О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
София, 29.01.2026г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ
ЯНА ВЪЛДОБРЕВАкато изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр. дело № 3362/2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от двете спорещи страни - от ищеца А. К. В., чрез адв.П. Б. и от ответника „Р. П. ООД, чрез адв. Т. Т., против решение № 2275 от 14.04.2025г., постановено по въззивно гр. дело № 8487/2024г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ-а въззивен състав. С обжалваното решение след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 2947/19.02.2024г. по гр. д. 46180/2021г. на Софийския районен съд, 123 състав, ответното дружество „Р. П. ООД е осъдено, на основание чл. 200 КТ, да плати на ищеца В. обезщетение в размер 61 480 лева за бъдещи сигурни имуществени вреди (закупуване на миоелектрична протеза с електрическо задвижване и протезни ръкавици), причинени при трудова злополука от 19.02.2021г. и настъпилата в пряка причинно следствена връзка с нея травматична ампутация на горния десен крайник на А. В., както и да плати на ищеца обезщетение за пропуснати ползи (разликата между нетното месечно възнаграждение за положен труд, което би получил, ако бе продължил да работи на длъжността си към датата на трудовата злополука и обезщетенията получени от НОИ и трудовото му възнаграждение по настоящия му трудов договор за периода от 19.02.2021г. до месец 08.2021г.) в размера 33, 23 лева, като предявените искове са отхвърлени съответно за разликата над 61 480, 00 лева до присъдения от СРС размер 122 960 лева и за разликата над 33, 23 лева до присъдения от СРС размер 66, 47 лева.
Касаторът-ищец обжалва решението в отхвърлителните части с доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира въпроси, за които счита, че е налице основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1. Може ли да се приеме, че има проявена груба небрежност от работник (страна по трудово правоотношение) при настъпила трудова злополука с машина, в случаите, в които спрямо работника не е проведено задължително обучение и инструктаж за работа с машини и/или в случаите когато се работи с необезопасени от работодателя машини; 2. Може ли да се изключи наличието на проява на груба небрежност при настъпила трудова злополука при опериране с машина, след като извършваната с машината работа е предприета изцяло в интерес на работодателя; 3. Допустимо ли е намаляване на отговорността на работодателя по чл. 200 КТ при трудова злополука, когато същият не е осигурил задължителното спрямо работника обучение и инструктаж за безопасна работа работа с машините, причинили увреждането. По тези три въпроса поддържа противоречие с решение № 977/14.01.2010г. по гр. д. № 298/2009г., решение №60/ 05.03.2014г. по гр. д.№ 5074/2013г., решение № 268/25.03.2021г. по гр. д.№1030/2020г., решение № 41/05.03.2020г. по гр. д. № 2679/2019г. и решение № 523/ 07.08.2024г. по гр. д.№ 103/2023г. - всички на ІV ГО и решение № 157/24.06.2014г. по гр. д.№6210/2013г. на ІІІ ГО. Касаторът-ищец поставя и процесуалноправните въпроси: 4. Може ли да се уважи възражение по чл. 201, ал. 2 КТ за проявена груба небрежност, ако работодателят не е доказал при условията на пълно и главно доказване своите твърдения, на които основава възражението си; 5. Допустимо ли е въззивният съд да събира доказателства чрез служебно направени от него справки или обявявайки дадени съдебни актове за служебно известни. По тези два въпроса твърди противоречие с цитираното вече решение по гр. д.№ 5074/ 2013г. на ІV ГО, както и с решение № 719/10.11.2009г. по гр. д. №2898/2008г. на І ГО и решение № 288/29.12.2015г. по гр. д. №2293/2015г. на ІІІ ГО. Според ищеца е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. 2, тъй като по въпроса 6. За задължението на работодателя да осигури задължително обучение на работниците, което да е адекватно на работата, за която са наети, въззивното решение противоречи на практиката на Съда на Европейския съюз-решения по дела С-909/19, С-127/05, С-396/07 и С-441/14. Счита също, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като поставя въпрос 7. Може ли спрямо работодател, който не е осигурил задължителното по закон обучение и инструктаж на работника за работа с машина, при реализиране на трудова злополука при работа на необучения работник с машината, да се намали отговорността по реда на чл. 201, ал. 2 КТ. Не на последно място поддържа, че решението в отхвърлителните му части е очевидно неправилно, като постановено при грубо нарушение на материалния закон, което било видно от мотивите, тъй като от една страна съдът приел, че спрямо работника не е проведено задължителното по закон обучение (чл. 13, ал. 2 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г.), а в същото време направил извод, че необученият работник проявил груба небрежност.
