Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, срещу Решение № 4311/25.06.2019 г. по адм. д. № 5293/2019 г. на Административен съд – София - град, с което по жалба на „ Долче вита 2004“ ЕООД е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-222-0412475 от 19.04.2019г.
Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в противоречие с материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че в заповедта са изложени ясно и точно фактическите и правни основания за налагането й. При определянето на срока на ПАМ е съобразена степента на обществена опасност, като продължителността на налагането й е справедлива и адекватна на извършеното нарушение. Намира, че изпълнението на ПАМ не засяга права и законни интереси в по – голяма степен от най – необходимото за целта, за която тя се налага. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационна жалба – „Долче вита 2004“ ЕООД оспорва нейната основателност с писмен отговор и претендира присъждане на осъществените разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
С обжалваното решение АССГ е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-222-0412475 от 19.04.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на „Долче вита 2004“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на обект -сладкарница, находяща се в гр. П., ул. „К. А I“, № 49, стопанисван и експлоатиран от „Долче вита 2004“ ЕООД и е забранен достъпът до него за срок от 7 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б „д“ ЗДДС.
За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е съобразил, че установеното нарушение - несъхраняване на свидетелство за регистрация и паспорт на две фискални устройства е формално и същото е преустановено с представянето на доказателства за наличието им в указания от органите по приходите срок. Отчел е още, че при извършената проверка не са установени други нарушения на данъчното законодателство. След като е изложил подробни мотиви досежно дължимата преценка за съразмерност на санкцията, съдът е приел, че налагането на ПАМ в случая е явно несъразмерно на преследваната от закона цел, посочена в чл. 22 от ЗАНН, както и е в нарушение на принципите, залегнали в чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "д" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. Разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин ("Наредба Н-18/13.12.2006 г.") предвиждат, че лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект е задължено да съхранява в търговския обект свидетелството за регистрация на ФУ/ИАСУТД и паспорта на фискалното устройство, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 - извършване на експертиза на ФУ и чл. 50, ал. 6 - приемане за ремонт на ФУ.
В случая, както правилно е приел и първоинстанционният съд, между страните не е спорно, че към момента на осъществената проверка в търговския обект не се съхраняват посочените в чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба Н- 18/ 2006г. документи. Спорно е доколко прилагането на ПАМ е в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. В тази връзка решаващият състав е изложил подробни мотиви, които напълно се споделят от касационната инстанция. След като установеното нарушение е констатирано за първи път и не е доказано от него да са произтекли определени вредни последици за държавния бюджет чрез укриване на приходи, то обоснован е изводът, че налагането на процесната ПАМ за срок от 7 дни не би могло да се определи като съразмерно. При тази продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на Закон за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. По аргумент от чл. 22 ЗАНН обосновано първоинстанционният съд е съобразил както формалния характер на нарушението, така и обстоятелството, че веднага след извършването на проверката, в указания от приходните органи срок, нарушението е преустановено, като на 24.04.2019г. от задълженото лице са представени изисканите документи. Ето защо, като е достигнал до извода, че оспорената ПАМ е материално незаконосъобразно поради нарушение на принципа, залегнал в чл. 6, ал. 2 АПК, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени осъществените в касационното производство разноски, възлизащи на сумата от 300 лева, платено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4311/25.06.2019г. по адм. д. № 5293/2019 г. по описа на Административен съд – София - град.
ОСЪЖДА НАП да заплати на „Долче вита 2004“ ЕООД, гр. С. сумата от 300 лева, представляваща разноски за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.