Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Б.К от [населено място] против решение № 3446 от 21.05.2019 г. по адм. дело № 1423 по описа за 2019 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 253-21-10 от 11.01.2019 г. на Директора на ТП на НОИ София град.

Изложените доводи за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 68 от КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – София - град е оспорил касационната жалба в писмено становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София – град е решение № 253-21-10 от 11.01.2019 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София - град, потвърждаващо разпореждане № [ЕГН] от 06.11.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, в частта за началната дата 09.07.2018 г., от която е извършено изменение на получаваната от Б.К лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Решението на първоинстанционния административен съд, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е валидно, допустимо и правилно. След като е подложил на преценка всички събрани доказателства относно придобития от жалбоподателката осигурителен стаж и доход, съдът е приел, че началната дата,...