Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на О.М от [населено място] против решение № 637/04.02.2019г., постановено по адм. дело № 8530/2018г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № ДК-10-ЮЗР-60/ 25.05.2016г. на началника на РДНСК-Югозападен район.

С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед.

Ответниците началник на РДНСК-София (правоприемник на РДНСК-ЮЗР) и П.С оспорват жалбата. Главният архитект на район „Витоша“-СО не взема становище.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна.

За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че заповедта, с която е отменено по жалба на П.С разрешение за строеж № 362/03.12.2013г. на гл. арх. на район „Витоша“-СО за „Реконструкция и разширение на съществуваща жилищна сграда със ЗП=89, 39 кв. м. и РЗП 264, 87 кв. м. в УПИ XI-641, кв. 15 по плана на [населено място], [квартал] на името на О.М“, е изцяло законосъобразна. Липсата на съгласие на П.С с нотариална заверка на подписа по чл. 183, ал. 2 ЗУТ за разрешеното строителство, представляващо надстрояване и пристрояване на сграда в режим на „хоризонтална етажна собственост“, води до незаконносъобразност на разрешението за строеж. Допустимостта на оспорването на разрешението за строеж е установена с влязло в сила съдебно определение. Прието е, че са налице нарушения в процедурата по съобщаване на заповедта и оспорването й е допустимо, но неоснователно.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон.

Правилно и обосновано първоинстанционният съд приема, че оспорването на заповедта е допустимо при липсата на безспорни доказателства за надлежното й съобщаване и датата на връчването на копие от нея на оспорващата О.М.П има право на жалба срещу заповедта, с която е отменено разрешение за строеж на нейно име.

По делото са събрани доказателства за всички правнозначими факти. Установено е, че О.М е собственик на южната част от сграда-близнак и 5/13 ид. ч. от общите части, а П.С е собственик на северната половина от същата сграда и 8/13 ид. ч. от общите части на цялата сграда. Тя е построена въз основа на отстъпено през 1967г. право на строеж върху държавна земя. След доброволна делба през 1971г. на новопостроената „сграда-близнак“ са обособени два самостоятелни обекта(сгради) от южната и северната страна, с обща вертикална съединителна стена и общ покрив. След извършването на съдебна делба по гр. д. 31209/2007г. на СРС съсобственият УПИ XI-466 в кв. 15 по плана на [населено място], [квартал] е разделен и в дял на О.М е поставен УПИ XI-641, а на СО е поставен УПИ XIII-641. Одобрено е изменение на плана за застрояване, като е предвидено свързано застрояване на двата имота. Така поземленият имот не се явява обща част за сградата-близнак, а всяка сграда е разположена в един от двата съседни урегулирани поземлени имоти и се допират ( имат обща разделителна стена) на общата регулационна линия. В конкретния случай липсват общи вход, стълбища, плочи, трегери, външни стени, таван, изби и пр. Всяка част от общата вертикална съединителна стена и съединен покрив обслужва само отделната сграда близнак. При тези фактически обстоятелства, настоящият съдебен състав приема, че дори и при построяването на сградите-близнак в общ поземлен имот да е създадена етажна собственост, то тя е прекратена с реалната делба на имота в два отделни УПИ и отреждането им за свързано застрояване на общата им регулационна граница. Общата вертикална стена и общ покрив, които обслужват само отделните сгради, не са достатъчни да се приеме, че къщата-близнак е в режим на етажна собственост, в която отделни жилища (самостоятелни обекти в общата сграда) принадлежат на различни лица. Именно като отделни сгради в различни УПИ, а не като самостоятелни обекти в обща сграда, са отразени и в действащата кадастрална карта и кадастрален регистър на София, м. Драгалевци. Отмененото с оспорената заповед разрешение е издадено за реконструкция и разширение на съществуващата жилищна сграда в УПИ XI-641, собственост на О.М, а не на цялата сграда-близнак. Като не е съобразил тези специфични за конкретния случай обстоятелства, първоинстанционният съд неправилно е приел, че се касае за надстрояване и пристояване на сграда-етажна собственост, за разрешаването на които е необходимо съгласие с нотариална заверка на подписите на всички собственици в етажната собственост според чл. 183, ал. 2 ЗУТ.

Доколкото определението за допустимостта на оспорването на разрешението за строеж от П.С( с аргументи по чл. 185, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, а не по чл. 183, ал. 2 ЗУТ), постановено по адм. дело № 2750/2015г. на АССГ ( искането за отмяна на което на О.М е оставено без разглеждане по адм. дело № 14208/2018г. на ВАС) е задължително за по-долния съд, съгласно чл. 235, ал. 2 АПК, правилно първоинстанционният съд приема, че заповедта е постановена по допустима жалба на П.С.Н обаче жалбата е счетена за основателна, а постановената по нея заповед за законосъобразна.

В случая не е приложима разпоредбата на чл. 183, ал. 2 ЗУТ, защото не се касае за разрешаване надстрояването и пристрояването на сграда-етажна собственост. Дори да се приеме, че се разрешава преустройство на собствен обект в сграда-етажна собственост, отново не се изисква съгласието на другия собственик, защото не се променя предназначението му, не се отнемат общи помещения и площи или части от тях, не се изменят съществено общите части на сградата и не са налице някои от случаите по чл. 185, ал. 1 ЗУТ, при които се изисква съгласие на останалите собственици на етажната собственост.

Като е приложил неправилно материалния закон, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да се отмени незаконосъобразната заповед.

При този изход на делото разноските са в тежест на административния орган, чийто акт се отменя и следва да се присъдят в полза на касатора, по направеното своевременно искане и до претендирания размер за двете съдебни инстанции. Възражението за прекомерност на платените адвокатски възнаграждения се явява неоснователно с оглед значителната фактическа и правна сложност на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 637/04.02.2019г., постановено по адм. дело № 8530/2018г. по описа на Административен съд София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Заповед № ДК-10-ЮЗР-60/ 25.05.2016г. на началника на РДНСК-Югозападен район и

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.С срещу Разрешение за строеж № 362/03.12.2013г. на гл. арх. на район „Витоша“-СО за „Реконструкция и разширение на съществуваща жилищна сграда в УПИ XI-641, кв. 15 по плана на [населено място], [квартал] на името на О.М, като го ОСТАВЯ В СИЛА.

ОСЪЖДА РДНСК-София да заплати на О.М от [населено място] сумата от 1820лв - разноски за двете съд0ебни инстанции. РЕШЕНИЕТО е окончателно.