Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Г.Д и И.Д, чрез проц. им представител адв. А.Г и по касационна жалба на кмета на О. С, чрез проц. представител юрисконсулт Р.Я, против решение № 1155/23 ноември 2018 г., постановено по адм. д. № 11/2018 г. по описа на Административен съд София област. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационните жалби са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от З.М, лично и като пълномощник на синовете си Й.А и С.А, и от П.А, А.А, Я.А и А.А против заповед № 66-00-510/24.06.2015 г. на кмета на община С., с която, на сн. чл. 25, ал. 2 вр. чл. 21 и чл. 22 ЗОС и чл. 225, ал. 1, т. 1 ЗУТ е наредено да бъдат отчуждени улица тупик с о. т. 22-23-24 в кв. 4 по плана на с. Г. и се изплати дължимото обезщетение на собствениците на имоти, конкретизирани в заповедта. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна.

Решението е валидно и допустимо. За да постанови акта си решаващият съд е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи по съществото на спора, с изключение на крайния резултат.

Решаващият съд е изложил обосновани и подробни мотиви относно обстоятелството, че за административния орган е била преклудирана възможността да пристъпи към...