Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ-Албена при ОД на МВР - Добрич срещу Решение № 11 от 15.01.2018 г., постановено по адм. дело № 525 по описа за 2017 г. на Административен съд – Добрич, с което е обявена нищожността на негова Заповед № 17-3394-000129 от 26.08.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) „прекратяване на регистрация на пътно превозно средство (ППС)“ за срок от 350 дни на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП) на М.С.

В касационната жалба са изложени аргументи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касационния жалбоподател издателят на административния акт е преназначен на длъжност полицейски инспектор VI степен (ПК) в група „ОП“ към РУ – Албена при ОДМВР – Добрич. Тъй като процесната мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП може да се прилага от полицейски инспектори в звената „Пътен контрол“ в РУ при ОДМВР – Добрич, а съгласно чл. 42, ал. 3 от ЗМВР в ОД на МВР могат да се създават отдели, сектори, районни управления, участъци и други звена от по-нисък ранг, то полицейският инспектор е разполагал с компетентност да издаде процесната заповед. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане.

Ответникът – М.С, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на...