Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“, град Пловдив, чрез ст. юрк.. К против решение № 435/24.06.2019 г. на Административен съд, гр. П., постановено по адм. дело № 436/2019 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-16001318003474-091-001/27.12.2018 г. на орган по приходите при ТД на НАП, град Пловдив, потвърден с решение № 152/15.03.2019 г. при обжалването по административен ред.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и неправилна преценка на събраните по делото гласни доказателства - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че спорът по делото е относно размера на началното салдо за 2012 г. и полученото от ревизираното лице дарениe в размер на 7 500 лева. Сочи, че ревизиращият екип правилно е установил придоби доходи от ревизираното лице, които не са декларирани и с които е покривало разходите си през ревизирания период. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, счита, че в тежест на задълженото лице е да проведе пълно насрещно доказване, което в случая не е сторено. В тази връзка излага съображения, че показанията на св. К.Д не се подкрепят от останалите доказателства по делото и незаконосъобразно са кредитирани от съда. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът – М.Д, [населено място], чрез процесуалния си представител адв. И.Б оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила обжалваното съдебно решение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. При разглеждането й по същество на спора, съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт, с който на М.Д от [населено място] са установени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 2 497.54 лева и лихви в размер на 1 435.57 лева. В хода на ревизията е извършена съпоставка на доходите и разходите на ревизираното лице и е установено, че направените разходи превишават декларираните/получени доходи със сумата 24 975.37 лева. Предвид липсата на данни и доказателства за източника на разходваната сума, органите по приходите са приели, че представлява облагаем доход по чл. 35, т. 5 ЗДДФЛ, който се включва в годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ, който са обложили с данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ.

С обжалваното решение съдът е отменил ревизионния акт. За да постанови този резултат съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената в закона форма и съдържание, но при допуснати нарушения на процесуалните правила за провеждане на ревизията и неправилно приложение на материалния закон. Според съда установените факти и обстоятелства обосновават наличието на хипотезата, визирана в чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, но независимо от това органа по приходите не е провел ревизионното производство по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, при спазване на изискванията по чл. 124, ал. 1 ДОПК за уведомяване на задълженото лице и предоставяне на възможност да декларира имуществото си съгласно чл. 124, ал. 3 ДОПК.

По материалната законосъобразност на ревизионния акт, съдът е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства и е приел, че през 2012 г. М.Д е направила разходи за покупка на недвижими имоти (апартамент и нива) в общ размер 24 235 лева. По отношение на приходите е приел за доказано, към 01.01.2012 г. тя е разполагала със сумата 10 000 лева, получена по договор за потребителски заем, сключен с ОББ АД на 29.07.2008 г., както и че през 2012 г. е получила парични суми в общ размер 15 000 лева по дарение от баща си Г.В и от свекърва си К.Д.В основа на тези факти съдът е обосновал извод, че стойността на имуществото на ревизираното лице, съответно направените от лицето и от свързаните с него лица по §1, т. 3 б. „а“ от ДР на ДОПК разходи не превишават явно и съществено размера на получените средства по смисъла на чл. 123, ал. 1 ДОПК и презумпцията за подлежащ на облагане доход не може да бъде приложена. Решението е правилно постановено.

Нормата на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ предвижда, че облагаем доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО. В чл. 10 ЗДДФЛ са уредени видовете доходи, включително и тези по чл. 35 от същия закон. Общата годишна данъчната основа съгласно чл. 17 от ЗДДФЛ следва да включва годишните данъчни основи за доходите от всички източници. По аргумент от чл. 12, ал. 1 ЗДДФЛ на облагане подлежат доходи, получени през данъчната година, а не разходи. От изложеното следва, че според действащия материален данъчен закон, направените от задълженото лице разходи, когато явно и съществено превишават декларираните получени приходи, се смятат за подлежащ на облагане доход, до доказване на противното, само в случаите по чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК. Това налага ревизията да бъде проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК.

Поради това правилно съдът е приел, че при установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК – несъответствие на имущественото състояние на ревизираното лице за периода на 2012 г., ревизията следва да се проведе по особения ред. В процесния случай ревизията е проведена по общия ред, поради което установеният недостиг на парични средства не представлява облагаем доход по смисъла на чл10, ал. 1, т. 6 ЗДДФЛ, не се включва в общата годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ и не подлежи на облагане. (В този смисъл решение № 10349 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4432/2019 г., решение № 7593/07.06.2018 г. по адм. д. № 1320/2018 г., решение № 8665/26.06.2018 г. по адм. д. № 1455/2018 г., решение № 13088/29.10.2018 г. по адм. д. № 9099/2018 г.). Като е достигнал до аналогични правни изводи, съдът е приложил правилно материлния закон.

Възраженията в касационната жалба се отнасят до преценката на доказателствата относно разполагаемите парични средства на ревизираното лице. Предвид изложеното по-горе, че установеното при ревизията превишение на разходите над декларираните/получените доходи от ревизираното лице не подлежи на облагане по общия ред като доход по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, тези доводи не засягат крайните изводи на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на ревизионния акт, поради което е безпредметно да се обсъждат.

Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно постановено, поради което следва да се остави в сила.

Разноски за касационното производство не следва да се присъждат, с оглед изричното изявление на ответника по касация, че не претендира такива.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 435/24.06.2019 г. на Административен съд, гр. П., постановено по адм. дело № 436/2019 г. Решението е окончателно.