Производството е по реда на чл. 323 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ) във вр. чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Б.А – следовател в Софийска градска прокуратура срещу решение по т. 3, т. 3.1 и т. 3.2 от протокол № 5 от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 13.02.2019 г., с което на основание чл. 314, ал. 4 ЗСВ е потвърдено наложеното със заповед № 3865/12.11.2018г. на административния ръководител на Софийска градска прокуратура дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ – „забележка“. Навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Претендира, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и целта му отм. енителни основания по чл. 146, т. т. 3, 4 и 5 АПК. Развива съображения, според които заповед № 3930/28.11.2017 г. на административния ръководител на Софийска градска прокуратура (СГП), с която срещу него е образувано дисциплинарното производство погазва основни принципи на законодателството на Р. Б в това число ЗСВ, АПК и Конституцията. Посочва, че с искане № А-412/11.12.2017 г. писмено е уведомил административния ръководител на СГП, че препис от заповедта не му е връчван, като по този начин е лишен от възможността да разбере с какво виновно не е изпълнил служебните си задължения, накърнил е престижа на съдебната власт вкл. нарушил е Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ). Изтъква, че е поискал такъв, за да може да защити правата си, но с писмо № 701/14.12.2017 г. му е било отказано. Изразява становище, че вътрешните правила от 2015 г. за провеждане на дисциплинарни производства в СГП са „правно нищо“, с тях ръководителя на СГП игнорира правата му, регламентирани в чл. 316, ал. 6 и ал. 7 от ЗСВ, като по този начин обжалваната заповед се превръща в незаконосъобразна, поради противоречието и със специален закон. Прави възражение, че съгласно чл. 328 от ЗСВ за неуредените въпроси законът препраща към общите правила на АПК. Предвид това, с действията си административният ръководител на СГП е нарушил чл. 12 от АПК – органите са длъжни да осигуряват откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство. Твърди, че заповедта за започване на дисциплинарното производство е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и действията на административния ръководител следва да бъдат подчинени на АПК, а не на вътрешните правила. В тази връзка, съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК за ръководителя на СГП възниква задължение за уведомяване, което кореспондира със задължението му по чл. 316, ал. 6 и ал. 7 от ЗСВ и неизпълнението на тези задължения води до опорочаване на цялото административно производство. Навежда доводи, че след изготвяне на заповедта за възобновяване на дисциплинарното производство, не е извършено никакво действие по приключването му, не му е дадена възможност да предоставя обяснения, да направи искания, да бъдат изслушани посочени от него свидетели, да получи екземпляр от заповедта за образуване на дисциплинарното производство и събраните доказателства, да се запознае с материалите по преписката, да ангажира адвокат и да участва в административно наказателната процедура. Подържа становище, че не е направено изискуемото по закон, за да бъде допуснат да участва като дисциплинарно отговорно лице в процедурата срещу него. Въз основа на изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение.

Ответникът – Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в писмени бележки оспорва основателността на подадената жалба. Намира, че дисциплинарното производство е проведено при спазване на законоустановената процедура и правилно приложение на материалния закон. Иска се отхвърляне на оспорването.

Заинтересованата страна – административен ръководител на Софийска градска прокуратура (СГП), чрез процесуален представител, намира жалбата за неоснователна и недоказана, поради което иска отхвърлянето й.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, в изпълнение на нормата на чл. 168 във вр. чл. 146 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес, в срока по чл. 323, ал. 1 ЗСВ, срещу акт подлежащ на съдебно обжалване, визиран изрично в нормата на чл. 314, ал. 7 ЗСВ.

Разгледана по същество на наведените доводи, жалбата е неоснователна.

Дисциплинарното производство е образувано по повод сигнал от И.Г – административен ръководител на Специализираната прокуратура, становище по преписка с адм. № 356/27.10.2017 г. на Комисията по професионална етика при Апелативна прокуратура – София и справка по пр. пр. № 9881/2017 г. по описа на отдел 06 при ВКП, съдържащи данни за поведение, противоречащо на професионалната етика и нарушаващо КЕПБМ от страна на Б.А – следовател при СО – СГП.

В хода на дисциплинарното производство е извършена проверка на относимите факти и обстоятелства, като за установена е възприета следната фактическа обстановка:

На 19.09.2017 г. следовател Б.А е участвал в предаването “Честно казано“ с водещ Л. Кулезич, излъчено по телевизия “Би Ай Ти“ от 19.30 часа. По време на предаването следовател Атанасов е заявил в ефира, че по делото “КТБ“ предстои скорошно изтичане на давността. Също така посочил, че се познава с ръководителя на Специализираната прокуратура – прокурор И.Г, тъй като са работили заедно и че може да го коментира, като човек, който дълго време е бил командирован в СГП от СРП и който е влизал по дела, по които е била свършена голяма част от работата, като е сключвал споразумения. По думите на следовател Атанасов тези споразумения са били “меко казано срамни“, тъй като прокурор Гешев е отказал да подържа обвинение за голяма част от хората, по отношение на които е било повдигнато обвинение от предишните наблюдаващи прокурори, работили по делата. В изказването си следовател Атанасов е декларирал, че е присъствал на “пазарлъци“ между прокурор Гешев и “най – общо казано организирани престъпни групи“, и че “пазарлъци между прокурор и организирани пристъпни групи не може да има“.

Със заповед № 340/05.02.2018 г. административния ръководител на СГП е спрял производството по реда на чл. 314, ал. 2 ЗСВ и чрез главния прокурор до ПК на ВСС на 23.02.2018 г. е внесъл предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу следовател Атанасов на основание чл. 312, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 311, ал. 2 ЗСВ, за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2, 3, 4 или 6 от ЗСВ.

С решение на ПК на ВСС по протокол № 8, точка 1 от проведено заседание на 14.03.2018 г. на основание чл. 316, ал. 1 ЗСВ, по предложението на административния ръководител е образувано дисциплинарно дело (ДД) № 6/2018 г. по описа на ВСС.

С решение № ВСС – 11183/11.09.2018 г. дисциплинарния състав на ПК на ВСС е предложил на ПК на ВСС да прекрати дисциплинарното производство по ДД № 6/2018 г. за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2, 3, 4 или 6 от ЗСВ и е предложил на основание чл. 314, ал. 6 ЗСВ ( действащ към този момент, отм. – ДВ, бр. 29 от 2019 г.) да върне преписката на административния ръководител за продължаване на производството, образувано с негова заповед № 3930/28.11.2017 г.

С решение на ПК на ВСС по протокол № 25/03.10.2018 г. е върната преписката на административния ръководител на СГП, за продължаване на производството. В изпълнение на решението на ПК по т. 3 от протокол № 25, административният ръководител издава заповед № 3779/31.10.2018 г. с която възобновява дисциплинарното производство по преписката с адм. № 701/2018 г. и приобщава копия от материалите по ДД № 6/2018 г. на ВСС.

В хода на проверката са приобщени всички относими материали по преписка № 701/2018 г. по описа на СГП, копия от материалите по ДД № 6/20181 г. по описа на ВСС изпратени в СГП съгласно т. 3 от протокол № 25/03.10.2018 г. на ПК на ВСС и извадка от Публичния регистър на дисциплинарните производства по ЗСВ за 2018 г. Приобщени са още: покана запознаване с обобщената справка до Б.А от зам. градския прокурор на основание чл. 13, ал. 3 изр. 3 от вътрешните превила за провеждане на дисциплинарни производства срещу магистрати в СГП;, обяснения на Б.А с рег. № 0-18/29.01.2019 г. до дисциплинарната комисия при СГП;, протоколи от ДД № 6/2018 г. от 11.04.2018 г. от 09.05.2018 г. от 30.05.2018 г. от 20.06.2018 г. и др по опис.

След запознаване с материалите по дисциплинарна преписка адм. № 710/2018 г. по описа на СГП, извършен анализ и оценка на събраните в хода на производството данни, административният ръководител на СГП намира, че следовател Б.А е осъществил признаците на дисциплинарното нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 3 вр. 2 ЗСВ, състоящо се в нарушение на чл. 3.3 и чл. 4.4 от КЕПБМ, което накърнява престижа на съдебната власт. Предвид тежестта на конкретното нарушение, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на следовател Б.А, административният ръководител намира, че съразмерно и адекватно се явява дисциплинарно наказание „забележка”.

С оглед на изложеното, със заповед № 3865/12.11.2018 г. административният ръководител – градски прокурор на СГП налага дисциплинарно наказание „забележка“ на Б.А – следовател при СО – СГП, за извършено дисциплинарно нарушение, по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 3 вр. 2 ЗСВ.

На заседание на Прокурорската колегия на ВСС, проведено на 13 февруари 2019г., е прието обжалваното решение по т. 3, т. 3.1 и т. 3.2 от протокол № 5, с което единодушно с 7 гласа “за” и отвод на П.Ц на основание чл. 314, ал. 4 ЗСВ, е потвърдено наложеното със заповед № 3865/12.11.2018 г. на административния ръководител на СГП дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ –“забележка” на Б.А – следовател при СО – СГП.

При така установената фактическа обстановка, Върховният административен съд – шесто отделение, намира от правна страна следното:

Оспореният акт на ПК на ВСС е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, приет е с необходимото мнозинство и при наличен кворум, съгласно нормата на чл. 320, ал. 6 ЗСВ.Дарното производство е образувано в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл. 310, ал. 1 ЗСВ. След проведени разисквания ПК на Висшия съдебен съвет е възприел мотивите на заповедта на административния ръководител на СГП и преписката във връзка с нея, и с резултат 7 гласа "за", 0 "против" и 0 "въздържали се", при отвод на П.Ц, е потвърдил наложеното наказание.

Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че в производството по приемане на процесното решение на ПК на ВСС не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Същото е прието в предписаната от закона форма, след разглеждане и обсъждане на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Мотивите за приемане на решението на ПК на ВСС се съдържат в самата заповед, като те са много подробни, пълни и обосновани в материалите на дисциплинарната преписка № 701/2018 г. по описа на СГП, в материалите по ДД № 6/20181 г. по описа на ВСС в становището на комисията – КПЕ към АП-София в предложението на административния ръководител на СГП до ПК на ВСС от 23.12.2018 г. и протоколите на дисциплинарната комисия и на ПК на ВСС. С оглед на това следва да се приеме, че актът е надлежно мотивиран и съдържа фактическите и правни основания за постановяването му.

Неоснователни са изложените с жалбата доводи за незаконосъбразност на заповед № 3930/28.11.2017 г. поради отказ от връчване на същата.

От материалите по делото безспорно се установява, че на 05.12.2017 г. следовател Атанасов срещу подпис е запознат с заповед № 3930/28.11.2017 г. С нея той е уведомен за образуваното срещу него дисциплинарно производство, за възможността да участва в дисциплинарното производство самостоятелно, или подпомаган от защитник, за правото му да бъде изслушан от комисията и да даде писмени обяснения. Заповедта за образуване на дисциплинарното производство е издадена на основание чл. 310, ал. 1 от ЗСВ, както и на Вътрешните правила за провеждане на дисциплинарни производства в СГП. Вътрешните правила на СГП са утвърдени с заповед № 238/28.01.2015 г., те са вътрешно служебен акт на СГП издадени в изпълнение и на основание чл. 140 от ЗСВ и уреждат реда за провеждане на дисциплинарни производства срещу магистрати, в хипотезата когато дисциплинарно наказващият орган е административният ръководител. В тях не е регламентирано, уредено и предвидено препис от заповедта за образуване на дисциплинарното производство да се връчва на лицето, а единствено да му се предостави възможност да се запознае със съдържанието на същата срещу подпис. В този смисъл не е било допуснато процесуално нарушение в хода на дисциплинарното производство. Цитираните в жалбата норми на чл. 316, ал. 6 и ал. 7 от ЗСВ не водят до различен извод. Посочените норми от ЗСВ касаят производство при вече установено дисциплинарно нарушение, установяването на което е от компетентността на ВСС и предвиждат връчване на уличеното лице на преписи от предложението за налагане на дисциплинарно наказание и документите по преписката, а не препис от заповедта за образуване на дисциплинарното производство. Трябва да се прави разлика между двата административни акта, които уреждат различни въпроси и правоотношения и пораждат различни правни последици през различен период от административното производство по налагане на дисциплинарно наказание. Първият по време на издаване акт – заповедта за образуване на дисциплинарно производство - урежда започването на производството от административно наказващия орган, в случая от административния ръководител на СГП. Тя дава началото на производството и се регламентира освен от цитираните вътрешни правила и от чл. 310, ал. 1 от ЗСВ, където няма предвидено задължение на съответния орган да връчи заповедта. Втория по време на издаване акт, който именно се урежда от цитираните от жалбоподателя норми и който подлежи на връчване съгласно тях, е предложението по чл. 312 от ЗСВ за налагане на дисциплинарно наказание. Това предложение по своя характер е последващо на заповедта за образуване и се прави след като вече имаме образувано производство със съответната заповед, имало е дисциплинарно разследване и материалите от него се обобщават и заедно с предложението се връчват на лицето, срещу което се води производството. Общото между двата акта, е че се издават в хода на дисциплинарното производство, нямат самостоятелна правно значение и не подлежат на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. Те са част от цялата процедура по издаване на крайния акт и съпътстват даден етап от производството. Недопустимо е прилагането по аналогия на чл. 316, ал. 6 и ал. 7 от ЗСВ по въпроса със запознаване на лицето на заповедта за образуване на дисциплинарното производство.

Неоснователни са направените с жалбата възражения за нарушаване на административно производствените правила, изразяващи се в недопускане участието на лицето в дисциплинарното производство, в накърняване правото му на защита, тъй като не му била дадена възможност да предостави обяснения, да направи искания, да бъдат изслушани посочени от него свидетели, да се запознае с материалите по преписката, да ангажира адвокат.

От доказателствата по делото е видно, че следовател Атанасов е запознат, както със заповед № 3930/28.11.2017 г. за образуване на дисциплинарното производство на 05.12.2017 г. срещу подпис, така и със заповед № 3779/31.10.2019 г. за възобновяване на производството, като е получил препис от нея на 01.11.2018 г. Със заповед № 3930/28.11.2017 г. за образуване на дисциплинарното производство изрично е установено задължение дисциплинарната комисия да разясни правото му да участва самостоятелно или да бъде подпомаган от защитник. Вменено е задължение, дисциплинарната комисия при СГП да изслуша или приеме писмените обяснения от следовател Атанасов, да събере исканите доказателства и изготви справка – становище относно наличието на основание за реализиране дисциплинарната отговорност на магистрата. Магистратът е депозирал обстойни писмени обяснения пред дисциплинарната комисия при СГП с рег. № 0-18/29.01.2019 г. Връчена му е през месец февруари 2018 г. изрична и нарочна покана от зам. – градски прокурор да се запознае с обобщената справка от проведеното дисциплинарно производство. Оспорващият е отправил писмени искания с различен характер - на 24.01.2018 г. и 11.12.2017 г., по които комисията е взела отношение. С оглед установяване на релевантните по отношение предмета на дисциплинарното производство обстоятелства, дисциплинарната комисия е събрала и исканите доказателства – видно от протокол по ДД № 6/2018 г. от 09.05.2018 г. са допуснати до разпит поисканите свидетели В.Н – прокурор във ВКП и Я.Д – зам. градски прокурор на СГП. Видно от протоколи от 09.05.2018 г. и 11.04.2018 г. по ДД № 6/2018 г. следовател Атанасов е направил категорично волеизявление и в двата протокола, че няма да ползва адвокатска защита в производството. С оглед на което възраженията му, че не му е предоставена възможност да ползва адвокатска защита са неверни. Неоснователни са възраженията му, че не е допуснат да участва в дисциплинарното производство. В протоколи от 09.05.2018 г. от 11.04.2018 г. от 30.05.2018 г. от 20.06.2018 г. по ДД № 6/2018 г. се установява, че следовател Атанасов е присъствал лично на всички заседания на дисциплинарния състав, активно е участвал в тях, давал е обяснения, правил е възражения и искания, излагал е факти и обстоятелства и е оборвал такива. Предвид описаните по – горе доказателства може да се направи обоснован извод, че Б.А е надлежно уведомен за образуваното срещу него дисциплинарно производство, бил е изслушан, разгледани са възраженията му и са били събрани в хода на проверката исканите от него сведения и обяснения взета е предвид и справка за образувани предходни дисциплинарни преписки и наложени дисциплинарни санкции на следователя.

В производството по постановяване на решение по т. 3, т. 3.1 и т. 3.2 от протокол № 5/13.02.2019 г. от заседание на ПК на ВСС не са допуснати нарушения на материалноправните разпоредби на закона, които да го опорочават и да водят до неговата незаконосъобразност.

От разпоредбата на чл. 307, ал. 1 ЗСВ, в актуалната редакция към момента на издаване на оспорения акт е видно, че на съдия, прокурор и следовател, на член на Висшия съдебен съвет, на административните ръководители на съда, прокуратурата и следствието и на техните заместници се налага дисциплинарно наказание за извършване на дисциплинарно нарушение. Според ал. 2 на чл. 307 от ЗСВ, дисциплинарното нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения, както и накърняване на престижа на съдебната власт. В заповедта цитираното нарушение е квалифицирано по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ, според която разпоредба, дисциплинарно нарушение е действие или бездействие, включително нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, което накърнява престижа на съдебната власт. Цитирани са също разпоредбите на чл. 3.3 и чл. 4.4 от КЕПБМ. Съгласно чл. 3.3 от КЕПБМ в съответствие с изискванията на закона, магистратът следва да предоставя на обществеността полезна, своевременна, разбираема и надлежна информация.

Според чл. 4.4 от КЕПБМ колегиалните отношения между магистратите и служителите в съдебната система, независимо от мястото на служебната йерархия, трябва да се основават на взаимно уважение и толерантност чрез въздържане от всякакво поведение, което вреди на репутацията на органите на съдебната власт. В заповедта на административния ръководител, потвърдена с процесното решение на ПК на ВСС е посочена точно и ясно правната квалификация на извършеното дисциплинарно наказание, описани са точно и ясно фактите и обстоятелствата във връзка с извършването му и доказателствата, които ги установяват. Налице са основанията за реализиране на дисциплинарната отговорност на магистрата, като вид юридическа отговорност, която се реализира при доказано дисциплинарно нарушение, обусловено от установено деяние - действие или бездействие, обективно несъответстващо между правно дължимото и фактически осъщественото поведение; вредоносен резултат; причинна връзка между деянието и резултата; противоправност на деянието от обективна страна и вина на дееца от субективна страна.

Настоящият състав на Върховен административен съд, шесто отделение намира, че в случая се установяват по безспорен начин посочените елементи на визираното в заповедта на административния ръководител на СГП нарушение от следовател Б.А, както и наличието на субективния елемент на негово виновно поведение (действие или бездействие). С. А в предаването “Честно казано“ с водещ Л. Кулезич, излъчено по телевизия “Би Ай Ти“ на 19.09.2017 г. от 19 и 30 часа в противоречие и нарушение на изискването за колегиалност е коментирал професионалните качества на прокурор И.Г.И телевизионно интервю в гледаемо време обективно е станало достояние и е било възприето от широк кръг от лица, на които пряко и непосредствено са представени негативните и отрицателни морални оценки на следовател Атанасов. С тях същият е засегнал и накърнил личното достойнство и честта на друг магистрат, като по този начин пряко и директно е засегнал и репутацията на Прокуратурата, като орган на съдебната власт. С изложените си в предаването твърдения, Атанасов съзнателно и умишлено заблуждава обществото, внасяйки съмнения и недоказани уличения, които подронват престижа и авторитета, както на конкретния прокурор така и на Прокуратурата, и на съдебната власт в цялост.

Твърдението на следовател Б.А в същото телевизионно предаване, че предстои изтичане на давността за наказателно преследване срещу обвиняемите лица по делото за “КТБ“ се явява недостоверно и в разрез с правилото по чл. 3.3 от КЕПБМ - магистратът да предоставя на обществеността полезна, своевременна, разбираема и надлежна информация, която е в съответствие с изискванията на закона. В случая имаме целенасочено изопачаване на информация и факти, спекулативни констатации, целящи да създадат невярна представа за несвоевременно упражняване на правомощията на наблюдаващите прокурори и компетентните разследващи органи.

Несъстоятелен е доводът на жалбоподателя, че вътрешните правила на СГП са “правно нищо“.

Вътрешните правила от 2015 г. за провеждане на дисциплинарни производства в СГП са издадени на основание чл. 140 от ЗСВ и са в изпълнение и допълнение на процедурите в ЗСВ, предназначени са да улеснят правомощията на дисциплинарно наказващия орган по глава 16 от ЗСВ.

Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, Върховният административен съд – тричленен състав на шесто отделение намира, че дисциплинарното нарушение, с оглед приетите за установени фактически констатации, е квалифицирано вярно и точно, като такова по чл. 307, ал. 3, т. 3 във вр. ал. 2 ЗСВ и е извършено виновно.

От събраните доказателства и тяхната правна интерпретация се налага извод за основателност на вменените на жалбоподателя Атанасов дисциплинарни нарушения. При определяне на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя, съгласно чл. 309 от ЗСВ, поради което наложеното дисциплинарно наказание е съразмерно и законосъобразно. В съдебната фаза на производството оспорващият не обори съществуването на описаните в обстоятелствената част на акта релевантни за дисциплинарната му отговорност юридически факти. Въз основа на данните по преписката възприетият извод за наличие на дисциплинарно нарушение е обоснован и не е опроверган чрез допустимите от закона процесуални способи и средства.

В обжалваното решение ПК на ВСС правилно приема, че нарушенията, описани в заповедта, съставляват дисциплинарни нарушения по по чл. 307, ал. 3, т. 3 във вр. ал. 2 ЗСВ, за които на основание чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "забележка" и по реда на чл. 314, ал. 4 ЗСВ същото е потвърдено. Дисциплинарното наказание е наложено от дисциплинарно наказващия орган в законово очертаните рамки, като правото на свободна преценка при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание е упражнено в съответствие с целта на закона.

По изложените съображения, подадената жалба срещу административния акт е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 172 и сл. от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, тричленен състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Б.А – следовател в Софийска градска прокуратура срещу решение по т. 3, т. 3.1 и т. 3.2 от протокол № 5 от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 13.02.2019 г., с което на основание чл. 314, ал. 4 ЗСВ е потвърдено наложеното със заповед № 3865/12.11.2018г. на административния ръководител на Софийска градска прокуратура дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ – „забележка“.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред 5-членен състав на Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.