О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 444

София, 30.01.2026 г.

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. К. ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева

Н. Н. изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело № 3196 от 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 2302/08.04.2025г., подадена от К. С. К. и В. С. К., чрез процесуалния представител адвокат В. Т. от АК-София, срещу решение № 40 от 10.02.2025г. по в. гр. д. № 456/2024г. на Великотърновския апелативен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 141 от 27.03.2024г. по гр. д. № 448/2023г. на Плевенския окръжен съд, в обжалваните му части, е уважен предявеният от М. С. Ц. и Д. И. Ц. срещу касаторите положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК - за признаване правото на собственост на ищците на оригинерно основание давностно владение върху 1/2 ид. ч. от надпартерен етаж от сграда с идентификатор [№], на три етажа, който надпартерен етаж е със застроена площ 216 кв. м., съгласно скица № 18-94­2586/ 19.09.2007, а съгласно АДС, с площ 213 кв. м, с предназначение - жилище - апартамент, състоящ се от: пет стаи, баня, клозет, вестибюл, предверие пред вестибюла, заедно с 6/10 ид. части от общите части на сградата; 1/2 ид. ч. от масивен бункер, представляващ сграда с идентификатор [№], със застроена площ 73 кв. м., съгласно скица, а съгласно АДС, със застроена площ 80 кв. м., с предназначение-друг вид сграда за обитаване; 1/2 ид. ч. от масивен гараж, представляващ сграда с идентификатор 63427.2.771.3, със застроена площ 34 кв. м, заедно с 1/2 ид. ч. от 6/10 идеални части от имота, върху който са построени сградите, представляващ ПИ с идентификатор [№], с площ 629 кв. м., с начин на трайно ползване-ниско застрояване (до 10 м.), трайно предназначение-урбанизирана със стар идентификатор-УПИ 11-771, кв. 78, при съседи на имота: [№]: [№]: [№], [№], [№], и е отменен на основание чл. 537 ал. 2 ГПК констативен нотариален акт № 31/05.06.2007г. на Нотариус К. П. с рег. № 218 при НК, с район на действие РРС, за описаните в пункт трети от акта недвижими имоти, а именно: 188, 70/629 ид. ч. от дворно място, представляващо УПИ [№], от кв. 78 по плана на [населено място] при описани съседи на имота и заедно с 1/2 ид. ч. от надпартерен етаж от построената в това дворно място масивна жилищна сграда със застроена площ от 217 кв. м., съгласно скица № 18-94-2586/ 19.09.2007г., а съгласно заповед № 2100/28.10.1994г. на кмета на [община], с площ 213 кв. м., заедно с 3/10 ид. части от общите части на сградата; 1/2 ид. ч. от масивен бункер, построен в това дворно място, със застроена площ 73 кв. м., съгласно скица, а съгласно заповед № 2100/28.10.1994г. на кмета на [община], със застроена площ от 80 кв. м., и 1/2 ид. ч. от масивен гараж, построен в същото дворно място, със застроена площ от 34 кв. м.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция за собственост бъде отхвърлена със законните последици. Поддържа се, че въззивният съд неправилно и необосновано е приел, че ищците са установили владение върху процесните имоти от 10.10.2007г., което владение са осъществявали непрекъснато, явно и необезпокоявано до датата на исковата молба, без да вземе предвид факта, че същите се легитимират като собственици на 1/2 идеална част от имотите, закупена от М. Д. М., действащ лично и като законен представител на Д. М. Д. и по този начин е възникнала съсобственост в имота между касаторите и ищците като по отношение на другата 1/2 идеална част от имотите „закупена“ от Г. Д. договорът за покупко-продажба нямал вещнопрехвърлителен ефект, тъй като е сключен с несобственик. Считат за неправилен и необоснован изводът на съда, че е доказано, ищците да са встъпили във владение на процесиите идеални части от имотите от 10.10.2007г. и до датата на исковата молба - 02.11.2020г. да са осъществявали непрекъснато владение върху тях, продължило повече от 13 години. Твърдят, че след като същите са знаели, че купуват процесиите идеални части от имотите от несобственик, това изключва намерението им ги своят.

Поддържа се, че неправилно и в нарушение на съдопроизводствените правила са кредитирани събраните по делото гласни доказателства, а именно показанията на св. С. Ц., на св. Р. Д., както и Протоколите от проведени общи събрания на ЕС на [улица] в [населено място] от 2012г. и 2015г.