Касаторът – ищец има искане съставът на ВКС, на основание чл. 628 ГПК, да отправи преюдициално запитване до СЕС по въпросите: 1. Дали разпоредбите на чл. 5, §1, §3 и §4 от Директива 89/391/ЕИО за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопастността и здравето на работниците на работното място, могат да се тълкуват в смисъл, че забраняват да се намалява/изключва отговорността на работодател спрямо работник, работещ с машини и пострадал при трудова злополука, когато на работника не е осигурено от работодателя задължително обучение и инструктаж за работа с машините и 2. Дали разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ не надхвърля допустимите, съгласно Директива 89/391/ЕИО изключения, в които отговорността на работодателя може да бъде намалявана при неспазване на изискванията за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.
Касаторът - ответник „Р. П. ООД обжалва решението в осъдителните му части, като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва определения от въззивния съд процент на съпричиняване от страна на работника, като поддържа, че същият следва да бъде в значително по-висок размер. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочи наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като счита, че по въпроса 1. Как се определя степента на принос на увредения при причиняване на трудова злополука, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 186/21.10.2019г. по гр. д.№ 246/2019г. и решение № 50103/11.01.2024г. по гр. д.№ 2865/2022г. на ІІІ ГО. Според касатора-ответник в обжалваните от него части решението е очевидно неправилно, доколкото въззивният съд е определил недостатъчно висок процент на съпричиняване на работника.
В предвидения в процесуалния закон срок, всяка от страните, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор излага съображения за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата на насрещната страна.
Касационните жалби са процесуално допустими - подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІV ГО по предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване, намира следното:
Разгледани са искове с правно основание чл. 200 КТ: иск за присъждане на обезщетение за бъдещи сигурни имуществени вреди в размер 256 612, 72 лева, причинени от настъпила на 19.02.2021г. трудова злополука, изразяващи се в закупуване на миоелектрична протеза с електрическо задвижване и протезни ръкавици и иск за обезщетяване на имуществени вреди - пропуснати ползи в размер 32 500 лева - разликата между нетното месечно възнаграждение, което ищецът би получил, ако бе продължил да работи на длъжността си към датата на трудовата злополука и обезщетенията получени от НОИ и трудовото му възнаграждение по трудовия му договор за периода от 19.02.2021г. до месец 08.2021г. Първоинстанционният съд е уважил първия иск за сумата 122 960 лева, а вторият до сумата 66, 47 лева.
Сезиран с въззивна жалба от ответника, съставът на СГС е приел, че с оглед наличието на валидно трудово правоотношение между страните към деня на злополуката, признаването й за трудова с влязло в сила разпореждане на НОИ, процента на трайната неработоспособност, установен с решение на ТЕЛК (95%), е налице фактическият състав на чл. 200 КТ. Посочил е, че с влязлото в сила решение на ТЕЛК увреждането на ищеца, причинено при трудовата злополука е пожизнено; с приетата СМЕ е установено, че увреждането (ампутацията) може до известна степен да бъде поправено с ползване на протеза, която да позволи осъществяване макар непълно на определени функции на липсващия крайник. Предвид това съдът е приел, че единственият начин за осъществяване функциите на загубения крайник е чрез ползване на протеза. Обсъдил е стойността на различните видове протези според ССчЕ и СМЕ в зависимост от вида на самата протеза и нейните функционалности. Посочил е, че в случаите на увреждане водещ е принципът за интегрално обезщетяване на пострадалия, което означава предоставяне на възможно най-функционално заместващата изгубения крайник протеза, като е взел предвид отразената от вещото лице по ССчЕ средна цена за миоелектрична протеза -122 960 лева.
