Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В.Г, [населено място], [адрес] срещу Решение №1738 от 25.09.2018 г. на Административен съд, Варна, постановено по административно дело №1113/2018 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на г-н Герджиков срещу принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП) приложена от старши полицай в група „Общинска полиция“, в Областен отдел на Министерство на вътрешните работи, гр. В. на 15.03.2018 г. по отношение на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, регистрационен [рег. номер на МПС] .

Касационният жалбоподател – В.Г, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът е достиган до неправилен извод, че към датата на прилагане на мярката, автомобилът е паркиран в зоната на действие на пътен знак В-27 и указателна табела Т-17. По делото са представени заверени копия на схеми, съдържащи разположението на пътните знаци в релевантния пътен участък, но същите не са актуални към процесната дата. По делото не е доказано наличието на законово основание за прилагане на мярката. Съдът е изградил изводите си само на база снимковия материал. По делото безспорно се установява, че към датата на прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ), не е налице актуален проект за организация на движението. Въпреки наличието на пътния знак, същият е поставен в нарушение на законовите правила. Изводът на съда, че автомобилът е паркиран в твърде голяма близост до фасадата на сграда и по този начин пречи на преминаването е необоснован. Свидетелят, разпитан в проведено на 19.06.2018 г. открито съдебно заседание, не твърди, че автомобилът е възпрепятствал движението или преминаването на пешеходците по тротоара. Нито свидетелските показания, нито писмените доказателства сочат, да е налице възпрепятстване...