Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ЕТ“А.-КО-А. КОЙЧЕВ“, чрез процесуалния представител адвокат Г.Г от САК, подадена срещу решение № 735/08.02.2019 г., постановено по адм. дело № 11517/2018 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата срещу Решение № 3-II-I за промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии - частна държавна собственост от Протокол № 3/28.09.2018 г. на Комисия на Изпълнителна агенция по горите по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗГ (ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ) (ЗГ).

Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретното твърдение за нарушение на материалния закон е, че административният акт е издаден в противоречие с чл. 74, ал. 2, т. 1 от ЗГ, като неправилно е приложена хипотезата на т. 2 от същия член. Също така, според касационния жалбоподател е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че съдът не е допуснал поисканата СТЕ, заключението на която би убедило съда в това, че цената за заплащане промяната предназначението на процесните имоти е силно завишена, защото не са залесени и оттук е последвала и необоснованост на съдебното решение. Касационният жалбоподател иска същото да бъде отменено. Не претендира заплащане на разноски.

Ответникът - Комисията по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗГ при Изпълнителната агенция по горите, чрез процесуален представител е изразила становище за неоснователност на касационната жалба поради липса на нито едно от основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба...