Образувано по молба за отмяна на влязло в сила Решение №2532 от 16.04.2018г. на Административен съд София-град по адм. д№10816 по описа за 2017г., с което е отхвърлена жалбата на „И.П.И - Груп“ЕООД против Решение № ПИ-125/05.07.2016 г. на директора на ТД на НАП София, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу разпореждане за частично прекратяване на производство по принудително изпълнение с изх. № 160022- 035-0030621/02.06.2016 г., на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София.
В молбата се твърди, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК поради нередовното призоваване на дружеството за откритото съдебно заседание на 21.02.2018г. Удостоверяването, че управителят на дружеството И.А не живее на адреса на управлението му от две години, е неистинско. Не са спазени правилата за призоваване на юридическо лице на адреса на управление, вписан в Търговския регистър. Иска се отмяна на съдебното решение на посоченото основание и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ.
Ответникът по молбата - директорът на ТД на НАП София, чрез процесуален представител, я оспорва .
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на молбата за отмяна, намира следното:
Решението, чиято отмяна се иска, е постановено на 16.04.2018г. и на тази дата е влязло в сила. Съгласно чл. 240, ал. 3 АПК, в случаите на чл. 239, т. 5 АПК искането за отмяна се подава в едногодишен срок от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска, така че процесното искане е процесуално допустимо като подадено в срок от легитимирана страна против подлежащ на отмяна съдебен акт.
По съществото на искането Съдът съобрази следното:
Видно от данните по делото на АССГ, молителят е търговско дружество с вписан адрес на управление в [населено място], кв.[квартал], [улица],№[номер], ет.[номер], ап.[номер] и адрес за кореспонденция в [населено място], [улица], вх.[номер], ап.[номер].
В жалбата на дружеството, по която е образувано делото пред АССГ, като адрес по седалището и адрес на управление, е посочен адресът в [населено място], [улица], ет.[номер], ап.[номер]; посочен е и съдебен адрес в [населено място], [улица], ет.[номер], ап.[номер]. С молба от 30.10.2017г., подадена по пощата, за представяне на документ за внесена държавна такса, на пощенския плик е посочен адрес в [населено място] [улица], ет.[номер], ап.[номер].
За откритото съдебно заседание жалбоподателят е призован на посочения от него в жалбата съдебен адрес. П. е върната в цялост с отбелязване от връчителя, че след три последователни посещения на 01, 03 и 06-ти 11.2017г. и оставяне на съобщения, никой не е потърсил документите в АССГ, а на адреса няма указания за посочената фирма. С разпореждане от 08.11.2017г. на съдията-докладчик е постановено призоваване на дружеството на посочения от него в жалбата адрес по седалището и адрес на управление. От този адрес призовката отново е върната в цялост с отбелязване от връчителя, че след три последователни посещения на 20 и 30.11. и на 04.12.2017г. не е открито лице да получи призовката, залепени са съобщения, а по сведения на домоуправителя на този адрес няма представител на фирмата и на него живее друго физическо лице, несвързано с нея. С протоколно определение от 13.12.2017г. първоинстанционният съд е постановил призоваването на жалбоподателя да стане на посочените адреси в Търговския регистър. От адреса в[жк]призовката е върната в цялост с отбелязване, че по сведение от охраната на блока на този адрес от две години не живее представител на фирмата. От адреса на [улица]призовката е върната в цялост с отбелязване, че адресът е посетен на 19.12.2017г., не е открит представител на фирмата, нито са налице табели, свързани с нея. С разпореждане от 22.12.2017г. съдията–докладчик е изискал справка за постоянен и настоящ адрес на представляващия дружеството управител, а с разпореждане от 05.01.2018г. е постановил призоваване на този адрес- [населено място], [улица], ет.[номер], ап.[номер]. Призовката отново е върната в цялост, с отбелязване че по сведение на домоуправителя представляващият дружеството не живее на този адрес и нов адрес е неизвестен. С разпореждане от 26.01.2018г. съдията–докладчик е постановил залепване на уведомление по чл. 47 ГПК на адреса по седалището на дружеството и на този на управителя му. С разписка от 29.01.2018г. е удостоверено извършването на такова залепване на входната врата на адреса за кореспонденция в Търговския регистър - [населено място], [улица], вх.[номер], ап.[номер].
В откритото съдебно заседание от 21.02.2018г. първоинстанционният съд е счел жалбоподателя за редовно призован по реда на чл. 47 ГПК вр. §2 от ДР на ДОПК, дал е ход на делото и ход по същество и е постановил съдебното решение, чиято отмяна се иска.
Съгласно чл. 50 ГПК, субсидиарно приложим поради препращането на §2 ДР на ДОПК вр. чл. 144 АПК, мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес. А. лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя. Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1. Второ уведомление не се залепва /чл. 50, ал. 4 ГПК/.
Основателно в молбата за отмяна се твърди, че призоваването на дружеството на адреса му на управление, вписан в Търговския регистър, е нередовно, което опорочава постановеното решение поради постановяването му при препятстването на страна да вземе участие в делото. От адреса в[жк]призовката е върната в цялост с отбелязване, че по сведение от охраната на блока на този адрес от две години не живее представител на фирмата. Затова, при удостоверяване на напускането на адреса от охраната на блока по ал. 2 на чл. 50 ГПК призовката се счита за редовно връчена. Такова разпореждане обаче първоинстанционният съд не е постановил. Вместо това, с разпореждане от 26.01.2018г. съдията–докладчик е постановил залепване на уведомление по чл. 47 ГПК на адреса по седалището на дружеството и на този на управителя му. Това разпореждане не е изпълнено, защото в Търговския регистър са вписани двата посочени по-горе адреси, а залепване на уведомлението е удостоверено само на единия от тях.
Предвид изложеното, основателно в молбата за отмяна се твърди, че разпоредбата на чл. 47, ал. 1 вр. чл. 50, ал. 4 ГПК не е спазена, поради което не може да се приложи алинея 5 на чл. 47, съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда. Като е приел обратното относно редовното призоваване на жалбоподателя за откритото заседание на 21.02.2018г., административният съд е постановил решение като при нарушаване на съответните правила жалбоподателят е бил лишена от възможност да участва в делото.
Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №2532 от 16.04.2018г. на Административен съд София-град по адм. д№10816 по описа за 2017г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град. Решението не подлежи на обжалване.