Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителната агенция „Медицински одит“ (ИАМО) против решение №31/28.02.2019г., постановено от Административния съд – Ловеч по адм. д. № 209/18 година в осъдителната му част.
С обжалваната част от решението на административния съд, частично са уважени предявените от д-р С.Д искове за заплащане на обезщетение за претърпени от нея имуществени и неимуществени вреди, както и ИАМО е осъдена да й заплати разноски.
В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната му част и се иска неговата отмяна, и отхвърляне изцяло на исковете. Претендират се разноски.
Ответникът в касационното производство – д-р С.Д чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и изразени устно в проведеното по делото съдебно заседание.
Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване срещу акт, неблагоприятен за касатора и подлежащ на съдебен контрол. Касационната жалба е неоснователна.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с искове за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на НП, издадено от ответната агенция, както и неимуществени вреди, изразяващи се в изпитвани от ищцата негативни чувства, притеснение и потиснатост във връзка със същото НП.
Съдът е приел за установено, че с въпросното НП на ищцата е наложено административно наказание за нарушение на чл. 71, т. 2 ЗЛЗ.Уено е, че НП е отменено с влязло в сила съдебно решение. Установено е също така, че във връзка с обжалването му ищцата е направила доказани разходи за адвокатска защита в размер на...