Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Т. Т“ ООД, седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Ген. М.С“ №4, ет. 4, ап. 8 срещу Решение №1074 от 01.11.2018 г. на Административен съд, София област, постановено по административно дело №893/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на „Т. Т“ ООД срещу Заповед №18-1204-000782 от 09.05.2018 г. на началника на група в сектор „Пътна полиция“ в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – София, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „н“ от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) му е приложена принудителна административна мярка „временно спиране от движение на моторно превозно средство“ – влекач, марка „Скания“, модел „Р 440 ЛА“, регистрационен [рег. номер на МПС], за срок от три месеца.

Касационният жалбоподател – „Т. Т“ ООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно е приел за доказани материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната мярка. Не е отчел, че по делото е надлежно доказано даването на ясни и строги инструкции на водача за спазване на пътните забрани по конкретния маршрут и в конкретния участък. Сочи осъществените от дружеството превантивни мерки. Позовава се на показанията на разпитаните свидетели.

Неправилен счита и извода на съда за спазване от органа на административнопроизводствените правила при издаване на акта. Съдът не е отчел, че актът не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като липсва обосновка за необходимостта от осигуряване на безопасността на движението. Сочи, че наказващият орган не е изяснил при какви обстоятелства процесното моторно превозно средство е предоставено на водача. За него остава неясна причината за прилагане на принудителната мярка.

Моли съда да отмени обжалваното решение...