Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.

Образувано е по касационна жалба на С. П. К от гр. П., подадена чрез пълномощник – адвокат Ц.М, против Решение № 177/21.03.2019 г., постановено по административно дело № 1021/2018 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 2402/16.10.2018 г. на Кмета на О. П, нареждаща премахване на незаконен строеж „Масивна сграда”, собственост на С.К, изпълнен в УПИ V-търговия и услуги, кв. 84а по плана на гр. П., с административен адрес [улица].

В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, като се оспорват правните изводи на съда относно законосъобразност на процесната заповед. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се отмени оспорения административен акт и се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски.

На проведеното по делото открито съдебно заседание, за касационния жалбоподател и за ответника, редовно призовани, не се явяват представители.

От ответната страна – Кмета на О. П, чрез главен юрисконсулт П.В, е постъпил писмен отговор, с който се оспорва касационната жалба и се моли съдебното решение да бъде оставено в сила, както и се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на общината за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено, тъй като не страда от сочените основания за касирането му.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Пазарджик е заповед, издадена от Кмета на О. П, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено на С. П. К да премахне...