Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на първи ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. Д. ЧЛЕНОВЕ:И. Р. Т. К. при секретар И. К. и с участието

на прокурора Момчил Тараланскиизслуша докладваното от председателяМ. Д. по адм. дело № 7864/2021

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на „Стрела – 92“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. В. Т. представлявано от управителя Й. Й., подадена чрез адв. К. Д., против решение № 155/26.05.2021 г., постановено по адм. дело № 777/2020 г. по описа на Административен съд – В. Т. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Сочи, че неправилно съдът е възприел фактите по делото и е оставил в сила оспореното разпореждане, при условие, че е приел, че липсват неправомерни действия от страна на дружеството в изключената от концесията територия. Твърди, че съдът неправилно приел, че административният орган се е справил с доказателствената тежест в процеса. Акцентира, че в оспорения акт не са посочени параметри на проверения обект и дали той е в или извън концесионната територия, като също така посочва, че „Антична каменна кариера“- с. Самоводене и „Антична каменна кариера – Каменоломни на Никополис ад Иструм“ нямат придобит статут по реда на отменения ЗКПН или по ЗКН. Оспорва се и приетото от съда, че дружеството-жалбоподател е извършило изкопни действия по изграждане на вътрешно кариерен път. Иска отмяна на съдебния акт и присъждане на разноски.

Ответникът – Регионален инспектор при Главна дирекция Инспекторат за опазване на културно наследство при Министерство на културата, чрез процесуален представител С. С., с писмено становище оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. В съдебно заседание се явяват административният орган Г. Ш., така и процесуалният представител. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в производство на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Излага, че не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неоснователни са оплакванията за необоснованост на съдебния акт, тъй като съдът е изложил в мотивите подробно и аргументирано приетите правни изводи, като също така не са допуснати грешки в правилата на формалната логика и при формиране на правните изводи въз основа на приетите по делото за установени правно-релевантни факти. Неоснователни са и оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и за нарушение на закона. По делото безспорно е установено, че касационният жалбоподател е извършвал изкопни дейности на територията на обект „Антична каменна кариера“, които са довели до частично или цялостно унищожаване на пет от могилообразните насипи, образувани от отпадъците при добива и обработката на варовика в античността. От събраните по делото доказателства е установено, че към пролетта на 2018 г. не е имало изкопи дейност, в следствие на които са разрушени могилите, т. е. те са извършени след този период, като също така управителят на дружеството - касатор сам е признал пред проверяващите на 02.04.2019 г., че вътрешно-кариерния път, изграден от дружеството в края на 2018 г., е нарушил целостта на петте могилообразни насипа, предмет на процесната ПАМ.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд – В. Т. е отхвърлил жалбата на „Стрела – 92“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. В. Т. против разпореждане за налагане на принудителна административна мярка по чл. 192, ал. 1, т. 2 от Закона за културното наследство, издадено на 12.04.2019 г. от регионален инспектор в ГД Инспекторат за опазване на културното наследство при Министерството на културата, с което е разпоредено на жалбоподателя да преустанови незабавно, но не по-късно от 7-дневен срок от получаването на ПАМ, изкопните дейности на територията на обект Антична каменна кариера, недвижима културна ценност, в землището на с. Самоводене, общ. В. Т. обл. В. Т. и дружеството е осъдено да заплати разноски по делото в размер на 500 лева. От фактическа страна съдът е установил следното:

С Разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/, издадено от Г. Ш. - регионален инспектор в Главна дирекция Инспекторат за опазване на културното наследство в Министерство на културата, на основание чл. 192, ал. 1, т. 2, б. а и б. в ал. 2, във връзка с чл. 71, ал. 3 и чл. 161 от ЗКН, във връзка с чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН с цел предотвратяване и преустановяване на нарушенията на ЗКН, установени при проверка на обект Антична каменна кариера, недвижима културна ценност /НКЦ/, в землището на с. Самоводене, общ. В. Т. извършена на 02.04.2019 г., е разпоредено на „Стрела – 92“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. В. Т. да преустанови незабавно, но не по-късно от 7-дневен срок от получаването на ПАМ, изкопните дейности на територията на обект Антична каменна кариера, недвижима културна ценност, в землището на с. Самоводене, общ. В. Т. обл. В. Т. довели до частично или цялостно унищожаване на пет от могилообразните насипи, образувани от отпадъците при добива и обработката на варовика в античността. Добавено е също така, че изкопните дейности се извършват в нарушение на чл. 161 от ЗКН, без мониторинг от археолог и без теренно проучване.

Административният съд посочил, че античната каменна кариера, находяща се в землището на с. Хотница и с. Самоводене, общ. В. Търново, /също известна като Каменоломни на Никополис ад Иструм/ е обявена за паметник на културата, като в ДВ бр. 78 от 1968 г. е публикуван Списък на архитектурно-строителните паметници от античността и средновековието във Великотърновски окръг, в който под номер 113 е включен обект Антична каменоломна, с. Хотница, юз, 3 км., без посочване на площ, а през 1993 г. обектът е включен в Автоматизирана информационна система Археологическа карта на България с № 0720055, с културна принадлежност: провинциалноримска.

Във връзка с концесионни намерения на Стрела-92 ООД, дружеството е поискало становище от Регионален исторически музей – В. Т. от Национален институт за паметниците на културата и от Археологическия институт с музей при БАН, като в получените отговори изрично е посочено къде може да се извършва добивна дейност и къде не – изрично е посочено, че в западния край на парцела се намира добре запазен сектор, с наличие на полуготови архитектурни детайли, който заема площ от приблизително 2,6 дка и който следва да бъде запазен при експлоатацията на кариерата, а ако съществуват технически пречки за това, той следва да бъде проучен по археологически път.

М. С. 92 ООД и Министерски съвет на Р. Б. е сключен Договор за предоставяне на концесия от 16.11.2011 г., по силата на който на дружеството е предоставена концесия за добив на подземни богатства – строителни минерали – варовици, изключителна държавна собственост, от находище Самоводене, участък Запад, разположено в землището на с. Самоводене, общ. В. Т. Концесионната площ е 434 595 кв. м., при определени граници.

В следствие на подадена докладна записка, в която е посочено, че на 03.03.2019 г. при посещение на място е установено, че част от могилообразните възвишения, образувани от добива на камък са разрушени със земекопна техника и през тях е прокаран път, на 02 и 03.04.2019 г., по документи и на място е била извършена проверка от двама регионални инспектори в ГД ИОКН на обект Антична каменна кариера в землището на с. Самоводене, за която е бил съставен и подробен Констативен протокол с вх. № 45-00-92/11.04.2019 г. на МК с описание на извършените нарушения от страна на концесионера. В протокола е посочено, че по време на огледа на място е дошъл управителят на Стрела – 92 ООД – Й. Й., който посочил, че пътят през античната кариера е вътрешнокариерен, прокаран от него през 2018 г. На проведената на другия ден среща регионалните инспектори поискали от управителя да им бъдат показани концесионните документи, с цел проверка за извършено нарушение, но той отказал категорично, позовавайки се на подписана декларация за конфиденциалност. Така в заключение са били направени изводи, че касационният жалбоподател Стрела 92 ООД е прокарал землен път на част от територията на обект Антична каменна кариера, НКЦ в землището на с. Самоводене, като при прокарването на пътя частично или изцяло са унищожени пет от могилообразните насипи, образувани от отпадъците при добива и обработката на варовика в античността и при тази дейност съответно са засипани изкопи от добива на камъка през римската епоха. Протоколът е подписан единствено от участвалите при проверката регионални инспектори.

В следствие на горепосоченото се стигнало до издаването на оспореното в настоящото производство разпореждане за налагане на процесната ПАМ, която е била оспорена от „Стрела – 92“ ООД по административен ред, като с Решение № 45-11-92/27.05.2019 г. на министъра на културата, жалбата на дружеството е оставена без уважение.

При първоначалното разглеждане на делото – с решение № 15541/15.12.2020 г., постановено по адм. дело № 2926/2020 г. по описа на ВАС, е отменено решение № 432/14.01.2020 г., постановено по адм. дело № 281/2019 г. по описа на АС В. Т. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, са приети множество писмени доказателства, документи за извършени нови проверки заключение на съдебно-техническа експертиза от вещо лице-геодезист, както и гласни доказателства от няколко свидетеля.

Посочено е, че от представените доказателства – протоколи от проверки, е установено, че върху изключената от концесионната площ територия от 2,6 дка с режим на НКЦ е установена прекарана полоса, която нарушава целостта на изключената от концесията площ на археологическия обект. На територията на концесионната площ са установени и прокопани със земекопна техника 4 антични могилообразни възвишения, съдържащи пръст и отцепки от обработка на камък, като с материала от тях е натрупан път.

След връщането на делото за ново разглеждане са приети подробни заключения на съдебно-техническа експертиза, изготвени от вещи лица техник геодезист и археолог. Вещото лице, което е изготвило експертизата при първото разглеждане на делото посочило, че установеният землен път вероятно е обслужвал дейността по добив на материали от преди 30-40 години, като през отделената от концесията площ няма прекарван път, като също така в изключената от концесията територия няма признаци за унищожени насипи и засипани изкопи, а в останалата част има засегнати могилообразни насипи, съставени от земна маса и камъни.

Вещото лице – археолог посочило в заключението, че античната кариера е била една от най-големите на територията на римската провинция Д. М. и е обхващала както днешната концесионна площ на находище Самоводене-запад, така и част от землището на с. Хотница, като границите на археологическите обекти – недвижими културни ценности, трудно могат да се прецизират с абсолютна точност, но при огледа на място е установено заравняване на терена с видими характеристики на късо пътно трасе, с дължина не по-малка от 200 м. и широчина до 3,50 м., при прокарването на което е използвана земекопна техника, довело до засягане на археологически обект Каменоломни на Никополис ад Иструм в западната част, като са установени интервенции върху каменно-землени могилоподобни насипи. Това вещо лице не е установило неправомерни действия в изключената от концесионната територия, но в попадащата в концесионната територия площ е установено поне 3 каменно-землени насипа, наподобяващи могили от отпадъчен продукт - дребни камъни, останки от дървесина, пръст – от процеса на каменодобив през античността в кариерата, които са прерязани при изкопните работи.

Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че оспорената ПАМ е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа фактическите и правни основания за издаването ѝ, като при издаването и налагането на акта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, същият е издаден в съответствие с разпоредбите на материалния закон и неговата цел. Прието е, че неподписавнето на констативния протокол от извършената проверка на 02 и 03.04.2019 г. от управителя на „Стрела – 92“ ООД и невръчването му не е в нарушение на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 АПК, защото невръчването се дължи на отказа на управителя на дружеството да предостави на проверяващите уговорените при проверката на място документи, съхраняващи се при него, като никой не може да извлича права от собственото си противоправно поведение.

Съдът посочил, че по делото безспорно е доказано, че Антична каменна кариера – Каменоломни на Никополис ад Иструм, действала през периода II-IV век, представлява археологически обект по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗКН, според която разпоредба археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на информация са теренните проучвания, и е недвижима културна ценност по смисъла на чл. 47, т. 1 ЗКН.

Въз основа на приетите по делото експертизи съдът приел, че в резултат от дейността на човека по добив на инертни материали голяма част от обекта е унищожена през 20 в. и площта му постепенно се свива, но по делото безспорно е установено, че липсват неправомерни действия от страна на „Стрела – 92“ ООД върху частта от археологическия обект, намираща се извън изключената от концесията площ. Въпреки това, вещото лице-археолог е установило, че в концесионната площ има наличие на останки от добива на камъни за строителни материали, принадлежащи към епохата на високата античност, които имат значение за археологическата наука, но при прокарването на земния път /пътно трасе/ в парцел 512 поне три каменно-землени могилоподобни насипа от епохата на античността са били унищожени.

По отношение на прокарания земен път, по делото е прието, че е направен от концесионера Стрела-92 ООД, като доказателства за това са посочването в констативния протокол вх. № 45-00-92/11.04.2019 г. на МК от страна на управителя на дружеството, че този път е вътрешнокариерен, направен от него през есента на 2018 г. По отношение на експертизата, приета още при първото разглеждане на делото, където вещото лице Църов е посочило, че пътя е направен през 70-те/80-те години на 20 век от предходни ползватели на находището, съдът посочи, че не кредитира заключението в тази му част, защото съдебно-техническата експертиза не е имала поставена задача да установява времето на прокарване на пътя, също така вещото лице не е специалист инженер Пътно строителство и не притежава специални знания в тази материя, но и има събрани доказателства – писмени и от свидетели, че пролетта на 2018 г. на обекта не е нямало такива изкопи, но към края на 2018 г. вече е имало изкопни работи.

Въз основа на така посоченото, административният съд приел, че от страна на концесионера през 2018 г. са извършени изкопни действия по прокарването на път в концесионната територия, които са засегнали поне три могилообразни насипа, представляващи съпътстващ резултат от добива на строителен материал през античността и обекти от значение за археологическата наука, поради което за доказани са приети фактическите основания, посочени в разпореждането на налагането на ПАМ, независимо от обстоятелството, че в акта е посочено засягането на 5 могилообразни насипа, в протокол вх. № 286/30.10.2020 г. на РИМ се сочат 4 могилообразни възвишения, а в експертизата на вещото лице-археолог е установено засягането на 3 насипа.

За неоснователни са приети възраженията на „Стрела – 92“ ООД за незаконосъобразност на разпореждането поради отсъствие на данни за статута и границите на археологическия обект Антична каменна кариера, като е посочено, че при такъв вид обекти установяването на точни граници е съществено затруднено. По отношение на статута на обекта, съдът се е позовал на приложимите норми от ЗКН – чл. 146, ал. 1 и ал. 3 и е посочил, че на археологическите обекти се предоставя закрила чрез гарантиран статут независимо дали са декларирани или регистрирани по установения в ЗКН ред, с приключили процедури за предоставяне на статут, граници, режими на опазване или не, като посочените параметри се дадат единствено след провеждането на детайлни теренни археологични проучвания, а за непроучените археологически обекти, каквито в процесния случай се явяват разрушените от концесионера, е предвидена защитата по чл. 146, ал. 3 ЗКН – недвижимите и движимите археологически обекти имат статут на културни ценности с категория съответно национално значение или национално богатство до установяването им като такива по реда на този закон.

В заключение е посочено, че жалбоподателят е бил наясно с обстоятелството, че в концесионната територия е възможно да има археологически находки, още повече, че в концесионния договор – чл. 9.2.16, е посочено, че задължение на дружеството-концесионер е да спазва изискванията на ЗКН и да осигури периодичен мониторинг на територията на добивните работи от археолог на регионалния исторически музей, което не е било изпълнено до издаването на ПАМ.

Въз основа на така изложеното, административният съд отхвърлил жалбата на „Стрела – 92“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. В. Т. против разпореждане за налагане на принудителна административна мярка по чл. 192, ал. 1, т. 2, издадено на 12.04.2019 г. от регионален инспектор в ГД Инспекторат за опазване на културното наследство при Министерството на културата.

Обжалваното решение е правилно, съответства на материалния закон, обосновано и постановено при спазване на съдопроизводствените правила.

Настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира, че анализирайки събраните по делото писмени доказателства, обосновано АС В. Т. е приел, че жалбата на „Стрела – 92“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. В. Т. против разпореждане за налагане на принудителна административна мярка по чл. 192, ал. 1, т. 2 от Закона за културното наследство, издадено на 12.04.2019 г. от регионален инспектор в ГД Инспекторат за опазване на културното наследство при Министерството на културата, е неоснователна, поради и което правилно я е отхвърлил.

Съдът изцяло е съобразил приложимата нормативна уредба, като правилно е приел, че Антична каменна кариера – Каменоломни на Никополис ад Иструм, действала през периода II-IV век, представлява археологически обект по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗКН, независимо от обстоятелството, че в процесния случай обектът не е индивидуализиран. Границите и площта на един археологически обект може да бъдат надлежно установени единствено с извършването на теренни археологически проучвания, каквито безспорно не са правени на процесния обект, и въпреки, че античната кариера не е регистрирана като археологически обект по реда на чл. 65 ЗКН, то това не значи, че само по себе си обектът не съществува. От материалите по делото е установено, че Антична каменна кариера – Каменоломни на Никополис ад Иструм има регистрационен картон в Археологическа карта на България и статут на археологически обект, съгласно чл. 146, ал. 1 и 3 от ЗКН. В Държавен вестник брой 78 от 8.10.1968 г. е публикуван Списък на архитектурно-строителните паметници от Античността и Средновековието във Великотърновски окръг, където под № 113 е посочена Антична каменоломна, с Хотница. Отделно от това, съгласно горепосочената норма от ЗКН на всички археологически културни ценности, независимо от това дали са декларирани, идентифицирани по определения в ЗКН ред, регистрирани, с приключили процедури за предоставяне на статут, пространствени параметри и режими на опазване или не, се предоставя закрила чрез гарантиран статут. Също така, в експертизата на вещото лице – археолог е посочено, че обектът е регистриран в АИС на АКБ с картон 0720055 под номер 014, с културна принадлежност: провинциалноримска, като за обекта се споменава още от средата на XIX век с твърдения, че античната кариера е била една от най-големите на територията на римската провинция Д. М. Относно индивидуализирането на обекта вещото лице – археолог е посочил, че проблемът с границите на този вид археологически обекти – НКЦ, идва от там, че тези обекти са аморфни и трудно могат да се прецизират с абсолютна точност, като поради човешката намеса този обект постоянно се свива и трудно може територията му да бъде точно маркирана. Това обаче въобще не води до извод, че Антична каменна кариера – Каменоломни на Никополис ад Иструм, действала през периода II-IV век, не представлява археологически обект по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗКН.

Относно оспорването от страна на дружеството – касационен жалбоподател, че същото не е извършило изкопни действия по изграждане на вътрешно кариерен път следва да се посочи, че по делото са събрани достатъчно доказателства, въз основа на което безспорно е установено, че именно „Стрела – 92“ ООД е извършило горепосочените действия. Видно от приложения по делото констативния протокол вх. № 45-00-92/11.04.2019 г. на МК, в т. IV е посочено, че при срещата на проверяващите с управителя на „Стрела – 92“ ООД – Й. Й., същият е посочил, че пътят през античната кариера е вътрешнокариерен, направен от него през есента на 2018 г. имайки предвид това, както и останалите доказателства, включително и от свидетели, правилно административният съд не е кредитирал заключението на вещо лице Църов в частта му, в която е посочено, че спорният вътрешнокариерен пътя е направен през 70-те/80-те години на 20 век от предходни ползватели на находището. Както е посочено – вещото лице не само, че не е имал поставена задача да установява времето на прокарване на пътя, но и също така той не е специалист инженер Пътно строителство и не притежава специални знания в тази материя.

По делото няма спор, че в изключената от концесионната територия не се установяват неправомерни действия, но от експертизата на вещото лице – археолог се доказва, че в територията на концесията е извършено заравняване на терена с видими характеристики на късо пътно трасе, с дължина не по-малка от 200 м. и широчина до 3,50 м., при прокарването на което е използвана земекопна техника, довело до засягане на археологически обект Каменоломни на Никополис ад Иструм в западната част, като са установени интервенции върху поне 3 каменно-землени насипа, наподобяващи могили от отпадъчен продукт - дребни камъни, останки от дървесина, пръст – от процеса на каменодобив през античността в кариерата, които са прерязани при изкопните работи. Както правилно е посочено от първоинстанционния съд, без значение за законосъобразността на оспорения акт е обстоятелството дали в него е посочено засягането на 5 броя могили, а в заключението на вещото лице – археолог съответно е посочено засягането на 3 могили. Това е така, защото дори и да имаше засягане и на 1 могила само, то пак има унищожаване на НКЦ, което е същественото по делото, а не броя на унищожените НКЦ. С доказването на унищожаването на тези каменно-землени насипа, наподобяващи могили от отпадъчен продукт, се доказват и фактическите основания, посочени в разпореждането на налагането на ПАМ. Отделно от това, концесионерът е бил запознат с това, че на мястото, на което е извършвал дейността има обекти с архитектурна стойност, като свидетелство за това е и Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства – строителни материали – варовици от находище „Самоводене“, участък „запад“, разположено в землището на с. Самоводене, община В. Т. област В. Т. където в чл. 9, ал. 2, т. 9 е посочено, че „При откриване на минерални, исторически или археологически находки, които имат признаци на културни ценности, да спре временно работата и да уведоми, незабавно, но не по-късно от 7-дневен срок, министъра на икономиката, енергетиката и туризма и министъра на културата.“, а съгласно т. 16 концесионерът трябва „Да спазва изискванията на Закона за културното наследство и да осигури периодичен мониторинг на територията на добивните работи от археолог на регионалния исторически музей.“ Видно от доказателствата по делото археологически находки с признаци на културни ценности са открити на терен в концесионната площ и са установени, както в докладната записка на К. Ч., така и при проверката от 02.04.2019 г., както и в експертизата на вещото лице - археолог М. Г..

Всичко изложено до тук води до обоснован извод, че „Стрела – 92“ ООД не е спазило разпоредбите на концесионния договор, поради което се е стигнало до разрушаването на няколко каменно-землени насипа, наподобяващи могили от отпадъчен продукт, представляващи недвижими културни ценности, поради и което напълно обосновано и законосъобразно органът е наложил оспореното в настоящото производство разпореждане за налагане на принудителна административна мярка по чл. 192, ал. 1, т. 2 от Закона за културното наследство, издадено на 12.04.2019 г. от регионален инспектор в ГД Инспекторат за опазване на културното наследство при Министерството на културата, с което е разпоредено на „Стрела – 92“ ООД да преустанови незабавно, но не по-късно от 7-дневен срок от получаването на ПАМ, изкопните дейности на територията на обект Антична каменна кариера, недвижима културна ценност, в землището на с. Самоводене, общ. В. Т. обл. В. Т.

Достигайки до извода за правилност и законосъобразност на оспорения административен акт, съответно за неоснователност на жалбата на „Стрела – 92“ ООД, съдът е постановил правилно решение. По делото не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва оспореното решение да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса следва да се остави без уважение искането на касатора за присъждане на разноски.

Разноски следва да бъдат присъдени на ответната страна, като същата ги е заявила с подаването на възражението по касационната жаба. Предвид фактическата и правна сложност на делото, и съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на Министерство на културата следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за касационната инстанция.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 155/26.05.2021 г., постановено по адм. дело № 777/2020 г. по описа на Административен съд – В. Т.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на касатора - „Стрела – 92“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. В. Т. представлявано от управителя Й. Й., за присъждане на разноски.

ОСЪЖДА „Стрела – 92“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. В. Т. представлявано от управителя Й. Й., [ЕИК], да заплати на Министерство на културата сумата от 200 лв. /двеста лева/ представляваща разноски за юрисконсултско представителство пред касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Марио Димитров

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Иван Раденков

/п/ Таня Куцарова