Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М.К, насочена срещу Решение № 418 от 19.06.2018 г. по адм. дело № 21/2018 г. на Административен съд - Плевен (АС Плевен) в частта, с която е отхвърлен иска срещу Областна дирекция „Земеделие“ Плевен (ОДЗ Плевен).

От изложението в жалбата могат да се извлекат твърдения за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон.

Касационният жалбоподател счита, че противозаконно е лишен от право да се разпорежда и да управлява негов поземлен имот. Моли да се отмени обжалваното решение и да се уважи предявения иск. Подробни доводи са развити в представените писмени бележки.

Ответникът - Областна дирекция "Земеделие"- Плевен в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Данов моли да се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова иска да бъде потвърдено.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

АС Плевен е сезиран с искова молба /ИМ/ на М.К, срещу Областна дирекция „Земеделие“ Плевен, с който е предявен иск за вреди в размер на 8523 лева от конфискувана 10, 857 дка земеделска земя, и за пропуснати ползи от същата земя, както и законната лихва върху тях.

С обжалвания съдебен акт на Административен съд - Плевен е ОБЯВЯВЕНО ЗА НИЩОЖНО Решение № Д182/ 31.03.2000 г. на ПК - Д. Д, с което на М.К е определено правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, както следва: 10, 875 дка, III кат с решение № Д-ОБ от 13.01.2000 г по чл. 19,...