Въззивният съд не е споделил изводите на СРС за липсата на съпричиняване при груба небрежност от страна на ответника. След анализ на ангажираните писмени доказателства (преписи от книгите за начален инструктаж и за инструктаж на работното място, периодичен инструктаж, извънреден инструктаж, които са подписани от ищеца и подписите не са оспорвани; трудовото досие и неоспорени декларации от 01.02.2021г. за запознаване с правилата за безопасност на труда), както и съобразявайки направеното с исковата молба признание на ищеца: „….като са му били проведени видовете инструктажи и е запознат с правилата за безопасност“ СГС е приел за установено, че на ищеца са били направени необходимите инструктажи за безопасност на труда при работа с машината. Доколкото ищецът е подписал книгата за начален инструктаж, изключването от доказателствата на служебна бележка за проведен такъв е без значение за делото, защото и двата документа установяват един и същи факт-за проведен начален инструктаж. Не може да доведе до обратен извод според СГС и обстоятелството, че не е проведено обучение по чл. 13, ал. 2 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009г. Липсата на такова обучение съдът е извел от заключението на графологичната експертиза, според която подписът от името на ищеца върху предствения изпитен протокол не е положен от него. Само по себе си според СГС това не може да доведе до извод за липса на груба небрежност от страна на работника.
Съдът се е позовал на практика на ВКС (определение 1096/ 07.03.2025г. по гр. д. 2628/2024г. на IV ГО, постановено по дело между същите страни за неимуществените вреди от същата трудова злополука, а именно в. гр. д. 988/2023г. на друг състав на СГС и посочената в него съдебна практика) и е приел, че не всяко нарушение от страна на работодателя на задълженията му по нормативната уредба касаеща безопасност на труда съставлява основание за изключване приложението на чл. 201, ал. 2 от КТ. В случая провеждането на начален и периодичен инструктаж и запознаване с правилата за безопасност на труда съдът е намерил за категорично установено. Ищецът не е оспорил да е запознат с представената инструкция за работа с процесната машина която изрично урежда задължение да се увери преди пълнене на машината/зареждане, че тя е в положение изключено, и изрично предвижда (т. 6) да не се контактува с машината по време на нейното затваряне/отваряне. Според съда инструкцията отразява и забраната по чл. 191, ал. 1 от Наредба № 7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване. Обсъдена е видео-техническата експертиза на видеозапис на злополуката от която е установено, че ищецът сам е привел в движение машината и след това е пъхнал ръката си между движещите се части на пресата. Според заключението на тройната СТЕ причина за възникването на злополуката е неспазване на мерките за здравословни и безопасни условия на труд от страна на А. В., който не е спазил изискванията на: чл. 191, ал. 1 от Наредба №7/23.09.1999г. за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при използване на работно оборудване, който изисква обслужването на машината да се извършва при спряно положение; т. 6 от „Инструкция за работа с матрици и преси“, която изисква да не се контактува с матрицата по време на нейното затваряне/отваряне. Според заключението на тройната СТЕ работодателят не е спазил: изискванията на чл. 13 от Наредба № 07 –2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ и чл. 167, ал. 1 от Наредба № 7/23.09.1999г. за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при използване на работното оборудване, като е допуснал В. до работа без да му е проведен инструктаж на работното място. Констатирано е, че не са спазени и изискванията на чл. 165, ал. 3 от Наредбата № 7/23.09.1999г., тъй като работодателят не е взел подходящи мерки за минимизиране на рисковете; на чл. 186, ал. 1 от същата Наредба-работодателят не е осъществил ефективен контрол за извършване на работа по безопасен начин чрез предприемане на подходящи мерки за предпазване на работещите при влизане в опасните зони на работното оборудване–хидравлична преса; и на чл. 193 от Наредбата-не са осигурени знаци, предупредителни надписи и маркировки, свързани с осигуряване на безопасността и здравето на работниците на пресата. Съдът е приел, че според тройната СТЕ няма данни машината да е била неизправна, както и че липсват твърдения за установена и допусната неправилна практика в предприятието в която да се вместват действията на ищеца, няма и доказателства за такава. Обобщил е, че поставянето на ръката от работника между пресоващите части на машина, за която той знае, че е предназначена да сплесква материали (преса) съставлява случай в който: „от обстоятелствата е несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща неговото здраве“ по смисъла на практиката на ВКС. Налице е груба небрежност на работника-елементарна липса на старание и грубо погазване на основни правила за безопасност включително такива в нормативен акт (Наредба 7/1999г.) при положение, че е запознат с конкретните инструкции за работа с такава машина и му е извършен начален и периодичен инструктаж. С оглед това съдът е приел, че работникът е действал при груба небрежност. Доколкото и работникът и работодателят са нарушили задълженията си по безопасност на труда, като ако работникът не бе поставил ръката в работния обхват на машината докато тя е в процес на действие не би настъпила злополуката, а от друга страна ако машината бе снабдена с автоматично спиращо (при попадане на предмет или тяло в работния обхват) нейното движение устройство също най-вероятно (според тройната СТЕ) не би настъпила злополуката, то съдът е определил степента на съпричиняване от работника на 50 %. Предвид изложеното съдът е редуцирал обезщетението за бъдещи сигурни имуществени вреди от 122 960 лева на 61 480 лева. По отношение на иска за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи, представляващи разлика между трудово възнаграждение което ищецът би получавал ако бе продължил да работи на заеманата преди злополуката длъжност и полученото по линия на НОИ обезщетение и трудово възнаграждение за длъжността на която е работил след злополуката съдът е посочил, че при липса на обосновани оплаквания във въззивната жалба извън тези за съпричиняването, не може да проверява служебно правилността на решението в частта до 33, 23 лева (съдът е редуцирал присъдените от СРС 66, 47 лева с приетия процент на съпричиняване-50%) и е потвърдил решението на СРС до размера 33, 23 лева, като е отхвърлил този иск до 66, 47 лева.
Върховният касационен съд намира, че не е налице необходимост от сезиране на СЕС с отправяне на преюдициално запитване. Преюдициалното запитване не може да се отнася до тълкуването на националните правни норми или до фактически въпроси, повдигнати в главното производство (препоръка 2018С257/01.) Процедурата пред СЕС не представлява способ за надзор за законосъобразност от наднационалния съд на съдебен процес, развиващ се по правилата на вътрешното материално и процесуално право, а се прилага единствено по отношение тълкуването на разпоредба от правото на ЕС или тълкуването на валидността на акт на органите на ЕС, когато това е от значение за правилното решаване на делото. Само тогава българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности. В случая сочените от ищеца разпоредби на Директива 89/391/ЕИО за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място са ясни и не будят съмнение относно вложения в тях смисъл, поради което отсъства основание за тълкуването им от СЕС в контекста на разглеждания казус. С формулираните във връзка с искането по чл. 628 ГПК въпроси се цели СЕС да тълкува правен въпрос, въведен за решаване във въззивното производство, по който според касатора - ищец съставът на СГС е формирал неправилен извод в обжалваното решение. Предвид това, не е налице основание за отправяне на преюдициално запитване до СЕС.
Решението не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. От съдържанието на мотивите не се установява въззивният съд да е приложил закона в неговия обратен смисъл, нито да е приложил отменена, неотносима или да се е позовал на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката. Доводите на двете спорещи страни за неправилна преценка на доказателствата относно наличието на проявена от работника груба небрежност и определената от съда степен на принос представляват оплаквания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК и не могат да обосноват допускането на решението до касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Върховният касационен съд намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато по поставените от касатора-ищец въпроси 1, 3 и 4, които в едната си част макар да са некоректно поставени, се свеждат най-общо до приложението на чл. 201, ал. 1 КТ при неизпълнение от страна на работодателя на задълженията за осигуряване на безопасни условия на труд и за провеждане на обучение на работника. Отговор се съдържа в установената практиката на ВКС, не само цитирана, но и съобразена от въззивния съд. Според нея, превенцията на риска от трудова злополука при работа с машини и специфично оборудване е отговорност на двете страни по трудовото правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. Прието е, че делът на дължимите от работодателя мерки за осигуряване безопасни условия на труд и значението им за превенцията на риска, не изключва прилагането на чл. 201, ал. 2 КТ, ако работникът грубо е нарушил правилата за безопасност, но наред с другите обстоятелства е от значение за степента, в която се намалява обезщетението при трудова злополука. Когато трудовата злополука е настъпила в резултат на работа с необезопасени машини и съоръжения или без да е проведен точен инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност, поведението на работника/служителя не може да се окачестви като груба небрежност, освен когато от обстоятелствата е несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща неговото здраве. Безпротиворечиво е изяснено в практиката на ВКС, че грубата небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ не се преценява с оглед субективното отношение на пострадалия към увреждането, а представлява степен на небрежност, при която увреденият не е положил за себе си грижата, която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност, при подобни условия (решение № 523/07.08.2024г. по гр. д. № 103/2023г. на ІV ГО, решение № 291/11.07.2012г. по гр. д. № 951/2011г. на IV ГО и др.). При трудовата злополука, за да е налице съпричиняване на увреждането, следва да е установено, че работникът е извършвал работата си при липса на елементарно старание и внимание, в грубо нарушение и при пренебрегване на основните технологични правила и изисквания за безопасност за съответната трудова функция (решение № 202/12.12.2014г. по гр. д. № 1298/2014г. на III ГО и др.). Преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила трудовата злополука, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата. По отношение на въпрос 4 трябва да се допълни следното: твърденията, че пострадалият е извършил действия/ бездействия, с които е допринесъл за увреждането следва да докаже работодателят. При възражение по чл. 201, ал. 2 КТ работодателят следва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание, и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Дали формата на вината е груба небрежност, е правен извод, който се следва от закона; на доказване подлежат фактите, не и правните изводи. В пълно съответствие с цитираната практика на ВКС въззивният съд е съобразил в съвкупност установените по делото обстоятелства относно: техническата изправност на машината, на която е работил ищецът; фактът, че е бил запознат с правилата за безопасност на труда в предприятието и със задължението да ги спазва; наличието на проведени начален и периодичен инструктаж по безопасност и здраве при работата и с инструкцията за работа с процесната машина; поведението му при извършване на възложените му задължения довело до злополуката. Съдът е анализирал и установените нарушения на работодателя свързани с: непроведен минимално изискуемия допълнителен тридневен инструктаж на работното място и обучение; липса на поставени обезопасителни капаци на движещите се части на работното оборудване; неосигурени знаци, предупредителни надписи и маркировки, свързани с безопасността и здравето на работниците и неосъществен контрол за извършване на работата по безопасен начин. С оглед това съдът е направил извода за приложение в случая на правилото на чл. 201, ал. 2 от КТ, тъй като ищецът е допуснал грубо нарушение на правилата за безопасност на работа доколкото сам е пуснал в движение хидравличната преса и по време на осъществяването му е поставил ръката си в нея. Приел е, че именно това поведение, свързано с пренебрегване на основните технологични правила за безопасност е основната причина за настъпване на инцидента. Предвид това е направил извода, че работникът е допуснал груба небрежност при изпълнение на трудовите си функции. Обсъжданите въпроси на касатора-ищец са израз на несъгласието му с правните изводи на въззивния съд и представляват оплаквания, подлежащи на разглеждане при проверка по същество на въззивното решение, но не са основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, в какъвто смисъл са и разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Въпрос 2 и 5 не осъществяват общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като са неотносими към мотивите на въззивното решение и изводите на съда. Съставът на СГС не е обсъждал в чий интерес е извършвана трудовата дейност от пострадалия работник, не е събирал доказателства чрез служебно направени справки, нито е обявявал определени факти за служебно известни по смисъла на чл. 155 ГПК. Съдът се е позовал на съдебна практика по приложението на чл. 201, ал. 2 КТ и е обосновал изводите си за проявена от работника „груба небрежност“ след преценка на всички установени по делото обстоятелства и на поведението на ищеца при изпълнение на възложените му задължения.
