Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от "Б. Б" ЕООД със седалище гр. С., ЕИК 200656394 чрез адв. Х.К и адв.П.Й против решение № 7851 от 18.12.2017 г., постановено по адм. д. № 11089/2017 г. по описа на Административен съд - София-град, II отделение, 56 състав. Касационният жалбоподател оспорва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи насочените срещу Агенция по вписванията искови претенции в пълния им предявен размер. Обжалва решението и в частта за разноските и претендира разноски за двете инстанции.

Редовно призован за съдебно заседание, касаторът „Б. Б“ЕООД –гр. С., се представлява от адв.. К и адв.. Т, които поддържат касационната жалба, а по същество твърдят основателност на същата, съответно – неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в касационната жалба и в депозирани по делото писмени бележки.

Ответникът по касационната жалба, Агенция по вписванията, редовно призован, се представлява от юриск. Тодорова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на обжалваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в писмен отговор на касационната жалба, както и устно – в хода по същество.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагопрятен за нея съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството пред Административен съд – София град е образувано по предявен на основание чл. 49 от Правилник за вписванията иск от „Б. Б“ЕООД - гр. С. срещу Агенция по вписванията, с който се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 65 742, 58 лв., ведно със сумата от 20 073, 77 лв - законна лихва върху главницата, изтекла за периода от 09.06.2013 г. до 08.06.2016г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Основанието за претенцията е издаденото от Агенция по вписванията непълно и неточно Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот изх.№ 8202 от 16.03.2011г., в което не е вписана учредената в полза на „Б. П“АД-клон София договорна ипотека върху собствения на „Н. Ил“ УАД – в несъстоятелност недвижим имот, а именно : апартамент № 3 с площ от 82, 90 кв. м., находящ се в жилищна сграда в [населено място], [адрес]. Имуществените вреди се изразяват в невъзможността ищецът да участва като присъединен обезпечен кредитор по изп. д. № 20108520400490 по описа на ЧСИ К.П, с район на действие СРС, рег. №852 и да се удовлетвори от получената при извършената по същото дело публична продан цена на продадения апартамент - от една страна, а от друга - е загубил своето обезпечение, доколкото съгласно чл. 175 от ЗЗД с извършване на публичната продан процесната договорна ипотека е погасена.

С обжалваното решение АССГ е отхвърлил изцяло предявените от „Б. Б“ЕООД – гр. С. срещу Агенция по вписванията обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) и е осъдил ищцовото дружество да заплати на Агенция по вписванията сумата от 300 лв съдебни разноски.

За да стигне до този правен резултат, съдът, позовавайки се на мотивите на постановеното от смесения петчленен състав на ВАС и ВКС в производство по спор за подсъдност Определение № 61/05.10.2017 г. по адм. д. № 45/2017 г. по описа на ВАС и ВКС, е приел, че е сезиран с искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, доколкото се претендират вреди от административна дейност. Със своя допълнителна писмена молба от 14.03.2017 г. ищцовото дружество е уточнило, че претендира вредите от незаконосъобразните действия на служители на Агенция по вписванията /АВп / по издаване на удостоверение с невярно и неточно съдържание, евентуално – от незаконосъобразните им бездействия по неотразяване в издаденото удостоверение на вписаната в полза на „ Б. Б“ ЕООД – гр. С. договорна ипотека върху недвижимия имот. Алтернативно претендира вреди от незаконосъобразен административен акт – Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот изх. № 8202/2011г. на АВп от 16.03.2011г. или нищожното разпореждане за издаването му.

Макар АССГ да е отбелязал, че по същество се претендират вреди от невярното удостоверяване, обективирано в Удостоверение изх. № 8202/2011г. от 16.03.2011г. на АВп и дейността по издаването му е безспорно административна дейност, съдът е разгледал поотделно всички форми на проявление на първата от кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е прел, че по делото не се доказва нито наличието на отменен като незаконосъобразен административен акт, нито нищожен такъв по см. на чл. 204, ал. 3 от АПК, нито е налице незаконосъобразно фактическо действие или бездействие по см. на чл. 204, ал. 4 от АПК. По делото липсват данни разпореждането за издаването на документа-процесното удостоверение, което съставлява индивидуален административен акт по см. на чл. 21, ал. 3 от АПК, да е било отменено като незаконосъобразно по съдебен ред, което обуславя недопустимост на претенцията по смисъла на чл. 204, ал. 1 от АПК. АССГ е заключил, че и при извършения в исковото производство инцидентен контрол за валидност на разпореждането за издаване на процесното удостоверение, не се установява нищожност на същото, доколкото удостоверението е издадено от компетентен орган в рамките на материалноправната му компетентност и без да са налице толкова съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до нищожността му. За да обоснове извода си за липса на нищожен административен акт, от който да се претендират вредите, съдът се е позовал и на т. 6 от ТР № 7/2012г. от 25.04.2013 г. по т. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която проверката, която съдията по вписвания извършва по реда на чл. 32а, ал. 1 от Правилника по вписванията се ограничава само до преценката дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно законовите изисквания за форма и съдържание, без да проверява наличието на материалноправните предпоставки за издаването му.

