Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности” Варна, главна дирекция „Фискален контрол” при ЦУ на НАП против решение № 764/15.04.2019г., постановено по адм. д.№ 536/2019г. по описа на Административен съд – Варна, допълнено с определение №1148/03.05.2019г. в частта за разноските, с което е отменена Заповед № 56-ФК/15.02.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Ответникът – „Класико КА“ ООД, чрез адв.. В, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото ѝ съобрази следното:
С обжалваното решение на Административния съд – Варна е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 56-ФК/15.02.2019 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности” Варна, главна дирекция „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС вр. с чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на „Класико КА“ ООД е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект –магазин за цветя, находящ се в гр. В., пазар „Левски“ маг. 47, и забрана за достъп до него за срок от 10 дни.
С оспорената заповед е прието, че при извършена контролна покупка на обща стойност 6 лв. „Класико КА“ ООД не е изпълнило задължението си за направено плащане да издаде фискална касова бележка, поради което е нарушен чл. 25, ал. 1 вр. чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, и е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговския обект, в който е констатирано нарушението, за срок от 10 дни.
Съдът е приел, че представените писмени доказателства не установяват по безспорен начин извършването на административно нарушение на чл. 25 ал. 1 вр. чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н–18/13.12.2006 г. на МФ – неиздаване на фискална касова бележка или бележка от кочан. Така постановеното решение е неправилно.
В разпоредбата чл. 186, ал. 1, т. 1, б.”а” от ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице, което не спазва реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба/. Този ред е уреден в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Това означава, че заповедта представлява индивидуален административен акт, който следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание.
Заповедта за налагане на ПАМ е издадена, предвид установеното нарушение на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, от страна на „Класико КА“ ООД, за което е съставен Протокол за извършена проверка сер. АА № 0280396/14.02.2019 г., на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК. В съдебното производство протоколът не е оспорен по реда на чл. 193, ал. 3 ГПК.
Според настоящият състав, в случая установената продажба на 1 бр. роза в проверения търговски обект, за която не е издаден фискален бон от ФУ е обоснована с годно доказателствено средство - протокол, съставен при условията и реда на чл. 50 от ДОПК, обективиращ действията на органите по приходите, от длъжностни лица в кръга на правомощията им, по установения ред и форма. В случая протокол сер. АА № 0280396/14.02.2019 г. е съставен в присъствието на В.Н – съдружник, който е присъствал по време на проверката и го е подписал без заявени резерви и възражения. Протоколът е официален свидетелстващ документ, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, поради което е годно доказателство за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Видно от разпечатания КЛЕН продажбата не е била регистрирана.
В заповедта се съдържат и мотиви защо срокът за налагане на мярката е 10-дневен. Той е съобразен с тежестта на извършеното нарушение, последиците от същото и вида и местонахождението на обекта.
Поради изложеното касационната жалба се явява основателна. Обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, а жалбата на „Класико КА“ ООД срещу заповедта за налагане на ПАМ следва да бъде отхвърлена. Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. При този изход на спора на касатора се дължи присъждане на претендираното юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции по 100 лв., или общо в размер на 200 лв., определени по реда на АПК, ЗПрП и Наредба за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 764/15.04.2019г., постановено по адм. д.№ 536/2019г. по описа на Административен съд – Варна, допълнено с определение №1148/03.05.2019г. в частта за разноските, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Класико КА“ ООД, ЕИК 201929725, срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка 56-ФК/15.02.2019 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности” Варна, главна дирекция „Фискален контрол” при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Класико КА“ ООД, ЕИК 201929725, да заплати на Националната агенция за приходите гр. В. юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 200 лв. Решението е окончателно.