Не е налице и соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по отношение на въпрос 6. Въззивният съд не е отрекъл задължението на работодателя да осигури задължително обучение на работниците, което да е адекватно на работата, за която са наети. Напротив, при определяне степента на принос на страните по трудовото правоотношение за настъпване на злополуката, е отчел установеното неизпълнение от страна на работодателя да осигури безопасни и здравословни условия на труд, включително и да проведе обучение на работното място. В същото време съдът е съобразил и поведението на пострадалия, който е пренебрегнал минимално дължимата грижа за опазване на здравето си, нарушавайки основни и елементарни правила за работа с хидравличната преса, като сам е поставил машината в режим на движение и по време на осъществяването му е поставил ръката си в нея. Следва да се допълни, че цитираните от ищеца решения на СЕС са неотносими към конкретния правен спор. По дело С-909/19 преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на разпоредби на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време, както и на чл. 31, § 2 от Хартата на Европейския съюз, като запитването е отправено в рамките на спор относно възнаграждението на работник за периодите, през които той преминава предвидено в трудовия му договор професионално обучение. По дело С-396/07 преюдициалното запитване се отнася до тълкуване разпоредбите на Директива 2001/23/ЕО, касаещи гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности. По дело С-127/05 е отхвърлен иск на Комисията на Европейските общности да бъде установено, че Обединено кралство Великобритания и С. И. не е изпълнило задълженията си по Директива № 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място. По дело С-441/14 преюдициалното запитване е относно тълкуването на разпоредби на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите и на принципа за недопускане на дискриминация, основана на възраст, на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания.
Не е налице соченото от касатора-ищец основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставеният в тази хипотеза въпрос 7 отново се отнася до приложението на нормата на чл. 201, ал. 2 КТ при неизпълнение от страна на работодателя на задълженията за осигуряване на безопасни условия на труд и за провеждане на обучение на работника. Както се отбеляза по този въпрос е налице непротиворечива практика на ВКС. От своя страна, наличието на съдебна практика, която не се нуждае от промяна, нито от осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, изключва допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касационно обжалване на решението на СГС не може да бъде допуснато и по поставения от касатора-ответник въпрос, отнасящ се до начина на определяне степента на принос на увредения при причиняване на трудова злополука при проявена от него груба небрежност. Установената практика на ВКС приема, че отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е обективна /безвиновна/ гражданска отговорност и има за цел пълна обезвреда на претърпените вреди: имуществени и неимуществени. Тя може да бъде изключена само при умишлено самоувреждане на пострадалия (чл. 201, ал. 1 КТ). Отговорността може да се намали при съпричиняване, когато работникът е съпричинил злополуката при груба небрежност - чл. 201, ал. 2 КТ. При грубата небрежност, изразила се в липса на елементарно старание, внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност от пострадалия, съпричиняването се степенува в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства. Следва да бъде направена преценка на тежестта на допринасяне за всеки от факторите, причинили травматичното увреждане, както и съотношението между причините, когато са повече от една, обективно има ли баланс между тях или някоя от тях е основна. Колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в нейното обезщетяване. Когато използването на машините предполага обучение на работниците за ползването им, но те не са обучени, във всеки конкретен случай, това е от значение за степента, в която следва да отговаря работодателят, при съпоставка с поведението на пострадалия, който е допуснал груба небрежност, изразила се в явно пренебрегване на правилата, отнасящи се пряко до извършваната от него работата. Във всички случаи намаляването на обезщетението следва да отчита реалния принос на увреденото лице в настъпването на вредоносния резултат. Въззивното решение е постановено в съответствие с дадените разрешения. СГС е направил извод за равен принос на страните по трудовото правоотношение за настъпване на злополуката, съобразявайки от една страна неизпълнението от страна на работодателя да проведе обучение на работното място, да постави предпазни капаци, предупредителни надписи и да осъществява ефективен контрол за извършване на работата по безопасен начин и от друга страна поведението на пострадалото лице, което е пренебрегнало минимално дължимата грижа за опазване на здравето си, нарушило е основни и елементарни правила за работа с процесната машина, като само я е пуснало в режим на движение и по време на осъществяването му е поставило ръката си в нея. Предвид изложеното не е налице допълнителното основание, сочено от ответното дружество - касатор по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на Ч. Г. отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2275 от 14.04.2025г., постановено по въззивно гр. дело № 8487/2024г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ-а въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: