Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Г. С., чрез адв. М.Х., против въззивно решение № 61/06.01.2020 г., постановено по гр. д. № 13701/2018 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 411885/21.05.2018 г. по гр. д. № 53496/2014 г. на Софийски районен съд, в частта, с която на основание чл. 51, ал. 4 СК е изменен режима на лични контакти на Н. Г. В. с малолетните деца – К. Н. В.,ЕГН [ЕГН] и К. Н. В.,ЕГН [ЕГН],определен с решение № ІІІ-81-241/ 27.11.2013 г. постановено по гр. д.№ 23657/2012 г. на СРС,БК-81 състав, поради настъпила промяна в обстоятелствата при които е бил определен първоначалния режим.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение, поради нарушение на материалния закон, противоречащо на интересите на децата и обществения интерес и недопустимост.Иска се обезсилване на решението или неговата отмяна и потвърждаване на определения режим на лични контакти от първоинстанционния съд.Претендират се разноски за всички инстанции.

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението – основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.Сочи, че в решението съдът е постановил принудителни мерки по отношение на децата и тяхната майка, ограничаващи и препятстващи осъществяването на техни права и задължения, вместо да приложи в необходимия обем и време защитни мерки в полза на децата при осъществяване режима на лични контакти с бащата, предвид противоправното му поведение, създаващо опасност за техния живот, здраве, физическо и психическо развитие.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба – Н. Г. В., приподписан от адв. Ст.И., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.

С обжалваното решение Софийски градски съд е отменил решение № 411885/21.05.2018 г., постановено по гр. дело № 53496 / 2014 г. на Софийски районен съд, в частта, с която е изменен, на основание чл. 51, ал. 4 СК, определеният с Решение № III-81-241 /27.11.2013 г. по гр. дело № 23657/ 2012 г. на Софийски районен съд, режим на лични контакти по отношение на бащата Н. Г. В. с децата К. Н. В. и К. Н. В., и е определен режим на лични отношения на бащата Н. Г. В. с децата К. Н. В. и К. Н. В. всяка първа и трета събота от месеца, от 10 часа до 12 часа в присъствието на социален работник в [населено място] извън адреса на местоживеене на децата и това на ответника, и вместо това е изменил на основание чл. 51, ал. 4, вр. с чл. 59, ал. 8 СК, определеният с Решение № Ш-81-241/ 27.11.2013 г. по гр. дело № 23657/2012 г. на Софийски районен съд, режим на лични контакти по отношение на бащата Н. Г. В. с децата К. Н. В. и К. Н. В., като е определил мерки за лични отношения на бащата Н. Г. В. с децата К. Н. В. и К. Н. В., както следва: През първите 6 месеца, считано от влизане на решението в сила, бащата има право да вижда децата К. и К. всеки първи и трети четвъртък от месеца, за времето от 16 часа до 17 часа, в Център за обществена подкрепа на деца и семейства в риск към Сдружение ЕС О ЕС Детски селища, [населено място],[жк], [улица], офис 2, в присъствието на съответен специалист от ЦОП /защитни мерки по чл. 59, ал. 8 СК/, като задължава майката Д. Г. С. да осигури присъствието на децата.Разпоредил е през периода на посочените защитни мерки, родителите Д. Г. С. и Н. Г. В., да потърсят и професионална помощ, с оглед преодоляване на отчуждението, подобряване на комуникацията и нормализиране на отношенията между тях и с оглед оказване на подкрепа на малолетните им деца за справяне със ситуацията и за преодоляване на отчуждението им към бащата.Задължил е двамата родители да се включат в консултативен процес /ползване на социална услуга/ към съответната ДСП, респ. ЦОП.През следващите 6 месеца, считано от изтичането на определените защитни мерки, бащата има право да взема децата К. и К. при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, без преспиване при него, от 10 часа до 17 часа на съответния ден, като вземането на децата от бащата и връщането на децата на майката да се осъществява в Детския контактен център към Център за индивидуални и фамилни психологически консултации, на адрес [населено място], пл.М. № 1, ет. 19, офис 5. Постановил е, че ще се счита за неизпълнение на този режим поведението на съответния родител, вследствие на което децата не бъдат взети за времето до 11 часа и не бъдат върнати за времето до 18 часа на съответния ден. Задължил е майката Д. Г. С. да осигури присъствието на децата в посочения Детски контактен център.След изтичане на посочените предходни периоди от общо 12 месеца, считано от влизане на решението в сила /защитните мерки и периода без преспиване на децата при бащата/, бащата има право да взема децата К. и К. при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10 часа в събота до 18 часа в неделя, с преспиване на децата в неговия дом, като бащата да взема децата от дома на майката и да ги връща в нейния дом. Постановил е, че ще се счита за неизпълнение на този режим поведението на съответния родител, вследствие на което децата не бъдат взети за времето до 11 часа в събота и не бъдат върнати за времето до 19 часа в неделя.