Считат, че необосновано съдът е игнорирал и депозираното предложение от ответниците, чрез тяхната майка и законен представител до кмета на [община], за прекратяване на съсобствеността по отношение на процесиите имоти от 15.10.2012г., което безспорно е прекъснало давността по отношение на имотите.

Излагат се оплаквания, че необосновано въззивният съд е приел, че ищците са се позовали на придобивна давност, снабдявайки се с констативен нотариален акт на 16.11.2012г., с което ясно, по несъмнен начин са потвърдили афиширането си пред трети лица на установеното владение, без да отчете факта, че от 2012г. до 2020г., когато е депозирана исковата молба в съда не е изтекъл законноустановения 10 годишен давностен срок за придобиване на имота по давност.

Поддържат, че приетото от въззивният съд, че изложените в молбата уточнение от 05.11.2024г. доводи не могат да бъдат съобразени, тъй като са извършени след изтичане на срока за въззивно обжалване и се явяват преклудирани, е неправилно, тъй като правилата за придобивната давност са императивни материалноправни норми и съдът следи служебно за тяхното правилно прилагане като не е обвързан нито с твърденията и исканията във въззивната жалба, нито в отговора на исковата молба.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпросите:

1.Следва ли въззивният съд да приложи служебно императивна материалноправна норма, установена в обществен интерес, каквито са разпоредбите на придобиване по давност на недвижим имот дори нарушаването й да не е изтъкнато като основание във въззивното обжалване; По въпроса се поддържа, че приетото от въззивния съд противоречи на задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

2.Съществува ли изискване в хипотезата, при която съсобственик придобива по давност идеалните части на останалите съсобственици - да се установи по делото демонстриране на намерението му за своене, така че то несъмнено да стане достояние на другия съсобственик, за да бъдат отблъснати претенциите му; По въпроса се твърди, че въззивното решение противоречи на решение № 262 от 29.11.2011г. по гр. дело № 342/2011г. на ВКС, ІІ г. о.

3.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства; Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички установени по делото факти и събрани доказателства в тяхната съвкупност; Касаторите поддържат, че по въпроса въззивното решение противоречи на задължителната и казуална практика на ВКС: решение № 200 от 02.01.2018г. по гр. д. №350/2017г. на ВКС, І г. о.; решение № 166/15.07.2013г. по гр. д. № 1285/2012г., на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 210/15.08.2014г. по гр. д. № 6605/2013г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 60/05.06.2013г. по гр. д. № 546/2012г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 79/12.07.2017г. по гр. д. № 3244/2016г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 222 от 27.03.2018г. по т. д. № 505/2017г. на ВКС, II т. о.; ППВС № 1/53г., ППВС № 7/1965г., ППВС № 1/1985г., TP № 1 от 4 януари 2001г. по гр. д. № 1/2000г. на ОСГК, решение № 212 от 01.02.2012г. по т. д. № 1106/2010г. на ВКС, II т. о., решение № 222 от 06.04.2017г. по т. д. № 425/2015г. на ВКС, II т. о., решение № 17 от 23.07.2014г. по т. д. № 811/2012г. на ВКС, II т. о., решение № 111 от 03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, II т. о., решение № 136 от 06.11.2015г. по т. д. № 2483/2014г. на ВКС, II т. о., решение № 180 от 11.01.2016г. по т. д. № 1618/2014г. на ВКС, II г. о., решение № 94 от 13.09.2016г. по т. д. № 3768/2014г. на ВКС, II т. о., решение № 161 от 04.10.2016г. по т. д. № 2220/2015г. на ВКС, II т. о.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация М. С. Ц. и Д. И. Ц., чрез процесуалния си представител адвокат С. Р. от АК-В., изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Производството по делото е образувано по предявен от М. С. Ц. и Д. И. Ц. срещу К. С. К. и В. С. К. положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици на процесния недвижим имот на основание давностно владение, с начало от 02.10.2007г. до момента на предявяване на иска (02.11.2020г.).

В исковата молба са изложени твърдения, че с договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 191, д. № 10569 от 02.10.2007г., ищците са придобили от продавачите съсобственици Г. С. Д. и М. Д. М., действащ лично и в качеството си на баща и законен представител на Д. М. Д., недвижими имоти, както следва: надпартерен етаж от сграда с идентификатор [№], масивен бункер с идентификатор [№], масивен гараж с идентификатор [№] и 6/10 ид. ч. от имота, върху който са построени сградите, представляващ ПИ с идентификатор [№]. За закупуването на имотите са сключени два договора за банков кредит с размери съответно 114300 евро и 25700 евро и като обезпечение върху имотите е учредена договорна и законна ипотеки. Посочено е, че при случайна проверка в АГКК ищците установили, че права върху продадените им имоти имат и ответниците, които са признати за собственици с констативен нотариален акт № 197, д. № 5651/06.06.2007г. на 188, 70/629 ид. ч. от дворното място и 1/2 ид. ч. от сградите. Констативният нотариален акт бил издаден въз основа на представените на нотариуса документи, а именно договор за продажба на наследство от 16.10.2003г., сключен между Г. С. Д. и бащата на ответниците С. В. К.. Заявили, че от датата на закупуване на недвижимите имоти, ищците са ги владяли непрекъснато, явно и необезпокоявано като се снабдили с нотариален акт № 188, д. № 8522/16.11.2012г. за собственост на имотите, придобити на основание давностно владение. Поискали да бъде признато за установено, че са собственици на спорните идеални части от недвижимите имоти на основание давностно владение, както и да се отмени и констативния нотариален акт на ответниците в частта, която касае процесните имоти.

В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответниците са оспорили исковете. Заявили са, че ищците не са осъществили 10 годишно непрекъснато давностно владение върху имотите, като давността е прекъсвана с множество действия, извършвани от ответниците в периода 2007г. - 2020г. Оспорили са констатациите на нотариуса при издаването на нотариален акт № 170 от 16.11.2012г., с който ищците са признати за собственици.

По делото е установено, че на 02.10.2007г. М. Ц., по време на брака си с Д. Ц., е закупил от Г. Д. и М. Д. М., действащ лично и като законен представител на Д. М. Д., недвижими имоти, находящи се в [населено място], ул. Б., 2 - надпартерен етаж от сграда с идентификатор [№], масивен бункер с идентификатор [№], масивен гараж с идентификатор [№], заедно с 6/10 ид. ч. от имота, върху който са построени сградите, представляващ ПИ с идентификатор [№], за сумата 127000 евро. Имотите са заплатени от ищците с банков кредит като за обезпечаване на дълга върху тях са учредени договорна и законна ипотеки, заличени на 12.10.2012г. Към момента на сделката в Служба по вписванията е вписан нотариален акт за собственост на недвижим имот № 31, д. № 193/2007г., вписан под № 197, д. № 5651/2007г., издаден на 05.06.2007г., с който ответниците са признати за собственици по наследство от С. В. К. на недвижими имоти, между които: 188, 70/629 ид. ч. от дворно място, представляващо УПИ [№] в кв. 78 по плана на [населено място], заедно с 1/2 ид. ч. от сградите. Констатирано е, че с валиден договор за продажба на наследство от 16.10.2003г., Г. Д. е продал на С. К. наследството на покойната му майка С. Г. Ч..

Като писмено доказателство е прието писмо от [община] от 16.11.2012г., с което е уведомена майката на ответниците, по повод искането й за прекратяване на съсобствеността с общината за имоти, находящи се в [населено място], ул. Б., че част от обектите са предмет, както на нейния нотариален акт, така и на други лица.

Установено е, че ищците са се снабдили с нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по давностно владение на 16.11.2012г. - нотариален акт № 170, д. № 821/2012г., вписан под № 188, д. № 8522/2012г.

Констатирано е, че по делото са представени искания от ищеца за свикване на общо събрание на съсобствениците на имота от 2012г., надлежно връчвани, както и от управителя на етажната собственост през 2015г., протоколи от проведени общи събрания от 20.12.2012г., 30.05.2013г. и 20.06.2013г., документи от [община] по повод подавани сигнали за извършвани строителни дейности по сградата от 2014г., отговор от СГКК по повод искане за нанасяне на промени в КРНИ от М. Ц., с отбелязване, че е постъпило възражение от К. К. и В. К. против исканото изменение. Приложени са квитанции за заплатени данъци и такси за имота от ищците за периода 2007 - 2017г.

По делото са събрани гласни доказателства като свидетелят С. Ц., баща на ищеца, заявил, че знае за закупуването на имота през 2007г., като една част била закупена от М., а друга - от фирмата му. След придобиването му започнали ентусиазиран ремонт, за да може ищецът да живее в тази къща. Свидетелят познавал съседите, имали неразбории с тях, пишели доноси до общината за ремонтите, вдигали им шум. М. искал да санира сградата за собствена сметка, защото тя не била годна за живот. Свидетелят разбрал, че синът му назначил домоуправител. В момента никой не живеел в имотите, те били заключени, като свидетелят не си спомнял ключът в него ли е или в М.. М. държал бункера, част от двора и гаража, на този гараж сменили вратата и държали вътре дреболии, имало и билярдна маса. Ключът за гаража бил в М..

