Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Красикапласт“ АД /н./, гр. Асеновград, против определение №260108 от 18.11.2020г. по ч. т.д.№703/2020г. на Пловдивски апелативен съд, 3 състав. С него е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на „Красикапласт“ АД /н./ против определение №1560 от 27.07.2020г. по т. д. №676/2011г. на Пловдивски окръжен съд, с което е разрешено на К. П. И. - синдик на дружеството, да се разпореди от особената сметка на длъжника със сумата 600 лв., представляваща текущо възнаграждение на синдика за м. юни 2020г. и със сумата 400 лв., разходи за внесен депозит за вещо лице, и е прекратено образуваното по жалбата въззивно производство. В жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на делото на въззивния съд за разглеждане по същество на въззивната частна жалба. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение, с което е разрешено на синдика да се разпореди със средства от особената сметка на несъстоятелния длъжник, има характер на определение по чл. 729, ал. 1 от ТЗ и подлежи на обжалване съгласно изричната разпоредба на чл. 729, ал. 3 от ТЗ. Навежда доводи, че с оглед императивната разпоредба на чл. 711, ал. 1, т. 5 от ТЗ и правилата на чл. 729 от ТЗ, на обжалване по реда на чл. 613а, ал. 3 от ТЗ подлежи всяко определение на съда по несъстоятелност, което се отнася до разпореждане с осребрено в лева имущество от особената банкова сметка на длъжника. Поддържа, че с обжалваното определение е нарушено правото му на ефективно правно средство на защита, предоставено му по реда на чл. 613а, ал. 3 от ТЗ, вр. чл. 729, ал. 3 от ТЗ и защитено от чл. 13 от ЕКПЧОС, чл. 1, ал. 1 от Допълнителен протокол № 1 към ЕКПЧОС и чл. 17, ал. 1 от ХОПЕС.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството по ч. т. д. №703/2020г. на Пловдивски апелативен съд е образувано по подадена от „Красикапласт“ АД /н./ частна жалба против определение №1560 от 27.07.2020г. по т. д. №676/2011г., с което Пловдивски окръжен съд, в качеството на съд по несъстоятелността на „Красикапласт“ АД /н./, е разрешил на синдика на дружеството К. П. И. да се разпореди от особената сметка на несъстоятелния длъжник със сумата 600 лв., представляваща текущо възнаграждение на синдика за м. юни 2020г. и със сумата 400 лв., разходи за внесен депозит за вещо лице. Определението е постановено във връзка с депозиран от синдика отчет за дейността през м. юни 2020г., както и доказателства за извършения разход за внесен депозит, като разрешението за разпореждане е мотивирано с разпоредбата на чл. 661, ал. 3 от ТЗ.

За да остави частната жалба без разглеждане като недопустима, Пловдивски апелативен съд е приел, че определението на съда по несъстоятелността не подлежи на инстанционен контрол, тъй като не попада в кръга на определенията по чл. 613а, ал. 1 от ТЗ и не отговаря на критериите за самостоятелно обжалване по чл. 274, ал. 1 от ГПК вр. чл. 613а, ал. 3 от ТЗ. Въззивният съд не е възприел тезата на частния жалбоподател, че определението на съда по несъстоятелността има характер на определение по чл. 729 от ТЗ. Изложил е съображения, че от мотивите и диспозитива на определението не може да се направи извод за формирана и изразена от съда воля за одобряване на сметка за разпределение с характеристиките по чл. 729 от ТЗ. Съобразявайки съдържанието на обжалвания съдебен акт, въззивният съд е заключил, че определението носи белезите на акт по чл. 658, ал. 1, т. 9 вр. чл. 661, ал. 3 от ТЗ, който не прегражда по-нататъшното развитие на делото и за който в закона не е предвидена изрично възможност за обжалване.

Относно обжалваемостта на разрешенията на съда по чл. 658 ал. 1 т. 9 от ТЗ за изплащане на текущото възнаграждение на синдика е формирана безпротиворечива практика, обективирана в определение №455/07.12.2020г. по ч. т.д. №2141/2020г. на ВКС, ТК, І т. о., определение №461/07.12.2020г. по ч. т.д. №2140/2020г. на ВКС, ТК, І т. о., определение №475/21.12.2020г. по ч. т.д. №2285/2020г. на ВКС, ТК, І т. о., определение №67/28.01.2021г. по ч. т.д. №2332/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други, която настоящият състав изцяло споделя. Редът и предпоставките за обжалване на определенията /решенията на съда по несъстоятелност са уредени в разпоредбата на чл. 613а от ТЗ. В ал. 1 на чл. 613а от ТЗ са изброени изчерпателно определенията и решенията, които подлежат на обжалване по общия ред на ГПК, а в ал. 3 на чл. 613а от ТЗ е предвидено, че всички други актове извън тези по ал. 1 подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред от ГПК /за определенията - по реда на чл. 274 от ГПК/. Съгласно разпоредбата на чл. 720 от ТЗ, разпределение на осребрено имущество в производството по несъстоятелност се извършва, когато в масата на несъстоятелността се наберат достатъчно парични средства. За целите на разпределението синдикът изготвя сметка за разпределение на налични суми между кредиторите с вземания по чл. 722, ал. 1 от ТЗ съобразно реда, привилегиите и обезпеченията, като до изплащане изцяло на всички задължения или до окончателно приключване на осребряването сметката е частична - чл. 721, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. Сред вземанията, които подлежат на удовлетворяване при разпределението, са и разноските по несъстоятелността - чл. 722, ал. 1, т. 3 от ТЗ, включващи съгласно чл. 723, т. 2 от ТЗ и възнаграждението на синдика. Одобряването на изготвената от синдика сметка за разпределение е правомощие на съда по несъстоятелност, който се произнася с определение по чл. 792, ал. 1 от ТЗ и това определение подлежи на обжалване по реда и при предпоставките на чл. 729, ал. 3 от ТЗ.

