., ІІІ г. о., ГК, решение № 33 от 25.03.2019 г. на ВКС по гр. дело № 1370/2018 г., III г. о., ГК, решение № 60287 от 9.12.2021 г. на ВКС по гр. дело № 85/2021 г., IV г. о., ГК, решение № 22 от 6.07.2022 г. на ВКС по гр. дело № 1241/2021 г., IV г. о., ГК, решение № 50029 от 14.07.2023 г. на ВКС по гр. дело № 3402/2022 г., ІV г. о., ГК, решение № 146 от 18.07.2023 г. на ВКС по гр. дело № 3794/2021 г., ІV г. о., ГК и др. Сред разрешенията на цитираната практика е и това, че режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избегнат възможни конфликти при осъществяването му, а съдът е длъжен да определи съдържанието на мерките относно упражняването на родителските права, както и да определи при какви условия да се осъществяват личните отношения на детето с другия родител, и в каква степен да бъдат разширени или ограничени, като отчете и неосъзнаването от родителите на вредата за детето от родителското отчуждение, тяхното съдействие или активно противопоставяне срещу мерките за преодоляване на проблема, готовността за продължаване на работата за преодоляването му.

За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса в размер 25 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 105/ 27.02.2024г. по гр. д.№ 1116/2023г. по описа на Окръжен съд Благоевград.

УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лв. по сметка на Върховния касационен съд и представи доказателства за това.

При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.

Делото да се докладва на председателя на IІІ г. о. за насрочването му в открито съдебно заседание след представяне в срок на доказателства за внесена държавна такса.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: