Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационната жалба на В.Т, осъществяваща търговска дейност като ЕТ „Турбина – В.Т“ ЕИК 030126058 със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. [номер], ап. [номер] и съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. [номер], подадена чрез процесуалния й представител адв. В.Б, против решение № 1176/21.05.2018 г. на Административен съд /АС/ – Пловдив, постановено по адм. д. № 257/2018 г., с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт /РА/ № Р-16001616009414-091-001/19.09.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден в оспорената част от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ – Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 717/08.12.2017 г.
В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на същото и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в обжалваната част, както и да се присъдят на жалбоподателя сторените разноски в проведените първоинстанционно и касационно производства, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция ОДОП – Пловдив ЦУ на НАП – гр. П., ул. „Скопие“ № 106 – оспорва същата чрез пълномощника си юрк.. К по съображения, изложени в писмена защита, и заявява искания за оставяне в сила на първоинстанционното решение, присъждане на юрисконсултско възнаграждение и намаляване на претендираното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение като прекомерно.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № Р-16001616009414-091-001/19.09.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден в оспорената част от директора на Дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 717/08.12.2017 г. С него на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС и по мотиви за неосъществена доставка на строителни услуги е отказано право на приспадане на ДДС в размер 833.33 лв. по фактура № 2000000053/12.02.2015 г., издадена от „ЕС ЕМ КЕЙ ЕНЕРДЖИ“ АД.Уено е задължение за внасяне на ДДС в размер на 833.33 лв. и лихва – 219.68 лв. На основание чл. 26, т. 2 вр. чл. 10 ЗКПО не е признат разходът по същата фактура в размер на 4 166.67 лв. и след преобразуване на финансовия резултат /ФР/ за 2015 г. е установено допълнително задължение по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ в размер на 205.17 лв. и лихви – 28.90 лв.
Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Пловдивския административен съд като валидно и допустимо.
Правилно първостепенният съд е приел, че оспорването е допустимо, че ревизионното производство е възложено от компетентен орган, определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК със заповеди на директора на ТД на НАП, приложени по делото, че РА е издаден от компетентни орган по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК в действащата към момента на издаването му редакция. Не са допуснати при извършването на ревизията съществени нарушения на административнопроизводствените правила, влияещи върху законосъобразността на акта. Последният отговаря на изискванията на чл. 120 ДОПК относно форма и съдържание.
По материалната законосъобразност на оспореното съдебно решение, както и по твърденията на касатора за неговата необоснованост и допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, настоящата касационна инстанция намира следното:
Още в ревизионния доклад /РД/ на стр. 29 ревизиращият екип е изложил мотиви за това, че в представените от ревизираното лице договор за СМР и приемо-предавателен протокол към процесната фактура липсват достатъчно количествени и стойностни данни за доставените материали и изпълнените строителни услуги, възприети като правилни и от първоинстанционния съд в неговото решение /стр. 7/. Във фактурата като наименование на услугата е посочено „СМР на обект „Ц. Б ІІІ“, сграда 39 запад с обща стойност 4 166.67 лв. Според чл. 1, ал. 2 от договора, сключен на 12.01.2015 г. между „ЕС ЕМ КЕЙ ЕНЕРДЖИ“ АД като изпълнител и ЕТ „Турбина – В.Т“ като възложител, изпълнителят се задължава да извърши доставка и монтаж на хидроизолация, доставка и монтаж на циментова замазка с дебелина 1 см. върху поставената хидроизолация, изхвърляне на строителни отпадъци и основно почистване след ремонта. В приемо-предавателния протокол с дата 12.02.2015 г., буквално е преповторено съдържанието на договора като липсва количество и мярка на изпълнените хидроизолация и замазка, както и единични цени. Фактурата с номер 2000000053/12.02.2015 г., издадена от „ЕС ЕМ КЕЙ ЕНЕРДЖИ“ АД, не отговаря на изискванията на чл. 114, т. 9 и т. 11 ЗДДС, към които препраща чл. 71, т. 1 ЗДДС. След като фактурата, във връзка с които ревизираното дружество е упражнило правото си на приспадане на данъка, не отговаря на изискванията на чл. 114 ЗДДС, не е изпълнено условието на чл. 71, т. 1 ЗДДС за неговото признаване. Съгласно чл. 7, ал. 3 ЗСч. (отм.), приложим за процесния период от време, може да се приеме, че е налице документална обоснованост и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и 2 /в т. ч. предмет и стойностно изражение на стопанската операция/, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. Такива документи не са представени по делото. Неспазването на изискването на чл. 71, т. 1 вр. чл. 114, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗДДС е достатъчно основание, за да не бъде признато на получателя по доставката правото на приспадане. В тази връзка настоящата касационна инстанция съобразява приетото от СЕС в решението му от 8 май 2013 г. по дело С-271/2012., Petroma Transports SA, според което е допустима национална правна уредба, по силата на която правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на доставки, които разполагат с непълни фактури. Непосочването на правното основание на чл. 71, т. 1 ЗДДС в РА при изложени фактически основания не е пречка за неговото потвърждаване.
Неоснователен е доводът на касатора, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като не е допуснал до разпит поисканите от него свидетели, поради това, че не са доведени в дадения срок без доказателства за обективната им невъзможност да се явят в съдебното заседание. Съгласно чл. 158, ал. 1 ДОПК свидетелски показания се допускат само в случаите на чл. 57, ал. 2. Обстоятелствата, за които е поискано от жалбоподателката събиране на гласни доказателства не попадат в нито една от трите хипотези, регламентирани в чл. 57, ал. 2 ДОПК. Непълнотата на съставените документи като нередовност на същите не може да бъде отстранена чрез свидетелските показания.
С оглед изложеното, правилно съдът е потвърдил РА в частта му, в която с него са установени на ревизираното лице задължения за ДДС и лихви в резултат на отказано право на данъчен кредит.
Решението е правилно и в частта му, в която е отхвърлена жалбата против РА относно установените с него допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ вр. чл. 26 от същия закон вр. чл. 26, т. 2 ЗКПО. Според чл. 26, т. 2 ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Тъй като не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 2 ЗКПО, законосъобразен е изводът на органите по приходите за това, че разходът, документиран с процесната фактура, не може да бъде признат.
По изложените съображения оспореното решение на АС – Пловдив като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация се дължи претендираното юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1176/21.05.2018 г. на Административен съд /АС/ – Пловдив, постановено по адм. д. № 257/2018 г.
ОСЪЖДА В.Т, ЕГН [ЕГН], осъществяваща търговска дейност като ЕТ „Турбина – В.Т“ ЕИК 030126058 със седалище и адрес на управление: гр. [населено място], [улица], ет. [номер], ап. [номер] да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП с адрес: гр. П., ул. „Скопие“ № 106 юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция в размер на 320.10 лв. /триста и двадесет лева и десет стотинки/. Решението не подлежи на обжалване.