Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Пловдив против решение № 944 от 23.04.2019г., постановено по адм. дело № 3511/2018г. по описа на Административен съд гр. П.. Касаторът навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение и моли за отмяната му.

Ответникът – Сдружение с нестопанска цел „Български правозащитен алианс“, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от страна, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. П. отменя чл. 44, ал. 4 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на О. П, съгласно който при разпореждане с имот, физическите и юридическите лица, с изключение на държавата и нейните органи, заплащат на общината режийни разноски в размер на 3%,изчислени върху данъчната основа, определена по реда на чл. 46, ал. 2, т. 1 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ).

За да постанови този резултат съдът излага съображения, че оспорения текст от подзаконовия нормативен акт е постановен при липса на мотиви и икономическа обосновка за определяне на таксата и нейния размер, както и че същият е в противоречие с материалния закон, поради което прави извод за неговата незаконосъобразност. Обжалваното решение е допустимо.

Въпросът за правния интерес на сдружението да оспори подзаконовия нормативен акт е разрешение с определение, постановено по адм. д. № 15634/2018 г. по описа на Върховния административен съд, като изложените мотиви за наличие на правен...