АССГ е стигнал до извода, че не е налице нито твърдяното от ищеца незаконосъобразно действие, нито незаконосъобразно бездействие, от което да се претендират вредите, доколкото разпореждането за издаване на процесното удостоверение съставлява индивидуален административен акт по см. на чл. 21, ал. 3 от АПК, а самото удостоверение е официален удостоверителен документ - писмено волеизявление, а не фактическо действие или бездействие.

Само поради липсата на първата от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличието на отменен като незаконосъобразен или нищожен по реда на чл. 204, ал. 3 от АПК административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие, АССГ е отхвърлил обективно предявените искове, без да разглежда наличието на останалите предпоставки.

Съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Съображенията на ВАС, трето отделение в тази насока са следните:

Фактическата обстановка по делото е правилно установена, но изводите на съда не съответстват на твърденията в исковата молба и събраните по делото доказателства. „Б. Б”ЕООД е титуляр на вземания срещу „Н. Ил”ЕАД – в несъстоятелност, ЕИК: 131389020, в размер на 2 083 814, 94 лева – главница; 118 304, 71 лева – договорени лихви за периода 30.03.2010г. до 22.10.201г.; 652 487, 56 лева – законна лихва за периода26.10.2010г. – 08.09.2013г. и 1764, 70 лева – разноски, вено със законната лихва върху главницата, считано от 09.09.2013г. до окончателното плащане. Взиманията в този размер са включени в списъка на приетите вземания по т. д. 5671/2012г. на СГС, ТО, VI – 12 състав, изготвен от синдика Е.Т, обявен в ТР по партида на „Н. Ил”ЕАД – в несъстоятелност и одобрен от съда по несъстоятелността с Определение от 10.07.2014г. по чл. 692, ал. 1 от ТЗ по т. д. № 5671/2012г. на СГС, ТО, VI – 12 състав. Описаните вземания произтичат от Договор за кредит № 129/2005г., сключен на 29.03.2005г. между „Н. Ил”АД и „Б. П АД – клон София”, регистрирано като клон на чуждестранно лице. С решение № 46/24.03.2006г. на СГС, Фирмено отделение по фирмено дело № 24013/1993г. е вписано прехвърляне на търговското предприятие на „Б. П АД – клон София” на „П. Е”АД, рег. по ф. д. № 24013/1993г. по описа на СГС. По силата на извършеното прехвърляне на търговското предприятие, считано от 24.03.2006г. кредитор по Договора за кредит е „П. Е”АД, рег. по ф. д. № 24013/1993г. по описа на СГС. С Решение № 47/25.04.2006г. на СГС по фирмено дело № 24013/1993г. е вписана промяна във фирмата на дружеството – от „П. Е”АД на „Б. П. Б”АД. „Б. П. Б”АД е пререгистрирана в ТР на 17.03.2008г. с ЕИК 83163369. Съответно, страна по всички анекси, сключени след извършеното прехвърляне на търговското предприятие е „Б. П. Б”АД. По силата на Договор за кредит на „Н. Ил”АД е предоставен кредит в първоначален размер до 540 000 евро. Наред с други обезпечения, като условие за отпускане на кредита, Договорът за кредит предвижда „Н. Ил”АД да учреди в полза на кредитора договорна ипотека върху следния недвижим имот: апартамент № 3 на първи жилищен етаж, със застроена площ от 82, 90кв. м., находящ се в жилищна сграда в [населено място], [адрес]. Ипотеката е учредена на 15.04.2005г. с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 38, том 1, рег. № 935, дело № 36 от 2005г. по описа на нотариус А.Д, район на действие СРС, който НА е вписан в Служба по вписванията – гр. С. под акт № 113, том XIII, дело № 12141/15.04.2005г.

В последствие в периода 30.09.2005г. – 23.06.2010г. Договорът за кредит е изменян чрез сключване на общо 7 анекса.

За задълженията на „Н. Ил”АД по кредита Банката се е снабдила със заповед за изпълнение по чл. 417ГПК и изпълнителен лист.

На 26 – 27.10.2010г. „Б. П. Б”АД като цедент и „Б. Б”ЕООД като цесионер сключват Договор за прехвърляне на вземане по Договор за кредит № 129/2005г., сключен на 29.03.2005г. С Договор за цесия Банката е прехвърлила на ищцовото дружество всички свои вземания по Договора за кредит. Извършената цесия е съобщена на длъжника „Н. Ил”ЕАД чрез уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.Дорът за цесия е вписан в книгите по вписванията при Служба по вписванията – гр. С..

На 18.01.2012г. ищецът „Б. Б”ЕООД получава молба от „Н. Ил”ЕАД, от която научава, че частен съдебен изпълнител К.П е извършил публична продан на процесния апартамент. Нито „Б. Б”ЕООД, нито цедентът „Б. П. Б”АД, са били уведомени за извършената публична продан. След справка при ЧСИ К.П се оказва, че процесният апартамент е продаден по изпълнително дело № 20108520400490. По посоченото изпълнително дело е налично издадено от АВ Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот изх. № 8202/2011г., издадено на 16.03.2011г. за процесния апартамент, в което не фигурира ипотека учредена върху апартамента за обезпечаване на вземанията по Договора за кредит.

Неправилен е решаващият извод на АССГ за принципната липса на първата от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно : наличие на отменен като незаконосъобразен или нищожен административен акт, фактическо действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице при или по повод осъществяване на административна дейност.

Както правилно е приел АССГ, и първоинстанционният административен съд, и настоящата касационна инстанция са обвързани от постановеното в производството по спор за подсъдност Определение № 61/05.10.2017 г. по адм. д. № 45/2017 г. по описа на ВАС и ВКС по отношение обстоятелството, че издаването на процесното удостоверение съставлява административна дейност, отговорността за вреди от която се реализира по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Неправилно обаче АССГ е разсъждавал за наличието или липсата на незаконосъобразен административен акт, фактическо действие или бездействие по смисъла на общата разпоредба на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, пренебрегвайки обстоятелството, че разпоредбата на чл. 49 от Правилник за вписванията предвижда специална хипотеза за ангажиране отговорността на Агенция по вписванията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно : при несъответствие между данните по книгите за вписване и издадените удостоверения и препис, взема се под внимание това, което е вписано в книгите, но Агенция по вписванията отговаря за вредите, които произтичат от допуснатите неточности в тия удостоверения и преписи.

В случая дали е налице приложимата в случая хипотеза на чл. 49, изр. второ от Правилник за вписванията или не, следва да се прецени едва след като се установи какви са данните относно процесния апартамент по книгите за вписванията – за обследвания в издаденото Удостоверение изх. № 8202/16.03.2011г. на АВп. период - от 17.09.1998г. до 09.03.2011г., както и до датата на издаденото Постановление за възлагане на НИ по чл. 496 по изп. д. № 20108520400490 – до 15.06.2011г.; съответно в книгите за вписванията в този времеви отрязък вписан ли е нот. акт за учредяване на договорна ипотека върху недв. имот № 38, том Първи, рег. № 935, н. д. № 36 от 15.04.2005г. на нотариус А.Д с район на действие СРС, рег. № 404 по регистъра на Нотариалната камара, както и други договорни или законови ипотеки и други вещни тежести и в какъв ред спрямо цитирания по-горе нот. акт за учредяване на договорна ипотека с обект - процесния недвижим имот апартамент № 3 в жилищна сграда-бл. На [адрес], [населено място] на първи етаж, състоящ се от две стаи с кухненски бокс, сервизни помещения и тераса, застроен на 82, 90 кв. м., заедно с мазе № 2. Едва ако се установи несъответствие между данните по книгите за вписвания и издаденото Удостоверение изх. № 8202/16.03.2011г. на АВп. и това несъответствие се дължи на допуснати неточности в процесното удостоверение, едва тогава ще бъде налице първата от материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на Агенция по вписванията за вреди по чл. 49 ПВп във вр. с чл.-1, ал. 1 от ЗОДОВ. Към настоящия момент по делото не се съдържа надлежно издадена в писмена форма информация от книгите за вписванията за цитираните по-горе обстоятелства. Съдът е постановил решението си в нарушение на прогласените в чл. 7 и чл. 9 от АПК основни принципи в административния процес – принципът за истинност и принципът за служебното начало. В противоречие с тези принципи съдът не е упражнил правомощията си по чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК, конкретизирани в чл. 171, ал. 4 от АПК и не е напътил страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Въпреки диспозитивното начало в исковото производство / каквото е и това по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ/, конкретният исков процес по силата на специалната разпоредба на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ се развива по реда на АПК, т. е. при действие на засиленото по АПК служебно начало, задължаващо съда, без да подменя посочения от ищеца ответник, да спазва основните принципи на АПК, вкл. и задълженията си по чл. 9 от АПК и чл. 171, ал. 4 от АПК.

Едва след събиране на необходимите писмени извлечения от книгите по вписвания относно процесния имот / надлежно заверени от издателя им/ и установяване налице ли са основания за ангажиране отговорността на Агенция по вписванията за вреди от допуснати неточности в Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот изх. № 8202/16.03.2011 г., съдът следва да развие и съображения относно това дали са се осъществили и другите материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди – реално настъпване на твърдените вреди и наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между претърпените вреди и евентуалното неточното удостоверение.

Предвид изхода от спора и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК ВАС не дължи произнасяне по исканията на страните за присъждане на разноски .

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 7851 от 18.12.2017 г., постановено по адм. д. № 11089/2017 г. по описа на Административен съд - София-град, II отделение, 56 състав и

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.