Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на и. д.директор на ТП на НОИ - Пловдив/съгл.Заповед №4737/12.03.2019г. на управителя на НОИ/ срещу Решение №751/03.04.2019г. по адм. дело №3505/2018г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е обявена нищожността на Решение №2153-15-218/29.10.2018г. на директора на ТП на НОИ - гр. П. поради противоречие с Решение № 6380/15.05.2018г., постановено по адм. дело №13922/2017г. по описа на Върховния административен съд и е върната административната преписка на директора на ТП на НОИ - гр. П. за ново произнасяне по жалба, вх.№1012-15-239/27.09.2018г., подадена от Е.Б, против Разпореждане №[ЕГН] /Протокол №2140-15-665/18.09.2018г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ-Пловдив относно отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при съблюдаване на дадените с посоченото съдебно решение указания по тълкуване и прилагането на закона. С решението ТП на НОИ - гр. П. е осъдена да заплати на Е.Б съдебни разноски в размер на 500 лева.
По съображения за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 от АПК, касаторът иска отмяната му. Подчертава, че съдът е формирал своя извод без да е анализирал в цялост събраните доказателства, релевантни към предмета на спора. Претендира и присъждане на разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация - Е.Б, чрез адв. С Гърбев, в писмен отговор и в съдебно заседание излага подробни мотиви за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски за касационната инстанция.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.
За да уважи сезиралата го жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт – Решение №2153-15-218 от 29.10.2018г. на директора на ТП на НОИ - гр. П. е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма. П. Ре №[ЕГН]/Протокол №2140-15-665/18.09.2018г. е издадено в хода на административно производство, развило се на основание чл. 99, ал. 1 т. 5, във вр. с чл. 114, ал. 1 от КСО, свързано с изпълнение на влязло в сила съдебно Решение №6380/15.05.2018г., постановено по адм. дело №13922/2017г по описа на ВАС, шесто отделение. Така постановеният административен акт е издаден от компетентен орган, длъжностното лице, на което е възложено неговото издаване, съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО.
След преценка обаче по реда на чл. 177, ал. 2 от АПК за съответствие на административният акт с влязлото в сила съдебно Решение №6380/15.05.2018г. по адм. дело №13922/2017г. на ВАС, първоинстанционният съд е установил, че той е в противоречие с изразената от съда воля. Указанията, дадени от съда с посоченото решение, са задължителни за административния орган при повторното издаване на вече отмененото с цитирания съдебен акт разпореждане, като неизпълнението им опорочава новото волеизявление, което само по себе си представлява основание за обявяване нищожността на акта. Не са посочени от органа и конкретни мотиви за отказа да се приемат и кредитират събраните доказателства за установения осигурителен стаж на заявителя и и да се възприемат изводите за неговото преобразуване за нуждите на отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по смисъла на чл. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.
След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е валидно, допустимо и правилно и не страда от пороци, обуславящи наличието на отменителни основания по чл. 209 от АПК.
По делото е установено, че жалбоподателката Бояджиева е подала заявление, вх. № 2113-15-19/04.01.2016 г. за отпускане на лична пенсия, ведно с приложени доказателства, удостоверяващи осигурителен стаж.
Със свое Разпореждане №[ЕГН]/Протокол №2140-15-335/28.04.2016г., ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – гр. П. е отказал поисканата пенсия, като приел, че не е изпълнено условието на чл. 69а от КСО за наличието на 25 години стаж на длъжността „балерина, балетист или танцьор“, няма доказателства за наличието на осигурителен стаж от 10 години първа категория труд или най-малко 15 години от втора категория труд, каквото е изискването на чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО, както и обстоятелството, че заявителката няма навършена възраст [възраст] и осигурителен стаж 35г. и 02м., за да отговори на условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО. Това разпореждане е оспорено по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО пред директора на ТП на НОИ – Пловдив, който със свое Решение №2153-15-206/15.08.2016 г. е оставил без уважение жалбата.
С Решение №1863/02.11.2017г., постановено по адм. дело № 2086/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, съдът е отхвърлил жалбата на Е.Б.
Недоволна от постановения съдебен акт, жалбоподателката инициирала касационно производство, по което било образувано адм. дело №13922/2017г по опис на ВАС, шесто отделение. С постановеното по него окончателно Решение №6380/15.05.2018г. било прието, че решението на първоинстанционният съд е неправилно, а атакуваният административен акт е незаконосъобразен поради противоречието му с административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. В тази връзка било посочено, че изводите на административните органи по пенсиониране не съответстват на събраните по делото доказателства.