Правото на синдика да получи възнаграждение за работата си - текущо и окончателно, е уредено в чл. 661, ал. 1 от ТЗ, а в чл. 661, ал. 3 от ТЗ е предвидено, че текущото възнаграждение на синдика се изплаща ежемесечно. Източник на възнаграждението са средствата в масата на несъстоятелността и с оглед на това изплащането му е обусловено от наличието на свободни парични средства в масата, а съгласно чл. 658, ал. 1, т. 9 ТЗ и от разрешение на съда по несъстоятелност за разпореждане със средствата на несъстоятелния длъжник. Когато средствата в масата са недостатъчни за покриване на разноските за производството по несъстоятелност и не позволяват синдикът да получи плащане на възнаграждението си на падежа в рамките на определен период от време, удовлетворяването на вземането за текущо възнаграждение е възможно след попълване на масата със средства от осребряване на имущество на длъжника. В този случай, при наличие и на други кредитори с подлежащи на удовлетворяване вземания с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ТЗ и/или на вземания за разноски по т. 3 на чл. 722, ал. 1 от ТЗ, различни от възнаграждението на синдика, следва да се изготви сметка за разпределение по чл. 721 от ТЗ и едва след одобряването й с определение по чл. 729 от ТЗ, синдикът може да получи плащане на полагащото му се за съответния период възнаграждение. Изготвянето на сметка за разпределение е необходимо и в хипотезата, разгледана в т. 9 от Тълкувателно решение №1/2017г. по тълк. д.№1/2017г. на ОСГТК на ВКС, ако средствата от реализация на имуществото, предоставено за обезпечение на кредитор, ще се ползват и за покриване на разноските по несъстоятелността.

С оглед изложеното въззивният съд правилно е заключил, че определението, с което съдът по несъстоятелността е разрешил на синдика на „Красикапласт“ АД /н./ да се разпореди със средства от особената сметка на длъжника с цел получаване на полагащото му се за м. юни 2020г. текущо възнаграждение, няма характер на определение по чл. 729 от ТЗ и не подлежи на обжалване по реда на чл. 729, ал. 3 от ТЗ. Частният жалбоподател не твърди и не е обосновал наличието на която и да било от разгледаните по-горе хипотези, в които удовлетворяването на вземането му за текущо възнаграждение би било предпоставено от изготвяне на сметка /частична/ за разпределение по чл. 729 от ТЗ. Към момента на постановяване на определението е била одобрена девета частична сметка за разпределение, с която са разпределени средства за кредиторите с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ, като определението на съда по несъстоятелността по чл. 729, ал. 1 от ТЗ е потвърдено с определение от 07.08.2020г. по ч. т.д.№421/2020г. на Пловдивски апелативен съд. При отсъствие на предпоставки за разпределение на осребрено имущество за удовлетворяване на вземания на други кредитори с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ТЗ и наличие на свободни парични средства в масата на несъстоятелността, не се налага изготвяне на сметка за разпределение само за текущото възнаграждение на синдика. Фактите по делото сочат, че определението на съда по несъстоятелност носи белезите на акт по движение на производството по несъстоятелност и съобразно правилата на чл. 613а, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ не подлежи на обжалване. Необжалваемостта на определението обуславя недопустимост на подадената от „Красикапласт“ АД /н./ частна жалба, която правилно е оставена без разглеждане от въззивния съд.

Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че необходимостта от изготвяне на сметка за разпределение за текущото възнаграждение на синдика произтича от императивната разпоредба на чл. 711, ал. 1, т. 5 от ТЗ и че отричането на правото му на частна жалба срещу определението, с което съдът по несъстоятелност е разрешил на синдика да се разпореди със средства от особената сметка на длъжника, нарушава гарантираното му от чл. 1, ал. 1 Допълнителен протокол №1 към ЕКПЧОС и чл. 17, ал. 1 от ХОПЕС право на собственост върху имуществото в масата на несъстоятелността. Разпоредбата на чл. 711, ал. 1, т. 5 от ТЗ е неотносима към обжалваемостта на актовете, постановени от съда по несъстоятелност във фазата по осребряване на имуществото на длъжника. Отричането на правото на частна жалба е резултат от съдържащата се в чл. 613а, ал. 1 и ал. 3 ТЗ уредба на предпоставките и реда за обжалване на постановените в производството по несъстоятелност актове, поради което не може да се квалифицира като нарушение на правото на жалбоподателя върху имуществото от масата на несъстоятелността.

По изложените съображения обжалваното определение по ч. т.д. №703/2020г. на Пловдивски апелативен съд следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №260108 от 18.11.2020г. по ч. т.д.№703/2020г. на Пловдивски апелативен съд, 3 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: