Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК( във връзка с чл. 87 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) /ЗУБ/.
Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС,подадена чрез юриск.Илиева, против решение № 987 от 18.02.2019 г., постановено от Административен съд - София-град, по адм. д. № 13191/2018г.С жалбата и в съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебния акт. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и твърди, че не е отчетена в достатъчна степен действителната обстановка в държавата по произход и не са изследвани детайлно причините, поради които Р. Акманше търси закрила.Счита, че в случая не са налице предпоставките за предоставяне на претендирания статут на бежанец моли Върховния административен съд да отмени решението в обжалваната му част и да се отхвърли жалбата на Р. Акмаше.Установени са редица противоречия в представената бежанска история и не може да се направи категоричен извод, че по отношение на бежанеца са налице предпоставките по чл. 8 от ЗУБ, както е приел съдът.
Ответникът - Р. Акмаше чрез адв.. Р оспорва касационната жалба, като в съдебно заседание пледира за отхвърлянето й, защото не са налице основания за отмяна на съдебното решение. От представените справки ставало ясно, че по отношение на него са налице основанията посочени в чл. 8 от ЗУБ.Правилно е установено и прието в съдебното решение, че ако бъде върнат в [държава],той ще бъде подложен на насилие и нечовешко отношение, тъй като условията в затворите са лоши. налице са основателни опасения от преследване във връзка с политическите му убеждения заради приназдлежността си към Демократическата партия.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита за необоснован и в несъответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Понятието "преследване" е определено в текста на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ като - нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, което би довело до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1- 3 във връзка с чл. 8, ал. 5 от ЗУБ.Отелно е възражението в касационната жалба, че от доказателствата, събрани в хода на административното и съдебното производство, не се установява чужденецът – турски гражданин, да е бил подложен на преследване или спрямо него да е бил налице риск от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение.В настоящия случай в интервюто, проведено по реда на чл. 63а от ЗУБ, чужденецът е заявил като основна причина за напускане на страната си по произход проблеми с официалните власти – полицейските органи, като е посочил, че е бил изтезаван и преследван, бил е бит и му е осъществяван физически и психически тормоз през 2017 г., заради изпълняваната от него дейност в политическа партия, както и за това, че бил от [произход],но е налице противоречие в бежанската му история.
Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното решение № 987 от 18.02.2019г. е уважена частично жалба на Р. Акмаше, [гражданство], срещу решение №3618/09.11.2018г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, като е отменено решението в частта относно отказа за предоставяне на статут на бежанец и в тази част е върната преписката за ново произнасяне.В частта относно предоставяне на хуманитарен статут жалбата на Акманше е отхвърлена. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - София - град е приел, че процесният индивидуален административен акт е издаден от компетентния за това орган съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, постановен е в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Първоинстанционният съд е счел, че не е законосъобразен изводът на административния орган, че изложените от жалбоподателя причини не представляват материалноправно основание за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съдът е приел, че Акманше е установил принадлежност към Демоклратическата партия на народите, обвързан е с тази полическа партия, разпостранявал е нейните идеи и е отстоявал определено политическо мнение.Партията макар не официално забранена, продължава да съществува, но двамата и ръководители от 2017 г. са в предварителния арест заради обвинения в тероризъм.Установено е, че самия Акманше има наложено наказание лишаване от свобода заради това, че е споделял постове в социалните мрежи, снимки на хора облечени в униформи на забранената в [държава] терористична организация ПКК.В следствие на това съдът е приел, че следва да се прецени дали издадената присъда срещу Акманше може да се прецени, като акт на преследване, свързано с изразеното от него политическо мнение.В тази връзка съдът се е позовал на чл. 10 ал. 1 от ЕКПЧОСВ мотивите на съдебното решение подробно и задълбочено е обсъдено и приложението в конкретната хипотеза на нормата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, като е изведено заключение, че в случая оспорващият не е посочил като причина да напусне държавата по произход нито една от реалните опасности, регламентирани в горепосочената разпоредба и в тази част жалбата му е отхвърлена.Като необжалвано в тази част съдебната решение е влязло в сила.
Според настоящия съдебен състав решение в обжаванатна му част с която е отменен отказа на административния орган да предостави статут на бежанец на Акманше и е върната преписката за ново произнасяне е валидно, допустимо и правилно.
При постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след внимателно разглеждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционинят съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че атакуваното съдебно решение е необосновано.То е постановено при изяснена фактическа обстановка, като са изследвани детайлно причините, поради които бежанеца търси закрила. Европейската практика приема, че при разглеждане на жалби за предоставяне на статут, съдът следва да направи ex nunc анализ на бежанската история с оглед на актуалното положение в страната по произход на бежанеца (Решение на ЕСЧП от 11.01.2007г. по делото "С. Ш срещу Холандия ").Ето защо правилно първоинстанционния съд е спазил установените критерии за анализ вземайки предвид актуални сведения за актуалната обществено-политическа обстановка в Р[държава] приложени от л. 14 до л. 20 от делото.В мотивите на съдебния акт точно е констатирано, че субекти на преследване в Р[държава] са не само ръководителите на прокюрдсксите партии, но е допуснато нарушаване на човешките права в по-голяма степен особенно след неуспешния опит за преврат през 2016 г. В резултат на това е изведено вярно заключение, че общата обстановка в държавата по произход е оценена в достатъчна степен на база на информация от надеждни международни източници, които са посочени в цитираната в решението справка.Ето защо първостепенният съд обосновано не е възприел извода на административния орган, че изложените от жалбоподателя причини не представляват материалноправно основание за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като понятието "преследване" в нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ е определено в текста на чл. 8, ал. 4 от горепосочения закон - нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, което би довело до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1- 3 във връзка с чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с бежанеца интервю, същият е заявил като основна причина за напускане на страната си по произход [държава] проблеми с официалните власти – осдъждане за политическа пропаганда. Посочил е че преследван заради [произход]. Освен това жалбоподателят посочва, че бил съден, имало образувани дела срещу него. Във връзка с това следва да се отбележи, че жалбоподателят твърди наличие на проблеми с полицейските органи, свързани единствено с дейността му в политическата му партия, като не заявява, че проблемите са продиктувани заради етноса му. Общоизвестен факт е, че в [държава] са налице проблеми със спазването на човешките права, но тези проблеми не биха могли да се определят като такива, даващи основание за предоставяне на международна закрила.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд и препраща към тях на основание чл. 221ал. 2, изр. 2-ро на АПК.
По отношение на съдебните дела срещу Акманше, следва да се има предвид, че турските власти разполагат със законово право да повдигат обвинение на лица, за които има съмнение, че извършват дейност в нарушение на нормативноустановения ред в страната, като повдигането на обвинение и постановяването на присъда не са основание да се счита, че е налице преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Но в случая има данни, че той е преследван заради политическите си убеждения и макар да има противоречия в бежанската му искория на основание чл. 35 от АПК, административния орган е следвало да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, още повече е с бежанеца видно от административната препинска е проведено едно единствено интервю. на 10.05. 2018г.
На следващо място настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че е общоизвестен факт политическата и социалната обстановка в южната ни съседка, арестите и рестрикциите от страна на официалната власт, след опита за преврат през лятото на 2016г. Всички тези действия на официалните власти в [държава], обаче, не биха могли да се определят като такива, налагащи напускането на страната по бежански или хуманитарни причини. Следва да се има предвид обстоятелството, че голяма част от твърденията в конкретния случай за процесите, случващи се в страната, не почиват на доказателства. Всичко това не дава основание да се приеме, че в [държава] е налице ситуация или конфликт, които да налагат напускането на нейните граници поради причини, които могат да бъдат определени като релевантни за предоставяне на статут на бежанец на дадено лице или на хуманитарен статут по причините, посочени в ЗУБ.
Предвид установеното следва да се приеме за верен и обоснован извод, че в хода на административното и на първоинстанционното производство е установило наличие на юридически факти, осъществяващи хипотезите на чл. 8 от ЗУБ. В хода на касационния процес горепосоченият извод не е опроверган, а се потвърждава от приетата като допълнително доказателство актуална Справка относно положението в Р. [] от 07.10.2019 година.С оглед на това направения извод от първоинстанционния съд за основателност на жалбата срещу отказацза предоставяне на статут на бежанец е обоснован, още повече, че в хода на производстнвото пред АССГ са представени допълителни доказателства видно от спи съка на стр. 77 от делото пред АССГ,които при разглеждането на върнатата преписка следва да бъдат ценени от административния орган.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 987 от 18.02.2019 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 13191/2018 г. по описа на съда. РЕШЕНИЕТО е окончателно.