ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 443

Гр. София, 30.01.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ИВО ДАЧЕВ

като разгледа докладваното от съдията Дачев ч. гр. д. № 70 по описа за 2026 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. А. С. срещу Определение № 26007 от 09.10.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 2588/2025 г. на Апелативен съд – София, с което са оставени без разглеждане частните му жалби срещу разпореждане № 402/11.03.2025 г. и разпореждане № 642/14.04.2025 г., постановени по ч. гр. д. № 152/2025 г. по описа на Софийския окръжен съд. Оплакванията са за неправилност на атакувания съдебен акт, претендира се отмяната му.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване преграждащ съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.

От материалите по делото се установява, че частният жалбоподател в настоящото производство Г. С. е сезирал Ихтиманския районен съд с молба, озаглавена „сигнал“, с искане да бъде указано на кмета на общината да издаде заповед, с която да му се даде право на преминаване през съседния имот до собствените му гаражи. Образувано е гр. д. № 1472/2024 г., производството по което е оставено без движение за отстраняване на констатирани противоречия между обстоятелствената и петитумна част на иска. Поради неизпълнение на дадените указания, с определение № 65 от 28.01.2025 г. производството е прекратено.

Подадената срещу това прекратително определение частна жалба на С. е изпратена на горестоящия Окръжен съд – София без да бъде надлежно администрирана, поради което с разпореждане от 11.03.2025 г. по образуваното ч. гр. д. № 152/2025 г. Окръжният съд е указал на частния жалбоподател да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на въззивния съд в размер на 15 лв., предупреждавайки го за последиците при неизпълнение в срок.

С нова молба (именувана „втори сигнал“) С. е поискал да бъде освободен от заплащането на държавна такса, като с разпореждане от 14.04.2025 г. съдът му предоставил последна възможност да представи вярно попълнена и подписана декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК.

Тези две разпореждания на окръжния съд – за оставяне без движение на частното производство заради неплатената държавна такса и за представяне на декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, са обжалвани пред Апелативен съд - София, който с обжалваното определение намерил частните жалби за недопустими, тъй като и двете са насочени срещу актове, които не подлежат на обжалване.

Определението е правилно. Противно на развитите от частния жалбоподател съображения, не всички определения и разпореждания на съдилищата подлежат на въззивно обжалване по реда на чл. 274 и следв. ГПК с частна жалба. Както това е разяснено в т. 1 на Тълкувателно решение № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, от инстанционен контрол са изключени на първо място определенията и разпорежданията по въпроси, които са предоставени на свободната преценка на съда (за продължаване на срок за извършване на съдопроизводствени действия, за провеждане на съдебното заседание при закрити врата и др. под.), тъй като те нямат отношение към правилността на крайния съдебен акт. На следващо място, не подлежат на самостоятелно обжалване и оттегляемите определения и разпореждания (по доклада, по доказателствата и пр.), тъй като съдът, който ги е постановил, може по всяко време сам да ги отмени или измени. Проверката на тяхната законосъобразност се извършва при осъществяване на инстанционния контрол над неоттегляемите крайни актове. С оглед на това, законодателят в ал. 1 на чл. 274 ГПК е очертал две групи обжалваеми по този ред определения и разпореждания: такива, които временно или окончателно преграждат по-нататъшното развитие на производството, независимо дали обжалването им е изрично предвидено, и такива, за които законът изрично посочва, че подлежат на обжалване. Определенията, а съответно и разпорежданията по силата на чл. 279 ГПК, които не попадат в нито една от посочените две категории, не подлежат на обжалване.

В настоящия случай са били обжалвани две разпореждания, които нито са преграждащи (преграждащо би било разпореждането за връщане на частната жалба поради непредставяне на доказателства за платена държавна такса), нито за тях законът предвижда изрично самостоятелен инстанционен контрол. Ето защо, образуваното по тези частни жалби производство се явява процесуално недопустимо и правилно е било прекратено. По изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.

Съдът констатира, че настоящото частно производство е образувано без да е внесена предварително дължимата държавна такса за обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 77 ГПК, когато страната остане задължена за разноски, съдът постановява определение за принудителното им събиране. На посоченото основание частният жалбоподател С. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 7.67 евро.

Водим от горното, Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 26007 от 09.10.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 2588/2025 г. на Апелативен съд – София.

ОСЪЖДА Г. А. С. с ЕГН-[ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на основание чл. 77 ГПК сумата 7.67 евро, равняващи се на 15 лв., представляващи дължимата по чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират по реда на ГПК държавна такса.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.