Свидетелят Р. Д., избраният домоуправител, може би през 2011г., заявил, че знаел имота, както и собствениците му; по това време се регистрирала етажната собственост, свидетелят ходил в общината за това; после провеждали събрания, тъй като М. искал да облагороди сградата; искал да я санира за негова сметка, тъй като искал да живее там и да я ползва за офис на фирмата си; правили многократни събрания, но един от съседите постоянно пишел жалби до различни институции за взетите решения. Свидетелят бил 3 - 5 години домоуправител, М. видял, че няма да се разбере със съседа и загубил интерес. По времето, докато свидетелят е бил домоуправител никой не е изявявал претенции към имота. Впоследствие М. го заключил, като наскоро са му искали пари за ремонт на улуците и той е дал.

При тези данни първоинстанционният съд е приел, че ищците са знаели, че продавачът Г. С. Д. не притежава права върху имота, тъй като договорът за продажба на наследство е бил вписан в СВ на АВ-гр.Р., поради което предявеният като главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 2 ЗС е неоснователен. Уважил е предявения като евентуален иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.

Въззивна жалба срещу така постановеното решение е подадена от К. С. К. и В. С. К. на 23.04.2024г. С определение от 10.10.2024г. въззивният съд е дал указания на жалбоподателите да уточнят по отношение на възраженията за недопустимост и неправилност на обжалваното решение цялото ли решение обжалват и с оглед отхвърляне на главния иск, ако обжалват решението в тази част по отношение на неговата недопустимост и неправилност, да мотивират правния си интерес от това. С последваща молба-уточнение с вх.№6714 от 05.11.2024г. К. К. и В. К. са уточнили, че обжалват решението в частта, в която е уважен евентуалният иск, като са заявили, че считат за правилен извода на първоинстанционния съд, че ищците са недобросъвестни и са знаели, че купуват 1/2 идеална част от имотите от несобственик и именно по причина на тази констатация са навели довод, че при придобиване на право на собственост върху идеални части на съсобственик е необходимо да се докаже, че съсобственикът владее целия имот, като трябва да е отблъснал владението и претенциите на останалите съсобственици.

Въззивният съд е приел от правна страна, че ищците са установили владение върху процесните имоти от 10.10.2007г., което владение са осъществявали непрекъснато до датата на исковата молба, съгласно представените по делото доказателства като започнали ремонт на същите, провеждали са общи събрания във връзка с управлението им, на 16.11.2012г. са се снабдили с нотариален акт, а на 18.02.2020г. са поискали извършване на промени в кадастъра. Прието е, че ищците са се позовали на придобивна давност, снабдявайки се с констативен нотариален акт на 16.11.2012г., с което ясно и по несъмнен начин са потвърдили афиширането си пред трети лица на установеното владение.

Посочено е, че наведените в молбата уточнение от 05.11.2024г., доводи не могат да бъдат съобразени, тъй като са извършени след изтичане на срока за въззивно обжалване и се явяват преклудирани.

Формиран е решаващ правен извод, че предявеният иск е основателен и доказан.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК). Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

В настоящия случай, доколкото въззивният съд не се е произнесъл по наведените в молбата-уточнение доводи, касаещи приложението на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС в отношения между съсобственици, не е съобразил, обсъдил и преценил значението на обстоятелството, че с договора за покупко-продажба предявилите иска лица са придобили право на собственост само върху 1/2 идеална част от процесните недвижими имоти и противопоставят придобивната давност на съсобственици, настоящият състав приема, че поддържаното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване е налице по втори и трети правни въпроси, поставени в изложението. И по двата правни въпроса касационно обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с цел извършването на преценка дали изводът на въззивния съд, че не наведените в молбата-уточнение доводи не могат да бъдат съобразени, съответства на трайно установената практика на ВКС, вкл. при съобразяване на очертания с доклада на първоинстанционния съд предмет на спора.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 40 от 10.02.2025г. по в. гр. д. № 456/2024г. на Великотърновския апелативен съд, по касационната жалба на К. С. К. и В. С. К..

Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 272.48 евро или 532.93 лв. и да представят доказателства, че дължимата държавна такса е внесена, като им бъде съобщено, че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната.

При своевременно представяне на доказателства за внасянето на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на І г. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: