Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция „Северна морска“ – гр. В. против решение № 1120/07.06.2019 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 744 по описа за 2019 г. на този съд. С решението е отменено решение № 32-82997/21.03.2018г. към MRN 18BG002005Н0001364/26.01.2018г. на Началника на Митница – Варна и в полза на „Милки груп био“ ЕАД, с ЕИК 202809846, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "М. П", № 22 А са присъдени разноски в размер на 1762 лева. В касационната жалба се излагат подробни съображения за наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие на решението с материалния закон - въз основа на което се иска от настоящата инстанция да бъде отменено оспореното решение.
Ответникът по касация – „Милки груп био“ ЕАД, оспорва чрез адв.. Ж, в писмен отговор касационната жалба. Счита, че решението на административния орган е немотивирано, същият не е приложил по делото доказателства към декларацията на третото лице, въз основа на които е увеличена митническата стойност, нито е съобразил различното търговско равнище, на което търгуват сравняваните дружества. Претендира разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна.
С решение № 3499/12.03.19г., постановено по адм. д.№ 14144/18г. Върховният административен съд, Първо отделение е отменил решение № 1870/10.10.2018г., постановено по адм. д.№ 1074/2018г. по описа на Административен съд гр. В. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на решението. В изпълнение на дадените указания е постановено обжалваното в настоящето производство решение, чийто предмет е решение № 32-82997/21.03.2018г. към MRN 18BG002005Н0001364/26.01.2018г. на Началника на Митница – Варна, с което е отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока по митническа декларация MRN 18BG002005Н0001364/26.01.2018 година. Компетентният орган е определил нова митническа стойност на внасяната от „М. Г. Б“ ЕАД стока – палмова мазнина, с произход Малайзия, ТАРИК код 1511909900- 1, 37лв./кг. и е установил мито за доплащане в размер на 811.73 лв. и ДДС – 1966.19 лева. Разпоредена е корекция на кл. 46 и кл. 47 от митническата декларация, както и да се вземе под отчет начисления размер на държавните вземания. Определени са задължения за лихви.
От фактите по делото се установява, че на 26.01.2018 г. в МП „П. В“ при Митница-Варна, била представена MRN № 18BG002005Н0001364/26.01.2018 г., за поставяне под режим „допускане за свободно обръщение на стоки“ – палмова мазнина IFFCO HQPO 3639 - 1120 колета по 20 кг. нето тегло, 22 400 кг., с произход Малайзия, ТАРИК код 1511909900. В кл. 22 от митническата декларация била посочена обща фактурна стойност 12 465.60 USD, при валутен курс за митнически цели 1, 65119 лв. за един долар. Митническите органи са поискали от дружеството допълнителна информация относно обстоятелството, че декларираната стойност на стоките е действително платената или подлежаща на плащане сума при продажбата им за износ на съюза. В отговор са представени договор за продажба BUL/SV/171108/249/01/08.11.2017 г., проформа фактура, търговска фактура, както и документи – фактура, товарителница, опаковъчен лист и търговски договор във връзка аналогични продажби на внасяните стоки. С договор BUL/SV/171108/249/01/08.11.2017 г. е договорена доставка на 1 359.60 тона плюс/минус 2%, като количеството е окончателно, при договорена цена от 556, 50 USD на тон, за периода от м. ноември до м. декември 2017 г. Всички поръчки по споразумението са в рамките на кредитен лимит, даден на клиента в размер на 1 700 000 щатски долара и кредитен период от 60 дни от датата на коносамента. Административният орган е извършил справка в Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи – МИСЗА, от която е установил, че декларираната митническа стойност е по-ниска от декларираната и приета митническа стойност на сходни стоки, с произход Малайзия, внасяни в същия период от други дружества, а след допълнителен анализ на митническата стойност на стоки с код КН 15119099 с произход Малайзия във всички държави членки за периода октомври 2013 г. до септември 2017 г. е установил, че митническата стойност на процесните стоки е значително по-ниска от тази на идентични/сходни стоки в останалите държави членки. Също от системата МИСЗА митническите органи са установили наличие на декларирана и приета митническа стойност на сходна стока, с произход Малайзия, внасяна в същия период от друго дружество по MRN 18BG002002H0010882/19.01.2018 г. с митническа стойност 1, 37лв. за 1 килограм.
Анализирайки обстоятелствата, митническите органи са възприели наличие на съмнения относно реалната митническа стойност на стоката, поради което не могат да бъдат приложени разпоредбите на чл. 70 от Регламент /ЕС/№ 952/2013 година. Дружеството е уведомено на основание чл. 26, ал. 1 от АПК за започване на административно производство, а на основание чл. 22, § 6 от МК му е предоставена възможност да изрази становище по мотивите на административния орган в 30 дневен срок от получаване на съобщението, като са посочени обстоятелствата, с които се обосновават съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност. В указания срок е постъпило становище, като дружеството е дало отговор на всяко от обстоятелствата, което според митническата администрация поражда съмнение относно стойността на стоката. Като не е възприела аргументите на „М. Г. Б“ ЕАД и е приел, че съмненията относно реалната митническа стойност на стоката не са отпаднали и след допълнителните уточнения, директорът на М. В е определил нова митническа стойност на стоката с подробно изложени в решението, обжалвано пред АДмС – Варна, аргументи. Изрично е посочено, че митническата стойност на стоки с код КН 15119099 с произход Малайзия в България е най-ниска, като относителният дял за периода на допуснатите до свободно обръщение стоки от „М. Г. Б“ ЕАД спрямо общото количество е 83, 63%, а договорената от „М. Г. Б“ цена е по-ниска от цените за палмова мазнина RBD при условия на доставка FOB, обявени в сайта на PALM OIL ANALYTICS.
По делото освен приложените с административната преписка писмени доказателства е изслушана и ССчЕ. От заключението на вещото лице се установява, че реално платената и подлежаща на плащане цена по фактура № 37637609/15.12.2017 г. е в размер на 75 661, 74 USD. Плащането по фактурата е извършено с валутен банков превод, в пълен фактуриран размер. Налице е съответствие между: фактурирания и декларирания вид стока; номера на фактурата за доставка и декларираната в ЕАД фактура; единичната цена по фактурата и тази по ЕАД; вида на пакетирането. За да постанови обжалваното решение, съдът е анализирал приложимата нормативна уредба, тълкуването на застъпените в нея понятия и мотивите на митническите органи, обосновали корекцията на декларираната митническа стойност в обжалваното решение. Приел е че, във връзка с възникналите в митническия орган съмнения за достоверността на декларираната стойност и дадените указания, дружеството е представило всички изискани документи, обосноваващи декларираната митническа стойност – договор с производителя, фактура, проформа фактура, документи за извършени разплащания и счетоводни записвания, данни относно сключена застраховка, за извършени транспортни разходи, но интерпретацията на същите от страна на митническите органи е неправилна, поради което и посочените в решението за корекция съмнения са необосновани. Според съда, решаващият орган за първи път с постановеното решение и в нарушение на правото на изслушване на лицето преди вземане на неблагоприятно за него решение се е позовал на липса на представени документи за разходите във връзка с транспортиране, натоварване или разтоварване на стоките от порт PARIS GUDANG, поради което тези констатации не следва да се тълкуват във вреда на лицето. За ирелевантно за спора е приел липсата на позоваване на договора с доставчика в коносамент № MSCUPM973272, както и непредставянето на износната декларация, доколкото тя не е документ, който според Митническия кодекс на Съюза удостоверява действителната договорена или реално платена цена.
Съдът е посочил, че митническите органи не са извършили анализ, съобразно изискванията на чл. 141 от Регламента за прилагане и съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице. Според съда цената от 1, 37 лв. /кг. е изчислена спрямо количеството и стойността на стоката по декларацията на „Г. Л“ ЕООД, като не е извършен анализ на условията по двете доставки съгласно Incoterms 2010 – CIF по процесната декларация /включваща застраховка и транспортни разходи/ и съответно как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, нито е съобразена разликата в договорените количества, различните срокове за отложено плащане, търговската марка и качеството на стоките. Посочил е обосновано защо не се възприемат твърденията, че се касае за сходни/идентични стоки и критериите при определянето им като такива, които не са съобразени при извършената преценка, а именно – дали стоките се търгуват на същото търговско равнище и по същество в същите количества. Съдът не е кредитирал статистическите данни за митническата стойност на стоки по код КН 15119099 с произход Малайзия от сайта на Европейската комисия и на PALM OIL ANALYTICS, с аргумента, че няма как от посочените данни за количества и цени, да се извърши преценка дали се касае за средностатистическите цени именно за сходни стоки. Съдът е приел за неотносимо към основанията за приложението на вторичния метод за определяне на митническата стойност по чл. 74, §2, б. б от МКС представеното писмо на директора на отдел в ОЛАФ ОСМ (2018) 18661 от 03.09.2018 г., поради липса на доказателства проверката, извършвана от ОЛАФ да е приключила с окончателен доклад, който да се ползва с доказателствена сила на официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. По тези съображения съдът е направил краен извод, че като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова такава, по декларация на трето лице, началникът на Митница – Варна е постановил незаконосъобразен административен акт.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Касационният съд намира изводите на АДмС – Варна за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АС - Варна. При разрешаването на спора АДмС-Варна е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на процесното решение. Както правилно е посочено в решението основният спор между страните е дали митническите органи са обосновали „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140 § 2 от Регламент /ЕС/№ 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент № 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорената стойност на сходни стоки. В процесния случай митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. В случая митническият орган е приложил вторичния метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. б) от Регламент № 952/2013 г., въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод – въз основа на договорната стойност. Правилно съдът е посочил, че в обжалваното решение на Н. М. В, не е извършен анализ на условията по двете доставки съгласно Incoterms 2010 – CIF (Cost, Insurance and Freight – т. е включваща застраховка и транспортни разходи) и FOB (Франко борд – при което купувачът има задължението да сключи договор с превозвача, като същевременно трябва да заплати всички такси по транспортирането, застраховката, разтоварването от кораба, и т. н.) и съответно как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените от двете дружества различни срокове за отложено плащане (60 дни за „Милки груп био“ и 90 дни за „Глобъл линкс“), на съществената разлика в договорените количества (105 тона съгласно договор на „Глобал линкс“ ЕООД от 7.08.2017 г. и 1359, 60 тона съгласно договор от 08.11.2017 г. на „М. Г. Б“ ЕАД), на търговската марка и качеството на стоките – каквото е изискването на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. В обжалвания административен акт липсва анализ и относно различния производител на стоките по двата вноса. Необосновано сходството на стоките е свързано с анализните сертификати към двата вноса. Видно от удостоверението за анализ издадено на 15.12.2017 г. от Ф. И СДН БХД, стоката по процесния внос представлява RBD палмово масло IFFCO HQP036/39, а според удостоверението за анализ на „Глобъл линкс“ стоката предмет на този внос е RBD палмово масло SOCFAT 37 рафинирано, избелено, дезодорирано. Не е извършен анализ и липсва обосновка, че продажбите са на същото търговско равнище. Макар и в двата случая да се касае за продажби на едро, това не е достатъчно за да се обоснове сходство, предвид наличието на съществена разлика между договорените количества от „Милки груп био“ ЕАД и „Глобъл линкс“ ЕООД.
Представеното във връзка с първото обжалване пред касационната инстанция писмо от Директора на отдел В1-Митнически и търговски измами към ОЛАФ № ОСМ/2018/18661 от 03.09.2018 г., не може да промени изводите за правилност на постановеното от АДмС-Варна решение. Освен че е с дата на издаване след като оспореното решение е постановено от Н. М. В, цитираното писмо представлява само уведомление и не е окончателен доклад по приключило разследване, който би се ползвал с удостоверителна сила по отношение на фактите, които съдържа.
По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и за това като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този резултата по спора, своевременно направено искане от процесуалния представител на дружеството, както и представените доказателства, в полза на „Милки груп Био“ ЕАД следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски, в размер на 504 лева.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1120/07.06.2019 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 744 по описа за 2019 г. на този съд.
ОСЪЖДА Териториална дирекция „Северна морска“ в А. М да заплати на „М. Г. Б“ ЕАД, гр. С. сумата от 504 лв., направени разноски в касационното производство. Решението е окончателно.