Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от АПК (АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС) (АПК).
Образувано е по касационна жалба на "Аудакс корп“ ООД с ЕИК 202517571, подадена чрез процесуалния му представител, против решение № 802 от 13.04.2018 г., постановено по адм. дело № 3138/2017 г. по описа на Административен съд–Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-16001614000690-091-001/27.07.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 601 от 17.10.2017 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” при ЦУ на НАП - гр. П..
В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в материална незаконосъобразност на решението, за което подробно се развиват съображения в жалбата. Претендира се отмяна на решението и отмяна на ревизионният акт, както и присъждане на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът - директор на Дирекция „ОДОП” при ЦУ на НАП гр. П., чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба в представени писмени бележки, както и в осъществена защита в проведеното съдебно заседание. Моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В писмената защита е изложено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което претендира да бъде редуцирано до минималния размер по Наредба №1. Възражението е поддържано и в съдебно заседание.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Предмет на касационно обжалване е решение на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-16001614000690-091-001/27.07.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 601 от 17.10.2017 г. на директора на Дирекция “ОДОП” при ЦУ на НАП - гр. П., с който на "А. К" ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС общо в размер на 694005, 99 лв., ведно с прилежащи лихви за данъчен период месец март 2014г. по 56 бр. фактури за доставка на черни и цветни метали и 1 бр. фактура с предмет на доставката ДМА, издадени от "Фортиф груп" ЕООД и за данъчни периоди м. 05, 06 и м. 07.2014г. по 10 бр. фактури за доставка на тръби и метали, издадени от „Новус корп” ООД.
Административният съд, за да отхвърли жалбата на ревизираното лице, е възприел тезата на приходните органи за липса на реалност на доставките по издадените от "Фортиф груп" ЕООД и „Новус корп” ООД фактури с предмет – метали, тръби и ДМА и оттам за неправомерно начисляване на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, което е довело до наличие на отрицателна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Съдът е анализирал представените в хода на ревизията и в съдебно производство доказателства свързани с предходните и пряката доставка, както и последващата реализация на стоките. Приел е, че не е доказано реалното осъществяване на доставки по фактурите предвид неустановеност на правнорелевантните обстоятелства - приемо-предаване и индивидуализация, прехвърляне на право на собственост и транспорт.
Решението е валидно, допустимо, но неправилно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.
Не е спорно, че процесните доставки имат за предмет родово определени вещи, собствеността върху които се прехвърля чрез тяхното отделяне и предаване.
Доставчикът "Фортиф груп" ЕООД е издал 56бр. фактури в данъчен период м. 05.2014 г. с предмет челни и цветни метали и бр. фактура с предмет ДМА-9 бр. мостови кранове и 1 бр. компютърна система. В хода на ревизията са представени договори за доставка и оферти за всяка от фактурите, уведомления, приемо-предавателни протоколи за всяка една от извършените доставки на стоки по процесните фактури и констативен протокол за съвместно сътрудничество. Приходните органи са отказали право на данъчен кредит по процесните фактури, тъй като прекия доставчик не представя документи, удостоверяващи предаването и приемането на стоката за съхранение в обекти на трети лица, както и че в представените документи относно предходния доставчик „Прибор инвест“ ЕООД също липсват доказателства за предаване на стоките. Този извод на органите по приходите се явява неправилен с оглед събраните в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства, установяващи факта на съществуването на стоката и реалното й предаване на разпореждане на РЛ.
Относно прехвърлянето на право на собственост върху стоките, касационният съд намира изводите на АС-Пловдив за необосновани. Според настоящият състав въз основа на събраните доказателства, може да се направи, и то при условията на проведено пълно доказване, извод, че стоките са били налични като такива при доставчика и същите са предадени на купувача /РЛ/, с което правото на собственост върху стоките е прехвърлено поради настъпилата индивидуализация и съответно е настъпило данъчно събитие, при което данъкът се явява правомерно начислен и възниква право на приспадане на данъчен кредит. Съгласно приетото заключение на ССчЕ, счетоводното оформяне на фактурите и заприходяването на доставките е надлежно при ревизираното лице като получател, както и при доставчика, чието счетоводство е проверено на място от вещото лице. Въз основа на неоспорените като писмени доказателства приемо-предавателни протоколи, се установява предаването и идентификацията на стоките-метали и дълготрайни материални активи. Тези документи, макар и частни такива, не са били оспорени по своето съдържание и истинност, кореспондират с останалите писмени доказателства - констативен протокол за съвместно сътрудничество, договори за доставка, оферти, фактури, приемо-предавателни протоколи и редовните счетоводни записвания.
Неправилно е приел съда, че не е доказано осъществяването на доставките по фактурите издадени от „Фортиф груп” АД. Понятието "доставка на стоки" по чл. 14, §1 от Директива 2006/112 не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик /т. 33 от решение на СЕС от 18 юли 2013г. по дело С-78/12, "Евита-К" ЕООД/, от което следва, че доказването на факта на придобиване на правото на собственост върху стоките от доставчика от негов предходен доставчик не е предпоставка за признаването на конкретната процесна доставка за осъществена. Към фактурите, съдържащи подписите на лицата, представляващи двете дружества, са приложени двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, съдържащи опис на ДМА и металите, по количество и ед. цена. Според съдържанието на приемо-предавателните протоколи е посочено мястото за изпълнение на процесните фактури. С оглед тези данни по делото неправилно е приел съда, че не е ясно къде е предадена и как стоката.
Според тълкуването на Директива 2006 112 ЕО, дадено в преюдициалните заключения на СЕС, преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит и по-конкретно дали доставките са реално осъществени и предметът им използван ли е впоследствие в извършваната от задълженото лице облагаема дейност, се извършва от националната юрисдикция, в съответствие с правилата на доказване, установени в националното право, въз основа на глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото /арг. от т. 31 и т. 32 от решение по дело С-285 11.
Обратно на приетото от първоинстанционния съд, касационният съд намира за доказано по делото индивидуализацията на стоките, извършена чрез приемо-предаване и отделяне на стоките от вида им. Налице са данни и за последващи доставки.
Предвид горното, редовното осчетоводяване на процесните стоки при РЛ, доказаното прехвърляне на собствеността върху тях от доставчика към дружеството – касатор, както и последващата им реализация, водят до извод за правомерно упражняване на право на приспадане на данъчен кредит и липса на основание за отказ от признаването му.
Противно на приетото от приходните органи, установяването на произход на стоката не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен кредит. А невъзможността да бъде установен произходът на стоката не обуславя извод, че тази стока въобще не съществува и не може да бъде предмет на доставки и съответно, че не са осъществени реални доставки на тази стока. Изследването на предходни стокови вериги за целите на облагането и правото на приспадане на данъчен кредит е отречено при действието на новия ЗДДС и с оглед практиката на СЕС, според която не следва да бъдат накърнявани правата на данъчен субект поради поведение и действия на предходни доставчици, когато не е доказано, че това поведение е неправомерно и цели данъчна измама, за което получателят е известен или е следвало да бъде.
Доставчикът "Новус корп" ООД е издал 10бр. фактури в данъчни периоди м. 05, 06 и 07.2014 г. с предмет – тръби и метали. Административният съд е очертал предпоставките за признаване на право на данъчен кредит. Предмет на сделките са стоки, което предполага наличие на доказателства за предаване на стоките, респективно за физическото им наличие при ревизираното лице. Реалността на доставките, по които се претендира данъчен кредит е първа предпоставка за наличието и упражняването на посоченото право. В процесният спор, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е обосновал извод за липса на реалност на доставки на процесните стоки – тръби и метали.
Настоящият касационен състав намира, че са налице всички предпоставки за признаването на правото на данъчен кредит на РЛ. Към фактурите са представени приемо-предавателни протоколи експедиционни бележки, складови нареждания и товарителници.
Налице са данни за деклариране и счетоводно отразяване на доставките при РЛ и доставчика му, плащане по банков път и в брой. Видно от заключението на вещото лице, направило обобщение и в таблична форма на многобройните писмени доказателства във връзка с всяка една от издадените фактури, е че по всяка от доставките на стоките от прекия доставчик е извършено заприхождаване, съответно изписване на стоките, предмет на доставки спрямо РЛ. Наличието на процесните стоки се потвърждава и от протокола за извършена проверка в промишлена сграда в гр.В. Т на РЛ. Т.е обратно на констатациите в РД и РА е установено и придобиването и заприходяването на ДМА в активите на РЛ. По делото са събрани като писмени доказателства, неоспорени от страните по своята автентичност и достоверност, документи, представляващи съпътстващи документи спрямо процесните документи фактури - приемо-предавателни протоколи, експедиционни бележки, складови нареждания и товарителници. Видно от тези съпътстващи документи е, че приемо-предавателния протокол е оформен двустранно от доставчик и клиент, съдържат описание на тръбите и металите, печати, подписи и имена на лицата, извършили приемо-предаването. Наличието на приемо-предавателни протоколи между страните по сделката, указват на реално фактическо предаване на вещта, респ. прехвърляне на правото на разпореждане с нея от продавача на купувача и наличие на реални доставки на стоки. Съобразно задължителното тълкуване, дадено в т. 33 - 35 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12 "Евита-К" ЕООД доставката на стоки включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик.
Приходните органи оспорва годността като доказателства на приемо-предавателните протоколи. Същите като съпътстващи фактурите документи съдържат всички необходими реквизити - индивидуализация на стоките, отделянето им от рода чрез приемо-предаване, вкл. и последващо заприходяване на стоките, като са посочени и лицата, извършили това. Протоколите не са оспорени като доказателства, имат своята доказателствена стойност и доказателствена сила за установяване на отразените в тях обстоятелства. Няма нормативно установено изискване за съдържание и реквизити на приемо-предавателните протоколи, нито в случая мястото и обекта, в който са съставени са от значение за установявания с тях релевантен факт на приемо-предаване. От друга страна са налице данни за осъществен транспорт на стоките и за последващата им реализация, свързана с основната икономическа дейност, развивана от дружеството. Твърденията на приходните органи за неточности в товарителниците и липса на реквизити не са съществени. Няма процесуална пречка също доказателствата да бъдат представени и приети след приключване на срока на насрещната проверка, вкл. и до приключване на съдебното следствие.
Наред с изложеното, в случаите когато отказът на правото на данъчен кредит е обусловено, не от липса на предмета на доставка, а с привидност на доставката, поради това, че действителния доставчик не е посоченото във фактурите лице, органа по приходите е следвало да събере доказателства и за това, че задълженото лице - получател по доставките е знаело или според обстоятелствата не е възможно да не знае, че доставката е привидна, съответно, че доставчикът не е лицето, което е посочено в документите. Ако получателят по фактурата не е знаел, че участва в привидна доставка, правото на данъчен кредит може да бъде отказано, само ако се установи наличие на ДДС злоупотреба, за която получателят по доставката е знаел или е бил длъжен да знае за тази злоупотреба. В настоящия случай, такива обективни данни за знание на получателя по фактурите за участие в привидна доставка или за знание за злоупотреба не са събрани в ревизионното и съдебното производство, а ангажираните доказателства не сочат към извод за участие на получателя в данъчна измама или знание за злоупотреба.
Ето защо в случая, отказът на органа по приходите да признае право да приспадне данъчен кредит противоречи и на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност от Съда на ЕС, съдържащо се в решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, както и на решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-124/11. Тези решения следват постоянната практика на СЕС, основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. В процесния казус не е установена недобросъвестност на ревизираното лице по отношение на задълженията му по сключения договор и с оглед неговото поведение към ревизиращите органи. В оспорения РА липсва и констатация за извършване на измама от страна на издателя на фактурите или от друг субект по веригата доставки, за която ревизираното лице да е знаело или да е трябвало да знае. Същевременно са представени доказателства, установяващи обективното извършване на доставките на стоки и услуги. Затова получателят, в качеството му на данъчнозадължено лице, разполагащо с данъчна фактура, отразяваща действително извършени дейности, по които дружеството е платило данъчните основи, има право на данъчен кредит в размер, съответстващ на платения ДДС по фактурите.
По изложените съображения касационният съд намира решението на административния съд за неправилно. Съдът е направил необосновани изводи въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства и е достигнал до незаконосъобразни правни изводи във връзка с неправомерно начисляване на данъка по процесните фактури и оттам за наличие на отрицателна предпоставка по чл. 70, ал. 5 ЗДДС за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Въз основа на събраните доказателства и изяснената фактическа обстановка се приема от касационния съд, че по процесните фактури са извършени доставки, настъпили са данъчни събития, правомерно е начислен данъкът, поради което и поради липса на други пречки за упражняване на правото на данъчен кредит, ревизионният акт, с който е отказано правото на приспадане по фактурите, издадени от „Фортиф груп“ ЕООД и „Новус корп” ЕООД се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Разноски: С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 11719 лева, от които – 11694 лева за производството пред АС-Пловдив /вкл. ДТ 50 лв., 650 лв. – ССчЕ и 10994 лв. – адвокатско възнаграждение/ и за касационното производство /25 лв. – ДТ/. Съобразно писмените доказателства - договор за правна защита, фактура и банково извлечение по сметка, както и според представения списък на разноски, договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 10 994 лв. Ответната страна, чрез процесуалния си представител прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл. 161, ал. 2 ДОПК съдът може да присъди по-нисък размер на уговорените и заплатени разноски за адвокатско възнаграждение /не по-малко от минимума по чл. 36 ЗА/, при прекомерност на възнаграждение съобразно действителната права и фактическа сложност на делото. В случая, съдът преценява, че обема на доказателствения материал, правата и фактическа сложност на спора, усложненията при развитието на административния процес, определят дължимост на възнаграждението в уговорения и заплатен от страната размер. Не са налице основания за намаляване на възнаграждението, същото не се явява прекомерно.
По изложените съображения Върховният административен съд, Осмо отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 802 от 13.04.2018 г., постановено по адм. дело № 3138/2017 г. по описа на Административен съд–Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на „А. К“ ООД срещу ревизионен акт № Р-16001614000690-091-001/27.07.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 601 от 17.10.2017 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” при ЦУ на НАП - гр. П. и „А. К“ е осъдено да заплати на Дирекция “ОДОП” при ЦУ на НАП - гр. П. разноски в размер на 10 122, 55 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-16001614000690-091-001/27.07.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 601 от 17.10.2017 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” при ЦУ на НАП - гр. П..
ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. при ЦУ на НАП да заплати на „А. К“ ООД с ЕИК 202517571, сумата от 11719 /единадесет хиляди седемстотин и деветнадесет / лева - разноски за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.