При подробни мотиви, съобразени с всички доказателства, включително и приетите заключения по три съдебни експертизи, касационният съд направил извод, че са налице достатъчно годни и несъмнени доказателства, че осигурителният стаж на Е.Б отговаря на всички изисквания на чл. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО, а именно: навършени 47 години и 8 месеца, над 10 години при условията на първа категория труд и сбор от осигурителен стаж и възраст 94. Допълнително посочил, че трудът, положен от нея на длъжността „артист – балетист“ за времето 01.04.1987 г. – 01.07.1989 г. е от първа категория, съобразно разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж. По изложените мотиви обжалваното първоинстанционно решение било отменено и вместо него постановено друго, с което обжалваното Решение №2153-15-206/15.08.2016г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив е отменено, а преписката - върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление при съобразяване с мотивите, изложени в касационното решение.
От страна на административния орган, в изпълнение на съдебното решение било издадено Разпореждане №[ЕГН]/Протокол №2140-15-665/18.09.2018г. от ръководител “ПО” при ТП на НОИ – Пловдив, с което отново бил изследван въпросът за осигурителния стаж, положен от Бояджиева. Така, въпреки че възприел мотивите на съда относно приетите доказателства / удостоверение обр.УП-3 №4/30.06.1994г., издадено от осигурителя Студентска кооперация „Май“- Пловдив/, административният орган не признал другите събрани по преписката писмени доказателства, без да изложи мотиви и без да коментира по същество въпроса дали са изпълнени от страна на заявителя всички изисквания за придобиване правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по смисъла на чл. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО.
С Решение № 2153-15-218 от 29.10.2018г., директорът на ТП на НОИ – гр. П. е оставил без уважение жалбата против посоченото разпореждане, като се мотивирал, че не са изпълнени изискванията на чл. 69а ал. 1 от КСО и на чл. 69б ал. 2 от КСО.
Първоинстанционният съд правилно е приложил нормата на чл. 177, ал. 2 от АПК, като е посочил, че указанията на Върховния административен съд са задължителни за административния орган при повторното му произнасяне, а неизпълнението им опорочава новото волеизявление.
Съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни, като в случая е налице влязло в сила Решение № 6380 от 15.05.2018 г., постановено по адм. дело № 13922/2017 г. на ВАС. В обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт е посочено, че административният акт е постановен и при липса на годни мотиви, тъй като е маркирано единствено, че е налице дублиране на определен период, без да са изложени мотиви за това и без да са зачетени останалите неоспорени годни доказателствени средства и заключенията по кредитираните от съда експертизи.
Следва да се посочи, че силата на пресъдено нещо по отношение правото на пенсия и реалния осигурителен стаж на Е.Б, отговаряща на всички изисквания на чл. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО, преклудира всички евентуални основания да се откаже издаването на позитивен административен акт при посочените от съда параметри, независимо дали такива са били изрично обсъдени от администрацията или съда при предшестващи производства. Значение би имало само настъпването на нов правопроменящ юридически факт, който да преодолее установения от съда материалноправен порок. В случая такъв факт не е настъпил, което обосновава наличието на хипотезата на чл. 177, ал. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК – основание за обявяване нищожност на акта и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Относими по предмета на спора нови правопораждащи или правопогасяващи факти не са осъществени и обосновано Административен съд - Пловдив е констатирал наличие на предпоставките по чл. 177, ал. 2 АПК, детерминиращи нищожност на издадения повторен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69а, чл. 69б и чл. 68, ал. 1-2 от Кодекса за социално осигуряване .
Повторно издаденият акт, включително отказ, със същото съдържание като отменения, не поражда правни последици. Еднакво е съдържанието, когато са разпоредени същите права и задължения на същите фактически основания. Нищожен е и актът, издаден в нарушение на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона.
Администрацията е обвързана от съдебните решения по административни дела, и в частност, в настоящия случай, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, наложена му от задължителните указания по тълкуване и прилагане на материалния закон от съда.
Неотносими за настоящия спор са всички повторно обсъждани обстоятелства, по които съдебните инстанции са се произнесли при разглеждането на първия отказ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С действията си, след влизане в сила на отменителното решение, административният орган е пререшил спора относно съществуването на правото на лична пенсия на Бояджиева по посочения по - горе ред, незачитайки постановеното влязло в сила съдебно решение на Върховния административен съд.
Изложеното налага извод, че решението на Административен съд – Пловдив, с което административният акт е обявен за нищожен, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, като е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях.
При този изход на спора, акцесорната касаторова претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение също се явява неоснователна и не следва да се уважи, но следва да бъде уважена претенцията на ответника по касация за разноски, представляващи адвокатско възнаграждение и то в пълния й размер от 500 лева, тъй като същата е доказана и не е много над минимума, посочен в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като съдът отчита и процесуалната активност на страната, представена и в съдебно заседание и в ангажиране на писмен отговор.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №751/ 03.04.2019 г. постановено по административно дело №3505/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - град Пловдив да заплати на Е.Б от [населено място] съдебни разноски за касационното производство вразмер на 500.00 /петстотин/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.