Въззивният съд възприемайки установената фактическа обстановка от първоинстанционния съд и обсъждайки всички доказателства, включително и събраните във въззивното производство, относно правно релевантните факти, касаещи личните отношения между децата и съответния родител, който не упражнява родителски права/бащата/,при приоритет интересът на децата, за който съдът следи служебно е приел, че е налице изменение на обстоятелствата, свързани със задължения на страните при спазване на вече постановения режим на лични контакти на бащата с децата и нарушаването им. По основния въпрос между родителите относно наличието на сочените изменени обстоятелства и поведението на кого от родителите е причината за тях съдът е посочил, че важно условие за добро родителстване, както на отглеждащия родител /в случая майката/, така и на този, който не отглежда непосредствено децата, но има постановен режим на лични контакти с тях /в случая бащата/, е двамата родители да си разпределят грижите по най-удачния начин, да се подкрепят и допълват, макар и вече да са разделени. Също така е важно при грешки да разговарят и търсят решение, вместо да търсят вина у другия. Приел е, че в настоящия случай вина за създалата се нова /изменена/ ситуация имат и двамата родители, които изобщо не комуникират като такива, същите са във влошени отношения и напълно отчуждени. Посочил е, че са налице данни за различни ситуации, в които бащата е бил провокиран от майката и нейните близки - подавани са от тях жалби, образувани са 22 прокурорски преписки, водени са съдебни дела /производството по които не е приключило и към момента/ за негово агресивно поведение спрямо майката и нейните близки, вкл. и пред децата. От своя страна, майката не желае да се среща и общува с бащата по никакъв повод, като има негативно отношение спрямо него и е склонна да се фиксира върху ситуации и събития, които да го описват в негативна светлина, както и все още възприема себе си като жертва на насилие. Освен това тя, като отглеждащ родител, със силната си емоционална връзка и привързаност с децата, ги натоварва с това свое неконструктивно поведение и негативен опит, като не им позволява да трупат собствени впечатления и отношения с баща им и предава негативното си отношение към бащата и на децата. Съдът е приел, че предвид поведението и на двамата родители, същите имат трудности да се справят самостоятелно с конфликта помежду им и да предпазят децата им от въвличане в него, което е довело и до прекъсване на контактите на бащата с децата от 2015 г. и създаване на нова ситуация по тяхното отглеждане, при която постепенно и към момента децата - К. и К. са напълно отчуждени от своя баща, не го възприемат като родител в живота им, не желаят контакти с него и дори го мразят. Нещо повече, именно предвид това поведение и на двамата родители, показателно и силно смущаващо е, че и двете деца свързват своите желания и мечти със смъртта на баща им. Отчуждението при децата К. и К. е пряк резултат от настъпилото отчуждение между техните родители и невъзможността им сами да се справят с него.Съблюдавайки интересите на децата и отчитайки спецификата на изменените обстоятелства съдът е посочил, че възстановяването на връзката на децата с бащата и съответно преодоляването на състоянието на отчужденост и завишена тревожност по отношение на техния баща е водещата цел при мерките на лични отношения. Освен това възстановяването на връзката с бащата няма да може да се постигне с външно за децата решение и наложено им по принудителен начин. Към целесъобразността на подобна мярка не насочват и многобройните становища на социалните работници и други специалисти, както и приетото заключение на вещото лице - психолог във въззивното производство.Съдът е посочил, че дори и бащата, вече осъзнавайки сложността и спецификата на създалата се ситуация, и с помощта на съответните специалисти, изразява готовност дори да прекъсне за известно време контактите с децата, за да се успокоят те и да го приемат като баща.За възстановяването на връзката на децата с бащата и преодоляването на отчуждението на децата към него съдът е приел, че правото му на лични отношения с децата следва да се осъществява в защитена среда и с ангажирането на съответни специалисти. Тези защитни мерки обаче не могат да бъдат постановени по принцип като режим на лични отношения на бащата с децата занапред, без да се ограничат в съответната времева рамка, тъй като предмет на делото не е предявен иск за ограничаване на родителските права, чрез постановяване на силно стеснен /рестриктивен/ режим на лични отношения на бащата с децата и провеждан в защитена среда /на основание чл. 131, ал. 1 СК/, а предмет на делото е иск за изменение на режима на лични контакти на бащата с децата, с постановяване и на защитни мерки по реда на чл. 59, ал. 8 СК, като част от режима на лични контакти. Отчитайки препоръките на социалните работници и заключението на вещото лице по СПЕ във въззивната инстанция, както и заявеното от двамата родители при изслушването им, въззивният съд е приел, че следва да се определи подходящ режим на лични контакти с 6 - месечен преходен период, считано от влизане на решението в сила, който режим по съществото си съставлява подходящите защитни мерки по смисъла на чл. 59, ал. 8 СК, за каквито мерки и двамата родители са съгласни, децата също ги възприемат, а такива срещи в защитена среда се препоръчват и от вещото лице - клиничен и детски психолог, и от социалните работници в хода на работата по случая. Именно такива защитни мерки са вече провежданите срещи на бащата с децата от началото на 2019 г.,които са довели до положителни резултати. С оглед особеностите на настоящия случай съдът е посочил, че е наложително, в периода на възстановяване на отношенията на децата с техния баща, двамата родители да оказват пълно съдействие и е разпоредил те да потърсят професионална помощ, с оглед нормализиране на отношенията между тях.

Соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК не е налице. Очевидната неправилност /наред с евентуалната нищожност или недопустимост/ е самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, без допускането на касация да е обусловено от формулирането на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК и от наличието на някой от селективните критерии по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК. Макар законът да не прави разлика между очевидната неправилност и неправилността на решението като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, разграничаването на двете понятия е от значение за точното прилагане на разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.Оидната неправилност е отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване, въведено от законодателя в стремежа му да облекчи достъпа до касация на порочните въззивни актове.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда prima facie - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението очевидно съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен contra legem до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен extra legem, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК.

В случая обжалваното решение е валидно и допустимо и не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.Не е налице и нарушение на императивна правна норма или правен принцип. Изводите на съда изцяло съответстват на събраните по делото доказателства и са съобразени с практиката на ВКС, че по своето съдържание изменението на обстоятелствата, респ. новите обстоятелства могат да имат най-различна проявна форма. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразява, и по какъв начин на положението на децата и на ефикасността на мерките, които определят същото, като висшият критерий за решението на съда е интересът на децата. В тази връзка следва да се има предвид, че чрез режима на упражняване на родителските права и на лични отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между децата и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като отново се изхожда изключително от интереса на децата - с оглед спецификите на конкретния случай. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от роднините и приятелския кръг на майката и бащата. В случая решаващи мотиви на въззивния съд не са в противоречие с цитираните задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в ППВС № 1/12.11.1974 г.

При този изход на спора разноски на касатора не се дължат.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 61/06.01.2020 г., постановено по гр. д. № 13701/2018 г. на Софийски градски съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: