Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „А. Т“ЕООД, срещу решение №748/10.04.2019 г. постановено по адм. д.№1983 по описа на Административен съд – Варна за 2017 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт №Р-03002516006040-91-001 от 24.03.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение №184/14.06.2017 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“- Варна, с който на ревизираното лице са определени данъчни задължения по ЗДДС в размер 90 000 лв. главница и лихви в размер на 10 325 .16 лв.

Касаторът поддържа наличие на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизвоствените правила.

В хода на съдебното производство са събрани всички необходими доказателства, като е установена реалност на доставките по процесната фактура – строителство на обект „Складова база - малка база - изваръчно и водно стопанство голяма сграда - хладилни камери“.

Неоснователен е доводът, че протоколите обр. 19 за установяване на извършването на СМР не следва да се ценят, тъй като са частни документи, които не притежават обвързваща съда материална доказателствена сила. При постановяване на решението са пренебрегнати и свидетелските показания от които се установява, че строителството е започнало преди да бъде одобрена част от строителна документация. Не са ценени представените многобройни писмени доказателства, които в своята взаимовръзка установяват реалността на доставките.

Защитната теза на ревизираното лице е подкрепена и от приетите по делото ССчЕ и СТЕ, които установяват верността на твърденията му в хода на производството пред органите по приходите.

Възразява се срещу изводите на съда, че е следвало след като изграждането на обекта е завършило през 2013 г., процесната...